Сталин отблизо - откъс от "Тоталитарният опит" на Цветан Тодоров

Цве4тан Тодоров

© Издателство "Изток запад"

Цве4тан Тодоров



Излиза нова книга на Цветан Тодоров. "Тоталитарният опит" (издателство "Изток-Запад") съдържа етюди върху явления и събития, свързани с двете основни форми на тоталитарен режим, белязали дълбоко историята на ХХ век: комунизма и фашизма.


Включените в изданието етюди са писани в периода 1990–2010 г., като първоначално са предназначени за специализирани сборници и периодика. Впоследствие Тодоров ги обединява в книгата си от 2009 г. "La signature humaine" ("Човешкият отпечатък"), която излиза в два тома, първият от които е настоящият сборник.


В "Тоталитарният опит" живеещият във Франция интелектуалец анализира творчеството на редица други видни автори, сред които един от най-прозорливите политически коментатори във Франция през миналия век – Реймон Арон, руските мислители Роман Якобсон и Михаил Бахтин.




Световноизвестният философ, културолог, лингвист, семиотик, литературен критик и изтъкнат интелектуалец Цветан Тодоров (1939) е родом от София. Живее в България до 23-годишна възраст, след което се установява във Франция, където е и до днес. Автор е на множество трудове, сред които и преведените на български език "Завладяването на Америка", "Страхът от варварите", "Интимните неприятели на демокрацията", "Новият световен безпорядък", "Гоя в сянката на Просвещението" и "Живот в огъня" – книга, проследяваща лични тетрадки, любовни и приятелски писма и други изповедни документи, в които се разкрива вътрешния мир на голямата руска поетеса Марина Цветаева, – чийто съставител е Тодоров, припомнят от издателството.



Сталин отблизо - откъс от "Тоталитарният опит" на Цветан Тодоров

© Издателство "Изток запад"


Георги Димитров (1882–1949) е най-видният ръководител на Българската комунистическа партия през първата половина на ХХ век. След потушаването на въстанието, организирано от комунистите през септември 1923 г., той напуска страната и става функционер на Коминтерна – международна комунистическа организация. Повече или по-малко легално той снове между Москва, Виена и Берлин. Именно в Берлин го арестуват през март 1933 г., няколко седмици след като Хитлер идва на власт. Обвинен е редом с други комунисти за пожара в Райхстага. С това Хитлер иска да злепостави и да разбие комунистичекото движение. Но противно на всички очаквания Димитров се защитава блестящо – международните мрежи от симпатизанти, ръководени от Вили Мюнценберг, осигуряват световния отзвук на делото, което се провежда в Лайпциг, и будят всеобщо благоразположение към главния обвиняем. Въпреки че Гьоринг и Гьобелс са сред свидетелите, Димитров бива оправдан и освободен.


Изгубил българското гражданство, той отива в СССР, където е приет като герой. С ореола на новата си слава той веднага се изкачва по стълбицата на властта: става главен секретар на Коминтерна и депутат във Върховния съвет, съветски еквивалент на парламента. В стриктната йерархия на ръководителите на страната тогава той заема шесто място. Задържа се на него до началото на войната през 1941 г., когато се налага преустройство на международното комунистическо движение. След победата над Германия през 1945 г. той се връща в България. Година по-късно става министър-председател. Той организира безмилостната репресия над демократичната опозиция през 1947 г., а именно законното убийство на нейния ръководител Никола Петков. Димитров боледува често и се лекува в СССР. Умира там през юли 1949 г.


Димитров щеше да е само една от патетичните или злокобни фигури на международния комунизъм от онова време, ако не се отличаваше с нещо друго: водил си е дневник. По-конкретно той започва да записва, докато е в затвора в Берлин, на 9 март 1933 г. и продължава с малки прекъсвания до 6 февруари 1949 г. През тези шестнадесет години, решаващи за историята на Европа, той всеки ден отбелязва основните събития от живота си, посветен основно на обществена дейност. За дневника знаят и руските чекисти, и българските комунисти. След смъртта на Димитров дневникът се съхранява в архивите на Българската комунистическа партия. С изключение на няколко откъса за Лайпцигския процес съдържанието му се пази в строга тайна. Но след кризата на режима през 1989 г., задълбочила се през 1991 г., въпросът за неговото публикуване става актуален. Задачата не е лесна. Димитров пише на български, на руски, на немски, използва много съкращения и нерядко тогавашните псевдоними. Въпреки това работата е доведена до край и целият дневник се публикува на български през 1997 г.1 Първият му превод на английски е издаден от университета в Йейл през 2003 г.


Дневникът на Димитров е безценен документ за историята на комунистическото движение, за Източна Европа и дори за световната политика през първата половина на ХХ век. Същевременно той предлага богат материал за размисъл на политолози, социолози, психолози. Никой друг комунистически ръководител на такова равнище не е оставил подобен документ. Спомените или интервютата с някои от тях са писани впоследствие, а не всекидневно. Дневникът съдържа многобройни детайли, особено за дейността на Коминтерна преди войната, както и за установяването на "народните демокрации" в Източна Европа след войната. В същото време наблюдаваме отблизо живота на ръководителите на Съветския съюз.


Един от най-значимите приноси на дневника са думите на Сталин, предадени от Димитров. През целия този период Димитров е част от най-приближения кръг на съветския водач. Той се среща с него – не всеки ден, но често. Димитров смята казаното от Сталин за толкова ценно, че веднага го записва в своя дневник. Следователно в него откриваме както повече или по-малко официални речи, така и признания, направени пред най-близките. Портретът на Сталин, който се очертава на тези страници, е впечатляващ. Означава ли това, че в случая сме изправени пред "истинския" Сталин? Със сигурност не. Първо, някои страни от неговата дейност са твърде очевидни, за да бъдат записвани от Димитров. Освен това единствено международните въпроси са обект на сериозно внимание. Пък и дори пред Димитров Сталин не казва всичко. Впрочем публичните изказвания на Сталин са не по-малко важни от интимния му образ, който ни разкрива дневникът. Въпреки всичко приносът на Димитров е от особено значение и всички, които се интересуват от дейността на съветския ръководител или от естеството на комунистическите практики, си заслужава да се запознаят с него.


1 Дневникът е публикуван от "Изток-Запад" през 2003 г. – Б.изд.


 


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1741 Неутрално

    Гошо Дамаджаната си е водил дневник с мъдри мисли на другаря Сталин.От концлагерите в България и и избитите българи без съд и присъда след 9 септември 1944година се вижда какви са били мъдрите мисли на Сталин.

  2. 2 Профил на adam1966
    adam1966
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Сталин е "най добрият" , при неговия съд/ в СССР/ няма никакъв начин да се защити някой..не стават такива "грешки" както в Лайпциг през 1933 г..

  3. 3 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1704 Неутрално

    Вечно да се пържат в ада и двамата!

    The best way to predict the future is to invent it.
  4. 4 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 358 Неутрално

    "Тоталитарният опит" (издателство "Изток-Запад" съдържа етюди върху явления и събития, свързани с двете основни форми на тоталитарен режим, белязали дълбоко историята на ХХ век: комунизма и фашизма. "

    Аз мисля,че говорейки за тоталитаризъм автора е пропуснал една държава дружка на САЩ ,а и на нас.

  5. 5 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3573 Неутрално

    От момента в който сключиш договор с дявола нататък няма отърване. Но пък и не можеш да избягаш от дявола, защото той е навсякъде и вътре в тебе. Пък и не може всеки да виси на кръста, като Христос, то няма да стигнат дърветата. Абе карай да върви.

  6. 6 Профил на the_axel
    the_axel
    Рейтинг: 320 Неутрално

    Г.Димитров е еволюирал от обикновен криминален престъпник до висш комунистически деец от международен мащаб.Ако кажем , че времената са били благоприятни за развиването на такава кариера ,частично ще бъдем прави , но ще подценим личните му качества.Когато бях ученик името му винаги се съпровождаше с определението "вождът и учителят на българския народ" ! Като гледам гледам какво е нивото на морала на преобладаващата част от българския народ , разбирам ,че при такъв "светъл пример" , при такъв вожд - такъв народ !

  7. 7 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3703 Неутрално

    Зловещият алкохолик Димитров е само един от общо ПЕТИМА министър-председатели на България от последните 70 години, които са били СЪВЕТСКИ граждани.

    Последният от тази позорна поредица е червеният изтърсак Станишев, който избяга от България, като стана напечено, но вместо в предалия Богу дух СССР се скри в климатизираните европейски кабинети.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  8. 8 Профил на Цайко
    Цайко
    Рейтинг: 1286 Неутрално

    Тези етюди ми приличат на ученическо упражнение. Цве4тан Тодоров (запазвам правописът под снимката) явно твърде дълго е живял алафранга и долавям лееекимко възхищение от личността на героя от лайпцигския процес. Може би ако продължа да чета ще доловя възхищение и от бащицата.

  9. 9 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2003 Неутрално

    Честно казано, относно "блестящата" защита на процеса ( не казвам , че той е запалил райхстага), при положение че е измислено и прикаччено, показва поне две неща.
    Първо, че тоталитарните режими са белязани от некадърност, най-малкото защото са толкова високомерни към обективните обстоятелства, че пропускат важни елементи от съответното мероприятие и балона лесно се пука.
    И второто, че дори при ужасното фашистко управление, е имало съд, за който и днес ние може да мечтаем. разликата с комунистическия тоталитаризъм в полза на последния, не се нуждае от коментар и затова е толкова трудно и днес, да се доближим до немския съд.

  10. 10 Профил на гошо
    гошо
    Рейтинг: 1829 Неутрално

    Добре де и последно какво е написал Димитров в тоя дневник Цялата статия дъра-бъра два чадъра

    гошо
  11. 11 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1602 Неутрално

    Макар и Цв. Тодоров да е силно изявен и ярък евролевичар, с интерес ще прочета книгата му, стига да излезе на български... Обаче не трябва всичко написано в нея да се възприема безкритично и на сляпо, защото още в този откъс има едно неверно твърдение - това че Димитров е бил шести в йерархията на СССР в продължение на 6-7 години до влизането на Червената империя във втората световна война.

    Във всеки случай Тодор Боров, бащата на Цветан, е истинският интелектуалец измежду двамата.

  12. 12 Профил на Цайко
    Цайко
    Рейтинг: 1286 Неутрално

    [quote#11:"Митев"]...има едно неверно твърдение...[/quote]
    Ето още едно: " След потушаването на въстанието, организирано от комунистите през септември 1923 г....".

  13. 13 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 1695 Неутрално

    До коментар [#12] от "Цайко":

    Точно от БКП е организирано:

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

    Даже е пропуснал:
    "...След разгрома на въстанието лидерите му Георги Димитров и Васил Коларов бягат в Югославия, а оттам в Съветския съюз..."

    Генерал Сандокан с двата МИГ-а
  14. 14 Профил на о.доц.д-р Душевед Чаламбаджиев
    о.доц.д-р Душевед Чаламбаджиев
    Рейтинг: 442 Весело

    До коментар [#13] от "mitko11":

    Пардон, Гого Тарабата не бяга след разгрома на въстанието, а почти веднага след обявяването му, при това със скоростта на малтретиран алтернативно сексуален (т.е. бит педер*ст). Толкова се е засилил към Сърбия, че му остава време да държи две-три речи, докато го придържат да изпадне от файтона (от вълнение естествено, някой да не си помисли, че е от мастиката, моля ви се.

    Катарзисен фасилитатор
  15. 15 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 1695 Неутрално

    До коментар [#14] от "о.доц.д-р Душевед Чаламбаджиев":

    "...Това всъщност беше вторият път, когато видях Георги Димитров отблизо. Първият беше по време на изборите за Велико народно събрание. В този слънчев неделен ден той пристигна при избирателния пункт в старата сграда на княжевското читалище. Видях го, изпъчил рамене, енергично да влиза вътре, придружен от няколко души. После, след около десетина минути, той излезе по невероятен начин, заобиколен от сподвижниците си, които се опитваха да го успокоят, докато той, пламнал от гняв, крещеше думи като „Сволочи! Народни врагове! Фашисти!“ и т.н. Махаше с ръце и се заканваше на някой, който бе останал вътре. Какво бе станало? Мнозина възрастни княжевци помнят и разказват тази сцена. Влезлият Димитров е бил посрещнат със ставане на крака и внимание от цялото избирателно бюро.

    „Кой тук е застъпникът на опозицията?“ — запитал навъсено той.

    „Аз, господин Димитров“ — обадил се застъпникът Васил, който също от уважение стоял прав. Васил бе студент по архитектура, която не му позволиха да завърши, герой от войната, един от най-честните и смели хора, които Княжево знаеше.

    „Ти ли!?“ — извикал Димитров и леко се олюлял. — „Ти знаеш ли, че си предател! Знаеш ли кому служиш и знаеш ли къде ще отговаряш!“ — изведнъж гърлото на „вожда и учителя“ се отприщило и той крещял несвързана поредица от най-обидни и невъздържани думи. Очевидно бил много пиян. И тук Васил внезапно повишил глас и строго му казал:

    „Господин Димитров, в днешния ден, когато се решава съдбата на България, когато на избирателите не е позволено да пият, как си позволявате вие, кандидатът за народен представител, да влизате тук пиян! Напуснете!“

    Напълно загубил контрол върху себе си, Георги Димитров се хвърлил да го удари, но яките княжевски селяни се бяха намесили и той трябвало да напусне. Впоследствие това сблъскване едва не струва живота на Васил. Последваха дълги години на концлагери и затвори, които затриха младостта му.

    Но ние, студентите от Политехниката, трябваше наред с науките си да изучаваме биографията на този гост от Москва, да повтаряме празните му фрази и да се чудим какво общо имаше той с нас, с нашия живот, с нашата България. Той, псевдогероят, продукт на целенасочена пропаганда, не можа да издържи срещата с един истински, обикновен български герой. И затова той реагира като отмъстително малко човече, което през целия си живот бе служило някому. Никога нито за миг не бях изпитал каквото и да е положително чувство към този съветски гражданин, от когото всъщност започна трагедията на страната ни. Човек трябва да бъде безкрайно сляп или безкрайно продажен, за да не види, че Димитров въведе у нас съветския стил на управление, където властта е противопоставена на обикновения човек, той бе този, който въведе унизителната ритуалистика на боготворене на вождове, на височайше снизхождение, което дори Наполеон не си е позволявал. Той беше този, който докара черните лимузини и спусна тежки пердета между себе си и обикновените хора, и той беше този, който позволи страната му да бъде непоправимо ограбвана и съсипвана от тия, които го бяха изпратили да я колонизира. Той въведе методи и порядки, за които много поколения българи, дори след десет века, ще четат с онова чувство за срам, с което днес четем за интригантското царство на Борил. ..."

    Генерал Сандокан с двата МИГ-а
  16. 16 Профил на о.доц.д-р Душевед Чаламбаджиев
    о.доц.д-р Душевед Чаламбаджиев
    Рейтинг: 442 Неутрално

    До коментар [#15] от "mitko11":
    Е ами такава им е породата на црвените тахтаби, кърлежите да не са виновни, че са такива. Разбира се, това разбиране за бита и навиците им, по никакъв начин не отменя необходимостта от дезинсекция и деакаризация.

    Катарзисен фасилитатор
  17. 17 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1602 Неутрално

    До коментар [#15] от "mitko11":

    Посочвайте автора - Георги Марков, за да са наясно повече хора!

  18. 18 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 1695 Неутрално

    До коментар [#17] от "Митев":

    Нарочно давам само откъси, заградени в кавички, за да може и троловете да ги прочетат и да потърсят в Интернет.
    Посоча ли автора, веднага от партийните тролове му се лепва етикет "агент на ДС и МИ-6" и следва автоматичен минус....

    Генерал Сандокан с двата МИГ-а
  19. 19 Профил на koko65bg
    koko65bg
    Рейтинг: 830 Неутрално

    Изгубил българското гражданство, той отива в СССР, където е приет като герой.

    Не го е губил, сам се е отказал. А вместо ,,Вождът и учителят на българския народ" май е по-добре да се пише ,,предателят на България".

  20. 20 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1602 Весело

    До коментар [#18] от "mitko11":

    Хаха, всъщност прав сте. Първият автоматичен минус е налице

  21. 21 Профил на zabejko
    zabejko
    Рейтинг: 585 Неутрално

    "Има човек, има проблем. Няма човек, няма проблем."
    Смъртта на един може да е трагедия, смъртта на милиони е само статистика."
    Жоро тарабата сигурно е получавал ерекция пред тези титанични мисли с което си заслужи пред азиатския варварин да го мумифицират в мавзолей, където да водят офчата популация да му се кланя и кълне във вечна вярност на империята на злото. А неговия верен наследник бай тошо малоумника и до ден днещен го превъзнасят и паметник му вдигнаха, нефената задунайско-бугаристанска популация

    veni vidi fugi
  22. 22 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Така от "левия интелектуалец" ,избягал на Запад научихме за най-открояващото се в живота на Гошо Димитров...избиването на хора ,роболепниченето на Сталин и кофти алкохолизъм..
    .. На левите колкото им икономиката, толкова им и идейниченето и всичко..
    .. мижава работа ...и с тоя хашлашки прогимназиален стил..

  23. 23 Профил на joro4900
    joro4900
    Рейтинг: 677 Весело

    "Димитров боледува често и се лекува в СССР. Умира там през юли 1949 г...."
    По-точно би било да се каже „умират го там“... А после получава и легендарното си име „гошо консервата...“

  24. 24 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1103 Любопитно

    Ще гледам да намеря дневника на Гошко алкохолизирания предател и да го прочета. Наистина е ценен източник на информация. Това е един от най-големите комунистически престъпници, който да не забравяме, е и пряк виновник за насилственото македонизиране на Пиринско през 1946-48 г.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  25. 25 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1077 Неутрално

    До коментар [#7] от "Norman Granz":


    [quote#7:"Norman Granz"]Зловещият алкохолик Димитров е само един от общо ПЕТИМА министър-председатели на България от последните 70 години, които са били СЪВЕТСКИ граждани.[/quote]

    За протокола: Шестима са.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  26. 26 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1978 Неутрално

    [quote#10:"гошо"]Добре де и последно какво е написал Димитров в тоя дневник Цялата статия дъра-бъра два чадъра[/quote]
    Последно, като гледаш реклама на бира, сипват ли ти?

  27. 27 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1978 Гневно

    [quote#14:"о.доц.д-р Душевед Чаламбаджиев"]Толкова се е засилил към Сърбия, че му остава време да държи две-три речи, докато го придържат да изпадне от файтона (от вълнение естествено, някой да не си помисли, че е от мастиката, моля ви се.
    [/quote]
    Лъжа и инсинуация! Държал е речи от една тераса без парапет в Монтана! И историята мълчи за инциденти!

  28. 28 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1978 Неутрално

    До коментар [#21] от "zabejko":

    Никога не е късно да научиш нещо ново, например, че Наполеон Бонапарт е бил азиатски варварин.

  29. 29 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1978 Неутрално

    [quote#23:"joro4900"]По-точно би било да се каже „умират го там“... [/quote]
    Доколкото съм чувал, той е отишъл да си лекува алкохолизма, щото вече е бил много зле с черния дроб. Пробвал е преди това в България, ама тука, нали бил всесилен вожд, като го натисне абстиненцията и поиска пиене, никой не смеел да му откаже. В Москва след известно време без алкохол, започнал да буйства, да напада санитарите, сложили му усмирителна ризе, накрая Сталин вдигнал ръце и казал да го махат. Пуснали го, Димитров се напил и умрял. Не знам колко е вярно, чувал съм тая версия от доста хора.

  30. 30 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4462 Неутрално

    "мрежи от симпатизанти, ръководени от Вили Мюнценберг"

    Блестящ интригант,измъкнал милиони долари от Коба,някои изследователи го сочат като създателя на съвременната идеологическа и пропагандна война.Ръководен от користни съображения оказва неоценима услуга на Коба и СССР.
    Ще прочета с интерес книгата на Тодоров,през 1998 излезе "На чужда земя",книга която си позволявам да препоръчам на тези които се интересуват от близката ни история .

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK