АЕЖ осъжда "хищническото отразяване" на убийството на дете

АЕЖ осъжда "хищническото отразяване" на убийството на дете

© Георги Кожухаров



Асоциацията на европейските журналисти - АЕЖ-България изрази възмущението си от начина, по който редица централни медии отразиха информацията за убийството на 16-годишния ученик от София. Това пише в позиция на организация по случая. Ето и целият текст:


В часовете след убийството в електронните издания на водещи медии и интернет сайтове бяха публикувани снимки, на които се виждаше тялото, лицето и раните на убитото момче. Беше разкрита и неговата самоличност, вероятно преди за това да знаят и близките и родителите му. На следващия ден водещи български всекидневници излязоха на първа страница със снимка от местопрестъплението и тялото на момчето. На някои от тях лицето му беше скрито, на други не. До снимката на убитото момче бяха публикувани негови изображения взети от профила му във Facebook.


Електронни и печатни медии се съревноваваха за намирането на по-оригинален ъгъл в отразяване на смъртта на момчето. В национална телевизия беше излъчено интервю от негови съученички, настанени на пейка до местопрестъплението и разпитвани за факти около инцидента и убитото дете.




Неведнъж в наши позиции сме изразявали своето възмущение от съществуващата масова практика сред български медии при отразяването на трагични събития да публикуват снимки и информация, която засилва мъката на близките на пострадалите от тежки престъпления.


Няма легитимен интерес, който да оправдае публикуваните изображения и информация. 

Публикуването на кадър в близък план на убитото непълнолетно момче, в който се вижда и лицето му, не носи изключителна информационна стойност – събитието е обществен факт и не е прикрито от институциите. Публикуването не добавя по никакъв начин значителна по своята същност информация към съобщението на медиите. В същото време то е унизително за паметта на детето и засилва мъката на неговите близки и роднини. 

Тенденциозните публикации, в т.ч. и на експлицитни изображения, могат да нанесат тежки травми на десетките му съученици и хиляди връстници. Същата опасност създава и активното въвличане на други деца – връстници на жертвата, в десетките репортажи и публикации по темата.


Освен това,  подобно поведение от страна на медиите представлява нарушение на Етичния кодекс, в който е записано, че няма да се възползваме от неопитността и доверчивостта на децата, няма да публикуваме информация или снимки за личния им живот и ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.


Не на последно място, изразяваме своето притеснение, че присъстващите на местопрестъплението служители на МВР не са направили всичко възможно, за да запазят достойнството на пострадалия. Даваме си сметка, че тяхната задача – извършването на неотложните процесуално-следствени действия, е от първостепенна важност и налага повишена прецизност и внимание. В същото време скриването на тялото на пострадалия стана със закъснение и така не беше възпрепятствано заснемането му.


Освен това,  в първите часове след инцидента в редица медии бяха публикувани имената и възрастта на момчето, както и името на училището, в което е учил. Ако тази информация е изтекла от МВР, очакваме виновните служители да бъдат установени и наказани. В противен случай органите на реда с действията и бездействията си стават тих съратник на хищническото отразяване на трагичното събитие.


В преамбюла на Етичния кодекс на българските медии ние сме се съгласили, че журналистите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения.


Обръщаме се към българските медии с призив да премахнат въпросните изображения и да съобразят бъдещото отразяване на трагичното събитие с принципите на журналистическата етика и да не забравят, че като журналисти ние изпълняваме обществена функция, която изключва причиняването на болка и страдание.


Ще изпратим настоящата позиция с необходимата техническа информация и правна аргументация до Комисията за журналистическа етика, ДАЗД и МВР.



Комисията за журналистическа етика към Фондация "Национален съвет за журналистическа етика" също изрази загриженост от медийното отразяване на случая. В позицията на организацията се посочва, че са допуснати сериозни нарушения на Етичния кодекс на българските медии.


Във връзка с това, като подчертава отговорността на медиите при информиране на обществото за случая и хода на разследването, Комисията ги призовава да се въздържат от сензационност в публикациите и предаванията, посветени на трагичния случай, както и да не допускат разпространяване на лична информация, включително снимки и друг визуален материал, в нарушение на принципа на зачитане на личното достойнство и личния живот, посочват от аргиназицята.


Призоваваме отново и за прилагане на най-високи етични стандарти при включването на непълнолетни като свидетели за целите на репортажите и актуалните предавания, допълват от там.

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Пламен Михайлов
    Пламен Михайлов
    Рейтинг: 482 Гневно

    За съжаление, това съвсем няма да трогне "лешоядите" закичени с баджове "преса" ...

    artmosphere
  2. 2 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 1028 Неутрално

    Добро напомняне, а дали жадните за сензация журналисти ще си вземат бележка?

  3. 3 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 714 Неутрално

    Да свободата е първо отговорност.
    Тъжна е тази надпревара да съобщиш първи ЛОШАТА новина!

    Tony
  4. 4 Профил на bodhidharma94
    bodhidharma94
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Очакваме също и снимки от аутопсията после от погребението и после от периодични ексхумации чрез които да ни показвате какво е станало с него.

  5. 5 Профил на d3si
    d3si
    Рейтинг: 497 Неутрално

    За съжаление, публиката иска кръв и зрелище. Ако нямаше интерес, нямаше да има и такива публикации..

  6. 6 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3599 Неутрално

    Някои медии ,някои сайтове ,някои журналиасти...Време е да се говори с имена. Защо тях да щадим ,като те не щадят никой.

  7. 7 Профил на d3si
    d3si
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#4] от "bodhidharma94":

    А най се дразня, когато репортерите хванат някой опечален роднина по време на погребението на неговия близък и му зададат култовия въпрос "Как се чувствате?"

  8. 8 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1220 Разстроено

    "Беше разкрита и неговата самоличност, вероятно преди за това да знаят и близките и родителите му."

    Това е нечовешко. Много хора съвсем са загубили чувство за мярка и приличие

  9. 9 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1342 Гневно

    До коментар [#7] от "d3si":И аз.Затова,ако някога ми се случи подобно нещо,ще кажа "убитият беше циция,авантаджия и долен педераст.Чувствувам се направо прероден,евала на убиеца му!".Да видя тогава "журналиста"...

  10. 10 Профил на teridan
    teridan
    Рейтинг: 866 Неутрално

    Често репортерите могат да бъдат пример за пълна липса на морал в името на търсенето на сензацията. Това е някакво гадно професионално изкривяване, заради което на моменти губят човешкото в себе си.

  11. 11 Профил на teridan
    teridan
    Рейтинг: 866 Неутрално

    [quote#4:"bodhidharma94"]Очакваме също и снимки от аутопсията после от погребението и после от периодични ексхумации чрез които да ни показвате какво е станало с него.[/quote]
    Не се съмнявай, че ако им се удаде възможност ще го направят.

  12. 12 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2509 Неутрално

    До коментар [#9] от "Sabbath":

    По-добре след това да прибегнеш до физическа саморазправа (няколко шамара, плюс шутове и тупаници, без да му нанасяш тежки телесни повреди, придружени със звучни псувни) - първо така ще стане ясна гаврата с "журналиста", и второ съдът в България веднага ще откаже да разглежда всякакъв иск срещу тебе, поради временна невменяемост причинена от провокативния въпрос, и всички контри остават в цървула.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  13. 13 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1388 Неутрално

    И друг път съм пускала този материал, но просто мястото му е под тази тема:

    Убий ме отново
    Елена Кодинова*

    В Етичния кодекс на българските медии е записано: "Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си." Нима?

    През лятото на 2004 г. двама български шофьори - Георги Лазов и Ивайло Кепов, бяха отвлечени в Ирак от ислямски фундаменталисти. Показваха ги вързани и на колене по всички световни медии, а зад тях стояха маскирани терористи с автомати в ръце. Започнаха дипломатически совалки, разузнаването ни бе на крак, външният министър Соломон Паси се появи по "Ал Джазира" като Сюлейман Фаси...

    Но никога няма да забравя вечерта на 13 юли 2004 г., когато пристигна новината, че Георги е обезглавен от похитителите си. Шефовете на вестника, в който работех тогава, ме измъкнаха от едно заведение, където бях с приятели след работа, и ме пратиха при майката на екзекутирания шофьор някъде в Благоевградско. Натоварихме се с фотографа на служебната кола и заминахме.

    Пристигнахме посред нощ пред малката селска къща. Майката на убития шофьор беше приседнала на стълбите отпред в несвяст, а край нея вече се бяха скупчили колеги от всички медии.

    Не виждах никакъв смисъл да питам каквото и да било смазаната от мъка жена, вероятно силно упоена, на шепа транквиланти, още неосъзнала какво се е случило и дори неспособна да се разплаче, както става с хората при много силен шок. Тя само повтаряше "Гошко е жив, сигурна съм, това не е вярно". А на мен сърцето ми се късаше от тази гледка.

    Нещо повече - беше ми неудобно, че изобщо съм попаднала там, в обхвата на скръбта й, където нямах право да бъда. Каква съм й аз, че ще съм до нея в този толкова личен момент? А колегата фотограф го беше срам повече и от мен и кашляше силно, за да замаскира щракането на апарата всеки път, когато натискаше бутона, за да снима.

    И досега се питам - какъв беше смисълът на целия харч, да ни пратят посред нощ при тази опечалена майка? С какво помогнахме? Каква журналистическа стойност имаха информацията и снимките, които донесохме оттам?

    Уви, разпитването на жертви на престъпления, които са още в шок, снимането на виещи от скръб близки на загинали в трагедии, репортажи от погребения, завиране в почернени домове часове след някоя катастрофа - всичко това се толерира като голямо журналистическо майсторство. Може пък да съм си сбъркала професията, щом го смятам не просто за ненужно, а за чист садизъм.

    Репортерите задават на близките на жертвите възможно най-тъпия въпрос: "Как се чувствате?" Как, по дяволите, да се чувстват? Като ги гледате така, съсипани от мъка, когато току-що са изгубили дете, приятел, съпруг, роднина... Как мислите, че се чувстват, като бъркате в прясно отворената им рана с този изумително глупав и неуместен въпрос?

    Обаче журналистите не пропуснаха да го зададат и на близките на 16-те загинали в тежката катастрофа в местността Бакаджика през май 2009 г. Интересуваха се как се чувстват и роднините на жертвите, удавили се след обръщането на кораба "Илинден" в Охридското езеро.

    Навряха камерите в лицата и на родителите на децата, умрели в река Лим. Дори излъчиха погребенията им директно по телевизията, заедно с всичките политици, които бяха отишли там да плачат като за пред камера.

    Знам, медийната машина трябва непрекъснато да се захранва. Но малко човешко приличие на никого няма да навреди. Жертвите и техните близки непосредствено след трагедията са силно уязвими. Те са неадекватни, не са на себе си. Никого не са молили да попадат под светлината на прожекторите. Изобщо не осъзнават какво се случва около тях.

    Да набуташ микрофон на силно разстроен човек, който е в шок и вероятно няма да си спомня какво ти е говорил, е лешоядство. Скръбта е нещо много интимно. С какво оповестената пред всички скръб на близките помага на свободата на словото, плурализма или наказанието на виновните?

    Понякога ми се струва, че репортерите са по-милостиви към извършителите на престъпленията, отколкото към техните жертви. Веднъж гледах цял час интервю с изнасилена селска баба по една от националните телевизии в "публицистично" предаване.

    Едри фронтални планове, съобщаване на пълното й име, местожителството й, годините й, подробности за гаврата - как, колко пъти, къде точно, в какви пози. Второ изнасилване в ефир. На престъпника му споменаха веднъж името, но дори и снимката не му показаха. Какво остава да си направят труда да го питат един-два въпроса.

    Вероятно защото още не е бил осъден, а само обвинен, и е имало вероятност да се позове на презумпцията си за невинност. За него помислиха, защото може да заведе иск срещу медията, но към бедната възрастна женица - никаква милост. Който не бе разбрал, че са я орезилили в залеза на живота й - и той разбра.

    Преди няколко дни прочетох по вестниците трите имена и адреса на млада жена, изнасилена пред очите на детето й. Само снимката й дето не бяха пуснали, за да я разпознаят всички, които я срещнат. После се уточняваше, че била ромка и някак си това оправдаваше внезапно сполетялата я публичност.

    Никаква милост и към жестоко убитата в Борисовата градина Яна и нейните скърбящи близки. Първите писания бяха, че била алкохоличка и развратна клошарка, това обяснявало всичко. И никакви въпроси към МВР - как е станало възможно такова чудовищно престъпление в центъра на столицата? И то във вечерта на голям концерт, когато районът е трябвало да гъмжи от полицаи поради очакваната поява на подпийнали, които често се оказват взривоопасни.

    Надявам се никой, който не се е съобразил със състоянието на опечалените, който е написал имената на жертвите на изнасилвания (а те обикновено се пазят в тайна), който е тиражирал чужда скръб (и аз имам своя грях в това) да не научи от първа ръка как са се чувствали героите на репортажите им. Както е станало с американския журналист Брус Шапиро.

    Попаднах на негова лекция на журналистическа конференция. Името му привлече сериозна аудитория, защото бе писал за "Ню Йорк таймс", "Лос Анджелис таймс", "Гардиън", преподава в може би най-добрия журналистически факултет в света - този в Колумбийския университет. Но вместо да се фука с постиженията си, той ни разказа следната история.

    През август 1994 г. след вечеря се видял с приятели в лъскав бар в скъпарския си квартал в Ню Хейвън. Малко преди заведението да затвори, вътре влетял луд с ловджийски нож и наръгал без никаква причина седем от клиентите. Сред тях бил и самият Брус - от едното пробождане в гърба били срязани диафрагмата и далака му.

    Оцелял по чудо, защото го закарали за минути в хубава болница с необходимото оборудване. Но още преди да е излязъл напълно от упойката след операцията, видял по телевизията кадри от онази вечер. На тях разпознал себе си, окървавен и гърчещ се от болка.

    Репортери го нападнали в болничното легло заедно с останалите жертви. Не им пукало, че бил на силни дози морфин, защото всяко поемане на дъх било агония заради срязаната диафрагма. От въпросите го боляло колкото от удара с нож в онази вечер. И тогава Брус разбрал, че докато гонят информация на всяка цена, журналистите често прекрачват граници.

    След като се възстановил, основал центъра "Дарт" за криминални репортери. И започнал да ги обучава как да се държат с жертвите, за да не ги нараняват допълнително след преживения ужас. Защото вече бил научил това от първа ръка. Бил е и от другата страна на микрофона.

    "Повечето от репортажите за нашия случай бяха агресивни, безчувствени и неточни", пише Брус в своя статия за преживяванията си като жертва. "Само часове след като излязох от операционната и не можех дори още да говоря, започнаха да ми звънят от телевизии и вестници. Анна и Мартин (приятелите, с които е бил в бара) бяха изписани и на път към вкъщи причакани от екип на една телевизия, а после събудени посред нощ от други репортери, които им звъннали на вратата. Издателите на "Реджъстър" разгневиха всички нас, пострадалите, когато публикуваха домашните ни адреси (оказа се политика на компанията) и пуснаха цветни снимки на местопрестъплението с окървавените витрини на бара. Медийното отразяване ни изпълни с бяс, който ми е трудно да опиша.

    В изследване на Британския съвет за стандартите в електронните медии оцелели в тежки престъпления описват болката, която им причинява медийното внимание, нахлуването в личното им пространство и преследването, граничещо с тормоз, неточните факти, изопачаването и безвкусните подробности в репортажите. Това страдание не е преувеличено. Пресата може да умножи усещането на жертвата, че светът е непонятно и опасно място."

    В Етичния кодекс на българските медии е записано: "Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си." Нима?

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  14. 14 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1388 Любопитно

    [quote#5:"d3si"]За съжаление, публиката иска кръв и зрелище. Ако нямаше интерес, нямаше да има и такива публикации.. [/quote]

    Уви... навремето такива, искащи кръв и зрелища са ходили на гладиаторските борби, после - на публичните екзекуции (в някои държави все още екзекутират на площада, пред публика). В наши дни това не съществува, но хората не са са променили по никакъв начин. Точно затова и реалити като Биг брадър са особено популярни, въпреки че участниците изкарват най-гнусните черти от характера си.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  15. 15 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    [quote#2:"ikar_01"]Добро напомняне, а дали жадните за сензация журналисти ще си вземат бележка? [/quote]
    Не, докато има такива като нас, които четат и гледат подобни материали. И аз съм в кюпа и ме е срам.

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  16. 16 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 1187 Разстроено

    [quote#13:"Barcelina #Je suis la libertad"]
    Да набуташ микрофон на силно разстроен човек, който е в шок и вероятно няма да си спомня какво ти е говорил, е лешоядство. Скръбта е нещо много интимно. С какво оповестената пред всички скръб на близките помага на свободата на словото, плурализма или наказанието на виновните? [/quote]
    Невероятен материал, много човешка позиция. Дано все още е журналист Елена и да има повече като нея.
    Благодаря на колежката че го представи на вниманието ни!

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  17. 17 Профил на vvy
    vvy
    Рейтинг: 225 Разстроено

    До коментар [#13] от "Barcelina #Je suis la libertad":

    Всичко това е достатъчно гадно, но и медия да се похвали"Както ние първи съобщихме, както ние първи излъчихме ,както ние първи публикувахме..." е отвратително!

  18. 18 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8615 Неутрално

    Споделям напълно.И не само тези снимки дразнят,а и начина,по който преследват близките,задват им тъпи въпроси и им тикат микрофоните пред устата.А хората токущо са загубили близък човек.Това е нечовешко и жестоко.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK