Класната стая на Мама Джил и Сейди в бежанския лагер в Харманли

Класната стая на Мама Джил и Сейди в бежанския лагер в Харманли

© Илиян Ружин



Днес е Световният ден на бежанеца. Доброволческата платформа TimeHeroes.org посети бежанския лагер в Харманли, за да разкаже за чудесата, които доброволците правят там.

Опашката се вие още от 9 сутринта, въпреки че някои от чакащите ще влязат в десет, други чак в един следобед. Не точно се вие, по-скоро седи по дупе на пода, подпира стената, бъбри си, измисля дяволии, виси отвън по прозорците, бута се кой ще влезе първи, а думкането от външната страна на вратата така или иначе няма да спре в следващите пет часа. Да се твърди, че напливът за това училище е голям, би било твърде меко казано.


Една от причините е, че на място като това децата просто нямат друго интересно за правене. Втората причина е, че в игралната класна стая на Мама Джил и Сейди е суперяко. Влизаме ли?


Някои правила




Нека се разберем от самото начало – никаква агресия. Ако налиташ да се биеш, сори, днес ще трябва да си тръгнеш. Ела пак друг ден и започни на чисто. Това правило на практика се явява малко излишно тук, защото почти никога не се е нарушавало. "Ако трябва да съм честна," повдига вежди Мама Джил, "поведението на децата в този лагер е просто фантастично в сравнение със занималнята ми в Англия."


Второ правило – играчките не напускат класната стая. Ето това вече си е сериозно и се въвежда след като едно момиченце в началото всеки ден си тръгвало с всичко, което човек с нейните габарити може да кешира под дрехите. И съвсем не била единствената. И съвсем не бива да бъде винена. Правилата за оцеляване рязко се променят, когато бягаш от собствения си дом, а в ушите ти свистят куршуми. От тези ранни дни е останал ритуалът на излизане всеки да бъде "претърсван" – вече само на шега.


Трето и ключово понятие – за някои хора тази класна стая няма да се влезе дори под черта в определението за "училище". Вярно, има си карта на света, букви, цифри, книжки и купища други образователни материали. Но никой никога няма да накара децата да ги използват, освен ако те самите не пожелаят. Изненада – материалите се ползват доста усилено. Наравно с лака за нокти, плейстейшъна, принцеските рокли, куклите, автомобилчетата и динозаврите.


Класната стая на Мама Джил и Сейди в бежанския лагер в Харманли

© Илиян Ружин


Изиграй това


Най-важна в тази класна стая е играта. Всеки, който идва тук – в понеделник, сряда и петък – получава по един час да прави каквото си иска, стига да спазва първите две правила. "Имали сме деца, на които ужасът е просто изписан на личицата им. И шест месеца по-късно – от него няма и следа. И за мен, и за Сейди това е много по-важно от преподаването на география, химия или каквото и да е," казва Мама Джил. "Децата имат нужда да бъдат деца. А точно това, с войната зад гърба им и несигурността за живота нататък, е последното, което дори най-добрите родители са в състояние да им дадат в момента. Те са жадни да учат – и още как! – но на първо място искахме да им създадем пространство, където да могат да се отпуснат и да се освободят от страха и напрежението в игра."


Преди време в лагера плъзват слухове, че членове на "Атака" се канят да проникнат на групи през оградите и да се саморазправят с бежанците. Слуховете се оказват само слухове, но към онзи момент се приемат като реална заплаха. На следващия ден малките кюрдски момчета си слагат тъмни очила, въоръжават се с пластмасови ножове от кукленската къща и сформират "банди", които обикалят натопорчено сред останалото население в класната стая. "Не ги спряхме, защото от опит знаем, че имат нужда да разиграят ситуацията, за да я изкарат от системата си. В моменти като този си даваш сметка колко сериозно нещо е играта."


Естествено, в дървената къщичка се разиграват и бурни семейни драми, и изискани чаени партита, сръчни домакини въртят тенджери и парцали, а Катуун не се отделя от бебето си. В ролята на бащата, иска ли питане, е Дилда – едно от най-популярните момчета в училище. Трябва да се запознаеш с него, наистина, обаче той ще влезе в последната сесия.


Последно правило – когато след свободната игра Сейди води урок по английски, всички първо разтребват стаята (за три минути, честно!), сядат в кръг с нея и за 30 минути кротуват и пазят тишина. Освен ако не изпълняват с пълен глас "Щом щастлив си и го знаеш / плесни с ръце / тропни с крака / и се завърти..."


Запознай се с Мама Джил и Сейди


Класната стая на Мама Джил и Сейди в бежанския лагер в Харманли

© Илиян Ружин


Към края на 2013 г. Джил Класби е току-що пенсионирала се детска учителка от Кеймбридж, строежът на къщата й в съседното на Харманли село Брягово е най-сетне завършен, а животът сред природата, в мир и спокойствие, е току на върха на пръстите й. В този момент в кадъра на всички световни новини и точно пред очите й влиза първата бежанска вълна от Сирия. "Свих с колата и влязох в лагера. Можеш ли да обърнеш гръб в ситуация като тази? Не мисля."


В първите дни и месеци Джил, като брънка от цялата мрежа доброволци, се опитва да осигури просто най-належащото. Година по-късно, когато децата вече имат обувки на краката си, тя успява да издейства и класна стая в новопостроената в лагера сграда. Оттогава е Мама Джил. Тази, при която тичаш да се гушнеш и която, под секрет, позволява някои дребни провинения да ти се разминат (освен ако Сейди не я хване).


Сейди е наскоро дипломирана учителка в началния курс и е безкомпромисна с правилата. "Нарича се последователност, мамо!" Което не значи, че на нея също не й трябва половин час, за да стигне до тоалетната в другия край на коридора – защото на всяка крачка я пресреща хлапе за гушване.


Преди да се стигне до това положение, Сейди преподава на Острова, в училище, в което повечето деца идват от проблемни семейства – родители в затвора, домашно насилие и други екстри. "Вече си бях дала сметка, че традиционната образователна система не е моето място, защото в нея по никакъв начин не можех да отговоря на истинските нужди на децата. Много повече се вълнувах от разрешаването на емоционалните и социалните им проблеми, отколкото от учебния план. Бях решила, че трябва да опитам нещо различно. И когато видях какво прави майка ми тук – просто останах."


Опитите за осигуряване на финансови средства за оборудване на класната стая чрез държавни институции и хуманитарни организации удрят на камък, обаче от строежа на къщата, за щастие, им е останал предостатъчно дървен материал. За нула време Сейди и баща й сковават уютна къщичка с готварска печка и кухненски плот, замък с островърхи кули и сандъци за съкровищата. Джил ушива весели пердета от парчета чаршафи и юргани, подарени от бежанците за училището, и оформя мек кът за търкаляне и четене. Ръководството на лагера добавя малко столове, от УНИЦЕФ за късмет пристига пакет образователни материали, а една дама от Англия научава за Мама Джил от репортаж на BBC и изпраща голямо дарение с играчки. Останалото купуват сами, въпреки че вече им е ясно, че с училището в живота им не им остават опции да подхванат каквото и да било бизнес начинание, от което да се издържат занапред. И на 1 декември 2014 отварят врати. Класната стая днес попълва постоянно изчерпващите се запаси от материали изцяло благодарение на познати и непознати добри сърца от Англия, Полша и България.


Класната стая на Мама Джил и Сейди в бежанския лагер в Харманли

© Илиян Ружин


Секретна мисия


Игралното училище посещават около 200 от почти 500-те деца в лагера, в момента почти изцяло кюрди от северната част на Сирия. Разпределени са в три възрастови групи (4-7, 8-11 и 12-14 години), като всеки може да прекара в класната стая час и половина на ден според окачения на вратата график – освен в края на деня, когато пускат филм и около екрана се накачулват всички, които пожелаят. За протокола – Том и Джери и Спондж Боб са номер едно. Графикът се спазва наистина строго, въпреки че не е лесно. "Ако са изпуснали сесията за тяхната възрастова група, някои майки щипят децата си по бузите, за да се зачервят и да им излязат сълзи, така че аз да видя как детенцето плаче, защото не го пускам," казва Сейди.


А причината за това "коравосърдечие", продължава тя, е че в тяхната култура е прието по-големите момичета да поемат грижата за всички свои многобройни братчета и сестричета. "И те наистина имат силна връзка, която в много отношения е страхотна и безценна. Но понякога тази непрекъсната грижа идва в повече. Затова разделихме групите – за да имат тези "майки" малко свое време, в което да са просто деца. В някои случаи дори ги издърпваме и за повече – като помощник-учители."


Класната стая на Мама Джил и Сейди в бежанския лагер в Харманли

© Илиян Ружин


Помощник-учител Дилишан е на 12. Целия си живот се е грижила неотлъчно за 13-годишния си брат, който е в количка, и за още няколко по-малки деца. От войната Дилишан има лоши изгаряния по врата и ръката, които никой в момента не лекува. Мама Джил я е водила на преглед и е намерила болница достатъчно близо до Харманли, в която могат да проведат терапия. Само че нейните родители, както повечето бежанци в този лагер, просто не искат да имат нищо общо с България. Това е мнение, което ще чуем още няколко пъти, по различни поводи, както от Джил и Сейди, така и от Лидия – учителка доброволка като тях, която води часове по български и английски за възрастни в съседна стая. "По същата причина нито едно от децата в нашето училище не е празнувало рожден ден откакто е тук," казва Сейди. "Всички знаят – ще празнуваме, когато стигнем в Германия." Животът им тук е предварително зачеркната бележка под линия. Но това наистина е друга история.


Децата на войната


Ако ей така минаваш и надзърнеш през прозореца на класната стая – деца като деца. Понеже днес е денят от месеца за чиста проба забавление (т.е. гримовете са извадени на масата), дамите се гримират и разгримирват, изправят си бретоните с преса, пробват рокли на принцеси и през пет минути някой дърпа Сейди да го фотографира. Иначе масата се ползва за низане на гривни и гердани, рисуване, апликации, изработване на фигурки от домашен пластилин и, ако може, повече неща, които да отнесеш "вкъщи" за мама. Момчетата ръчкат джагата, строят релси и пускат влакчета, редуват се на плейстейшъна, мокрят се, плискат и преливат вода в легена в зоната за сетивни занимания, някои пробват женски дрехи и се заливат от смях, супер е. В цялата тази шумотевица ще ти отнеме даже известно време да забележиш, че малката Роан не чува, защото на нея не й представлява никакъв проблем да обясни със знаци на когото си хареса, че роклята на едно Барби трябва да бъде моменталически зашита.


Класната стая на Мама Джил и Сейди в бежанския лагер в Харманли

© Илиян Ружин


Мама Джил и Сейди не говорят езика на своите ученици (въпреки че Сейди напоследък напредва много стабилно, заради гаджето си, който е сириец, също бежанец).


По-специални моменти и ситуации разрешават благодарение на помощник-учителките, които превеждат. Но рядко могат да научат какво наистина е преживяло всяко дете. Могат да предположат обаче с доста голяма сигурност, че повечето от тях са видели поне един близък човек да умира пред очите им, че къщите им са били сринати или опожарени заедно с всичките им играчки, че са минали границата нелегално, че са били в арест и че много бащи са останали в Сирия, за да помагат на семействата на загинали братя.


"Ако знаете само колко много ми се иска да мога да си говоря свободно с децата," казва Сейди. "Не толкова за да мога аз да им говоря или да ги разпитвам, а за да мога да ги слушам и разбирам. За мен това е същността на работата с деца – да чуваш какво ти казват и да улавяш между редовете притесненията, напрежението, страховете. За да можеш да ги преведеш през тях."


Щом щастлив си и го знаеш...


Дайре известява края на времето за свободна игра. Всички 40-ина момчета и момичета от последната за деня група сядат в кръг на земята. Сейди започва да произнася поред името на всяко дете, като на всяка сричка пляска с ръце. Всички подемат заедно с нея, в непрекъснат ритъм, ето така: Сил-ва! Мо-ха-мед! Ра-шид! Ка-туун! Ла-лиз! Иб-ра-хим! Ро-ан! Представи си милионен стадион да скандира "We will / we will / rock you!" и горе-долу ще се доближиш до заряда на кръгчето. Децата просто се поздравяват и казват добре дошли на новите.


Класната стая на Мама Джил и Сейди в бежанския лагер в Харманли

© Илиян Ружин


Следва порция думи и разговорни фрази на английски. Сейди пуска по кръга да обикаля дървена кутия, докато всички пеят: "Кутията на Сейди обикаля в кръга / обикаля в кръга … / Kакво има в нея?" При тези думи детето, в чиито ръце се намира кутията в този момент, има огромнaта чест да я отвори, да си избере предмет и да го назове, след което кутията продължава да се предава от ръка на ръка, докато не се изпразни. После се пълни отново и всяка думичка е пипната, разгледана и повторена няколко пъти.


Дилда също е в кръга. Той е на 13, не може да говори, има церебрална пареза и пристига в класната стая привързан за количката си с шалче през гърдите, за да не падне. Когато са бягали през границата, чичо му го е носил на гръб по целия път. За няколко месеца в класната стая Дилда успява да стане от количката и прави стъпки, подхванат под мишниците от здрави ръце, иначе се придвижва с пълзене където си иска. Както вече стана ясно – от най-популярните момчета е, всички го обичат заради великото му чувство за хумор и, когато наруши правилата, го санкционират наравно с другите, защото си е и палав. Ето например, човекът нарочно е съборил кутия с моливи от масата. Ами, ще трябва да ги прибереш обратно, Дилда. За всеки като него това е изпитание по-трудно от хващане на зрънце ориз с китайски пръчици. Обаче той се справя с всички моливи и няма по-горд от него на света.


Пет минути до края. Започва "Щом щастлив си и го знаеш..." Дилда сам влиза в кръга. Целият е една голяма усмивка. Песента му излиза на нечленоразделни звуци, обаче с пълно гърло. Дилда танцува. И никой, ама никой, в кръгчето не вижда нищо необикновено в това.



Ако си музикант, танцьор, артист, акробат или фокусник – да знаеш, че децата, Мама Джил и Сейди ще са супер щастливи да им изнесеш представление в класната стая. Иначе можеш да им пращаш материали за рисуване, писане и майсторене, както и дребни играчки винаги, щом искаш. Намери ги във Facebook или в TimeHeroes.org.

Ключови думи към статията:

Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1044 Неутрално

    "...Само че нейните родители, както повечето бежанци в този лагер, просто не искат да имат нищо общо с България..."

    Шут отзад и който откъдето е. Писна ми да чета за тежкия живот на бежанците. Да си бяха направили свестни демократични държави, нямаше да бягат. Сега недоволни.

    Няма шики-мики.
  2. 2 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 1093 Неутрално

    Какви всеотдайни хора имало!!! Браво, мамо Джил и Сейди (ама мисля, че ще е по- добре да си ги вземете на Острова).

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  3. 3 Профил на grayeagle
    grayeagle
    Рейтинг: 743 Неутрално

    "Всички знаят – ще празнуваме, когато стигнем в Германия."
    Празнувайте, а немците ще плачат. Поне можеше да изисквате тия хора да поемат някаква формална писмена клетва към ценностите на съюза и отказ от великия скапан ислям. Защото в Германия или тук, аз виждам само групи мъже, а жените са под ключ. И не ми обяснявайте, че трябва и сме длъжни да работим с тях. Никой да не ми обяснява такива глупости. Искам да живея просто и нормално, не искам да помагам на такива хора и на роми. Нямам желание и не ми е приятно. Не съм длъжен по никакви норми. Когато българин се интегрира в САЩ става по негово желание и усилия. Не сме длъжни да полагаме усилия, които не искаме. Лошото е, че утре някой корумпиран чиновник ще им даде гражданство и тогава ще видите за кого ще гласуват тия хора. как беше думата измислена от доган...Заедност. Гответе се за заедност. За наша сметка.

  4. 4 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    Като гледам коментарите под статията и се чудя, кога човеците забравиха, че са човеци...

  5. 5 Профил на Грант мотивиран, правоверен либерал
    Грант мотивиран, правоверен либерал
    Рейтинг: 497 Неутрално

    [quote#4:"Додо"]Като гледам коментарите под статията и се чудя, кога човеците забравиха, че са човеци...[/quote]

    Човеците са човеци, сиренето е с пари. Мъката по света не се изчерпва с гражданската война в Сирия. Голяма част от Африка умира (буквално) от глад. В по-голямата част от Азия нещата също не са розови. Да вземем да организираме транспорт от там тогава и да ги взимаме тука страдащите? В съседна на България страна няма конфликт. България не е длъжна да приема, който и да било. Влизането през границата е нелегално и нарушава законите ни. Ясно е, че хората търсят по-добър живот, но това не ни задължава само по себе си, да съдействаме (не, че и можем де).

    Дневник - рупор на демократичната цензура. "Правилата" на форума - СПОРЕД ФИНАНСОВИЯ ИНТЕРЕС НА СОБСТВЕНИКА :)
  6. 6 Профил на roni_one
    roni_one
    Рейтинг: 225 Неутрално

    [quote#4:"Додо"]Като гледам коментарите под статията и се чудя, кога човеците забравиха, че са човеци...
    [/quote]

    Забравихме в момента в , който са били създадени различните религии, парите и политиката.Разделяй и владей (политическо правило на Макиавели).

  7. 7 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Тази война е престъпление към човечеството. Лицемерие, лъжа и псевдохуманизъм. Тези деца ще останат травмирани за цял живот. Някои от тях са родени по време на войната и не знаят какво значи мир. От тук на сетне няма да става по добре. Родители, които никога няма да приемат новите предизвикателства, защото те както не харесват България, така няма да харесат която и да било друга държава приемник. Тези деца ще бъдат разкъсвани между умразата на своите родители и новия свят. И в един момент ще се случи с тях това което се е случвало с емигрантите преди тях. Една голяма част ще бъдат готови джихадисти. Но децата са си деца. Те са невинни жертви.

  8. 8 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Е,поне Сейди си е намерила кандидат.

  9. 9 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Няма лошо да помогнеш на човек в беда. Недай Бог, утре и ти можеш да изпаднеш в подобна ситуация. Но проблемите на Африка не са от днес и вчера. Там редица държави живеят десетилетия буквално по законите на джунглата в политическа и икономическа нищета, военни преврати и какви ли не дивотии. Там са рекордите всяка година държавата да си сменя името според капризите на някой самозван генерал-напр.Кот дивоар-бряг на слоновата кост, Буркина Фасо-Горна волта и т.н. Вината е международната общественост, която допусна това след колонизацията на континента. Същото е и с проблемите на циганите.

  10. 10 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#5:"Некъф ужас, некъф ат"]Ясно е, че хората търсят по-добър живот, но това не ни задължава само по себе си, да съдействаме (не, че и можем де). [/quote]
    Те не искат да останат у нас .Те са само консуматори ,а ние най-бедните в ЕС.
    Един път и от бедността си да имаме полза.

  11. 11 Профил на destino
    destino
    Рейтинг: 442 Разстроено

    [quote#4:"Додо"]кога човеците забравиха, че са човеци... [/quote]
    Състраданието не изисква пари. Просто трябва да си човек.
    В България хора няма, има едно голямо стадо с няколко пастира.

    Всъщност, българинът се мисли за голяма работа, но е кръгла нула.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 13 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#11:"destino"]Състраданието не изисква пари[/quote]
    Състраданието може да е дистанционно.САЩ именно така им съчувства.И един не пуска на територията си.

  14. 14 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#11] от "destino":

    Напротив, състраданието изисква много пари, другото е лицемерие. И какво като им съчувстваме, те пак не ни харесват. Искат Германия, защото там ще получат пари. Те знаят какво искат и на къде са тръгнали, а са тръгнали към щедрите социални системи на умразния Запад и както виждаш никак не се впечатляват от състраданието на такива продълговати/не кръгли/ нули като теб.

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  16. 16 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1009 Неутрално

    Пише се омраза - с О.

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  17. 17 Профил на aleko
    aleko
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Както става в химията, в един момент разтворът ще се пресити. И тогава ще започнат да ни ги връщат. Няма да има никакво значение, че сме бедни, ще си получим дела от еврочернилката. Но те вече ще са научени на лесното в Германия и ще бъдем свидетели на бунтове на гладните пред НС, палене на коли /запазена тяхна мярка/, кражби, улични банди, терор над по-слабите и бог знае още колко "прелести", идващи от тези хора, които днес някои съжаляват.

  18. 18 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1546 Неутрално

    Надявах се, че поне под тази статия, разказваща за чудесни всеотдайни хора, омразата в коментарите ще замлъкне.
    Срам ме е от българи като вас.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  19. 19 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    Децата навсякъде са деца, задължително е да се работи с тях, защото те не са обремени с предразсъдъци като родителите им.

    Лошото е, че от една страна са под влияние на мама Джил, а от друга под влияние на родителите с тяхното възпитание и манталитет от миналия век. Коя от двете култури ще предпочетат децата зависи от характера на всяко от тях, а някои ще останат раздвоени до края на живота си.

    Няма бързо и лесно решение, ама повечето хора не го разбират и се плъзгат по повърхността или на заслепяващата омраза или на също толкова заслепяващата милозливост.

  20. 20 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8089 Неутрално

    Децата са си деца,във всяка част от света.А защо после стават убиици,терористи,мошеници,мафиоти,а добрите все по-малко.

  21. 21 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2668 Неутрално

    [quote#20:"rosiraycheva50._"]Децата са си деца,във всяка част от света.А защо после стават убиици,терористи,мошеници,мафиоти,а добрите все по-малко. [/quote]
    Има квартали в Западна Европа където полицията не смее да влезе. Всичките населени с "миролюбиви" имигранти, занимаващи се с дрога, кражби, мошеничества и т.н.

  22. 22 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1094 Неутрално

    А корана учат ли го усърдно?

  23. 23
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  24. 24 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Трогателно! Прекрасно! Добре е, че ги има хората със всеотдайни сърца!

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  25. 25 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3361 Неутрално

    "...просто не искат да имат нищо общо с България."
    Какви квоти, какви 5 лева? Те са ваши, обичат ви, искат ви, елате да си ги приберете. Ние няма да ги държим тук, като заложници? Колко от тях знаят български, колко търсят работа? Нито един!

  26. 26 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    До коментар [#5] от "Некъф ужас, некъф ат":

    До коментар [#6] от "roni_one":

    Колелото се върти. Днес ги горе / или поне така мислиш/ утре си долу.
    Дано никога не изпадате в ситуация, да сте зависими от други хора. Не говоря дори за ситуация на война и т.н. Човек трябва да помни, че нищо в живота не сигурно, освен смъртта...
    Дори и днес да си добре, да си нахранен, да имаш дом, това въобще не гаранция, че и утре ще така.
    Никой от тези хора не иска да е в ситуацията, в която е. И нека поне да се опитаме да разберем какво им е. Мисля, че никой , конкретно от Вас не иска нищо! Само разбиране! Но, предполагам, че и това е много?

  27. 27 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#18] от "Jessika":

    Джесика, в Овча купел имам поснат бежанец. Сирийците са не повече от 10-15 човека. Можем да си изградим литературни " прекрасни" образи много, но това истина ли е или е поредната платена манипулация. Тук не става въпрос за човещина, тук става въпрос за едно контролирано преселение, гнусна политика. Да, има жертви между пришълците, децата са невинните жертви. Една голяма част от тях не знаят друг живот освен гнусната война, която се води в момента по тези земи. Най жестокото е че между тях има деца които са научени да убиват. Не че те също не са жертва, но те много трудно от тук натам ще могат да бъдат превърнати в човеци. Всичко е много сложно. Ситуацията в която се намираме, ситуацията в която се намира цяла Европа може да излезе от контрол, а може би вече това се е случило. Ако Европа не успее да поеме някаква единна политика я чака съдбата на Близкия изток, защото заедно с пришълците нахлуват и техните проблеми.

  28. 28 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1546 Неутрално

    До коментар [#27] от "baxter":

    Хубаво е все пак да се коментира статията и написаното в нея. А не кой какъв познат имал, пък какво бил чул, и разбира се куп конспиративни теории, които чудесно пасват на измъчените български души.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  29. 29 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#28] от "Jessika":
    Така ли? Може би не е зле и да козируваме. Или може би имаш нещо против изразяването на собствено мнение. Дерзай. Можеш да хидиш в Северна Корея, ТАМ ЩЕ СЕ СЕ ЧУВСТВАШ НА МЯСТО.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK