Властите с мерки срещу катастрофите - между "PR акция" и "запълване на дефицити"

Властите с мерки срещу катастрофите - между "PR акция" и "запълване на дефицити"

© Юлия Лазарова



PR акция". "Необходимост от запълване на очевиден дефицит от мерки". "Надявам се това да не е като останалите срещи от последната година - без никакъв резултат след това". Това бяха част от реакциите на присъстващите на днешната дискусия за мерки за намаляването на пътните катастрофи, провела се като заседание на парламентарната комисия по транспорт.


На събитието присъстваха главният прокурор Сотир Цацаров, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, министрите на регионалното развитие Лиляна Павлова и на транспорта Ивайло Московски, депутати, представители на МВР, неправителствени организации и други.


Предложенията




Сотир Цацаров посочи като задължителна мярка промяна в Закона за административните нарушения и наказания, който възпрепятствал МВР при установяването на точния адрес на нарушител на пътя и докато минела цялата процедура, включително и съдебни обжалвания, изтичал давностният срок.


"Прокуратурата в Пловдив се пробва и не успя да въведе практиката при заловен шофьор с над 1.2 промила алкохол в кръвта, да му бъде отнета колата, докато не си плати глобата", посочи главният прокурор и уточни, че такава е практиката в Хърватия. "Законът за административните нарушения и наказания е в ужасяващ вид, защото само стимулира наказаните. Ако ти възприемеш пасивно поведение, няма да платиш санкцията и ще изтече давността", каза още той.


Румяна Бъчварова изнесе статистика на управляваното от нея министерство, според която при 97% от пътните инциденти вина има шофьора, а едва при 4.6% - пешеходецът. Също така сред основните причини за катастрофи са превишена скорост (35%), неправилно изпреварване или маневра (16%), отнемане на предимство (17%) и употреба на алкохол (3%). Над 70% от инцидентите стават в населените места, като от тях 89 на сто - в големите градове, 28% - извън селищата, и 6% - на автомагистралите. Министърът отчете и ръст на загиналите през 2014 г. след няколкогодишният спад.


Като мярка тя предложи намаляването на скоростта при движение в София, Пловдив и Варна, където ставали и най-много на брой пътно-транспортни произшествия. Тя заяви, че има дефицит от мерки, затова и тя предложи обновяване на законите или приемане на изцяло нови, както и акцент върху нарушенията с рецидив.


Лиляна Павлова отчете, че ръст на катастрофите има и заради ремонтите. "Много малко са катастрофите на пътища с дупки", посочи тя и след това уточни, че се опасява, че след ремонта на магистрала "Тракия" в участъка София-Пловдив, който беше в лошо състояние, също ще има ръст на инцидентите. Павлова изброи, че през последните години 300 км магистрали, 2000 км от останалите пътища от републиканската мрежа от общо 20 000 км вече отговорят на европейските изисквания за безопасност, сред които какъв вид да бъдат мантинелите, осветление и пр. Тя заяви, че много малка част и от 20 000 км общинска пътна мрежа вътре в градовете отговаря на изискванията.


Ивайло Московски посочи, че трябва да се промени поведението на водачите, което включва преосмисляне на обучението за получаване на книжки - квалификация на преподавателите, въвеждането на полигон, контрол върху начина на провеждане на изпитите за получаване на свидетелство за шофиране и други.


Той заяви, че с предвидената тол система по пътищата, освен събирането на такси, ще се следи и за трафика, натоварени точки във всеки един момент, задръствания. Също така посочи, че е време и за обществен дебат за нивото на автомобилния парк в страната. "Имаше разговори миналата година за повишаване на допустимата възраст на такситата, който беше популистки", каза министърът и допълни, че продължат да се движат 50-годишни автобуси и затова е нужно за въвеждането на лимити.


И Московски поиска законодателни промени, както и промяна на държавната политика, с която да се стимулира жп транспортът пред автобусния и автомобилния.


"Радвам се, че веднага хванахте бика за рогата още в началото", обобщи председателят на транспортната комисия Гроздан Караджов (Реформаторски блок). След това посочи, че има настроения сред депутатите за създаването на работна група, която да започне обобщаването на мерки, включително и писането на нов Закон за движение по пътищата.


Реакциите


"Много ще се радвам, ако това не е PR акция", заяви депутатът от ГЕРБ Цветомир Михов и добави шеговито, че ще има материали по медиите и така "комисията ще остане в историята". Според него е време не просто да се говори, а да се започне работа по изцяло нов Закон за движение по пътищата, който е бил променян повече от 60 пъти досега.


След това се обърна към депутата от Реформаторския блок Петър Славов, който през последните месеци имаше няколко законодателни инициатива за промяна на Закона за движение по пътищата. "Съгласен съм с вас, г-н Славов, но това е работа на парче", добави Михов, имайки предвид нова инициатива на реформатора, която предстои да бъде внесена за разглеждане от парламента. Тя е за справяне с нарушителите с рецидиви.


Искрен Веселинов от Патриотичния фронт посочи, че до голяма степен нарушенията на пътя се дължат на чувство на безнаказаност и чувство на безконтролност у шофьорите. Според него органите на МВР не могат да бъдат навсякъде на пътя, затова е нужно просто шофьорите да знаят, че при нарушения неизбежно ще последва наказание, което те ще платят задължително. Затова предложи въвеждането на гражданското общество чрез сигнали, например, за неправилно паркирали. Според депутата, ако те накажат, че си неправилно паркирал, ти ще станеш по-дисциплиниран.


Бившият шеф на КАТ-София Богдан Милчев, който беше представен като представител на Нов български университет, поиска нова стратегия, която да замени сегашната. Документът да бъдел със срок от 2015 до 2020 г. Според него сегашната стратегия, която действала от 2010 г., предвиждала намаление с 50 на сто на загиналите на пътя след десет години, но това в момента не изглеждало реалистично.


"Трябва да се сформира работна група към комисията, която да започне веднага работа", предложи и той и добави, че иначе просто се събирали, говорили и нищо не се променяло. В крайна сметка се постигна съгласие за работна група, но не бе уточнено към коя институция да бъде тя.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK