© Георги Кожухаров
Така трябва да изглежда след "реставрацията и консервацията" Голямата базилика в Плиска. Стойността на проекта е 8 млн. лв.
Към момента няма никакви преки доказателства, че археологическият обект, открит днес в Плиска, е гроб на българския княз Баян Енравота. Все още няма доказателства и за това, че изобщо става дума за гроб. Това каза за "Дневник" археологът доц. д-р Павел Георгиев, ръководил разкопките.
За "сензацията" в мейл до медиите съобщиха днес от Националния исторически музей, а текстът бе подписан лично от директорът му Божидар Димитров.
"Всъщност
това, което сме открили, е известно от доста години
и е публикувано, опроверга го днес косвено Георгиев. Сега просто работим с повече средства и сме го разкрили в по-значителна част, в по-голяма цялост".
Казаното от археолога се различава доста от духа и съдържанието на съобщението, което днес разпространи Божидар Димитров. В текста му, озаглавен "Суперсензация в Плиска" се казва, че "при разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска, археологът проф. Павел Георгиев (в съобщението научната титла е сгрешена) е открил, непосредствено под купола на кладенеца тази сутрин луксозен гроб, иззидан от тухли. Археологът предполага, че това е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян Енравота". (запазен е оригиналният правопис - бел. ред.)
В съобщението се обръща специално внимание и на факта, че "разкопките в Плиска са етап от програмата за реставрация на Майката на всички български църкви, възложена на Националния исторически музей от
правителството Борисов, което отпусна 500 хил. лв. за целта
"Искам дебело да подчертая, че става дума не за реален, а за евентуален символичен гроб", каза днес Павел Георгиев. Ние не сме намерили скелет или костни останки. Такова нещо няма! Става дума само за съоръжение, което маркира важно място, свързано с първите стъпки и утвърждаването на християнството в България още преди Покръстването".
Според археолога, обявеното за "сензация" съоръжение е във връзка с друга мемориална кръстовидна постройка – мартириум, който обикновено се посвещава на паметта на мъченик. "Двете съоръжения са свързани и датират от преди 864г. Връзката и мястото ни водят към косвеното заключение, че най-вероятният мъченик на когото е посветено това съоръжение би трябвало да бъде Енравота", обясни той.
Историческата справка, разпространена днес от НИМ гласи, че
княз Боян Енравота е син на хан Омуртаг и внук на хан Крум
В 832 г. след смъртта на баща си, той е трябвало да заеме престола на България, но група велики боили се възпротивили под предлог, че той бил приел християнската вяра. При предприетото разследване княз Боян Енравота гордо заявил, че наистина е християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и посечен, според хрониките, "извън, но недалеч от крепостните стени " в 832 г.
След смъртта му хан на България станал малолетният брат на Енравота Маламир, който починал млад в 837 г.
Независимо от факта, че в момента има само предположения, че конструкцията в Плеска е мемориал на Боян Енравота, пак днес следобед Божидар Димитров изпрати до медиите и второ тревожно писмо. В него се съобщаваше, че "ръководството на Националния исторически музей е обезпокоено от факта, че към гроба на Св. княз Боян Енравота ще се стекат в следващите дни, особено през уикенда, хиляди поклонници".
В същото съобщение те бяха помолени
да не преминават през полицейските ленти
с които са обградени гробът и кладенецът, за да не попадне някои в тях. Нека проявим християнско благонравие и смирение пред лобното място на първия български християнин-мъченик", бе написал днес Божидар Димитров.
За разлика от него доц. Георгиев не беше притеснен.
"Нека видим какво ще стане в събота и неделя. В края на краищата ние работим за повече публичност. Засега обаче виждаме конструкцията само отвън и най-вероятно през следващата седмица ще направим опити да влезем вътре, за да видим дали тя е куха. В момента я познаваме само по външните й параметри -135 см. Дължина, 80 см. Ширина, като дебелината му от едната страна е около 30 см.".
Според археолога в момента "сензацията" в Плиска е "опакована" и
не се знае дали е куха или плътна, дали в нея има нещо и ли е празна
"В единият вариант може да открием вътре, да речем, реликварий, но съществува и другата възможност – да не открием нищо, да се окаже, че това е символична, плътна конструкция, маркер", каза още доц. Георгиев.
Според него разкопките и работата по обекта ще продължат през следващата седмица.
