© Анелия Николова
8,22 млн. лева за книги и 2,75 млн. за периодичен печат трябва да отдели държавата през тази година за увеличаване на фондовете в обществените библиотеки в страната, като през следващите три години сумата постепенно трябва да нарасне. Това предвижда утвърденият от Министерството на културата Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, който регламентира превръщането на българските библиотеки в съвременни читателски центрове - включително наличие на компютри и дигитални каталози, редовно набавяне на заглавия през годината, мобилни библиотеки за най-малките населени места, научна дейност и културни събития, минимум квалифицирани служители и работно време.
Стандартът е дълго чакан подзаконов акт на съществуващия от 2009 г. Закон за обществените библиотеки и е приет с активното участие на самите библиотекари. Целта му е да зададе критерии за тяхната дейност, срещу които държавата да гарантира средства за обществените им функции - осигуряването на равноправен достъп до литература и информация за всички.
На фона на горните цифри би могло да се каже, че документът е направо революционен - за сравнение, в последните 4 години са отпуснати по-малко от 2 млн. лева за нови книги (през 2013 г. - 0 лв.), с които са обслужени 531 от над 2700 библиотеки в страната. Въпросът, както със средствата за българско кино, е дали държавата ще отпусне финансирането, предвидено в собствените й закони.
© Анелия Николова
Според новия стандарт библиотечният фонд би следвало да се увеличи с по 0,1 книга на жител през 2015 г. (100 книги на 1000 души население), като този коефициент трябва да нарасне до 0,15 за следващите три години. Това прави над 700 хиляди нови заглавия в библиотеките в страната през 2015 г., съобщиха на съвместна пресконференция Българската библиотечно-информационна асоциация и Асоциация "Българска книга".
Цитираните 8 млн. лева са изчислени от АБК на база на средната пазарна стойност на една книга в България - 11,16 лв., и ще се увеличават с по 25% до 2017 г. Те обаче не засягат изпълнението на други параметри в новия документ - например библиотеките в населени места с до 1000 жители трябва да разполагат с не по-малко от 5 компютърни места за читатели. Те имат три години да изпълнят изискванията по стандарта, като Министерството на културата ще извършва ежегоден мониторинг.
Новите правила се прилагат съобразно закона за държавния бюджет за съответната година, което означава, че за 2015 г. Министерството на културата няма предвидени средства. Процедура за отпускането им от други фондове все още не е започнала, но работната група, която трябва да финализира механизма за разпределянето им в страната, си е дала срок септември месец, което значи, че намерение за изпълнението му съществува, казаха на пресконференцията представителите на библиотеките. Те изразиха надеждата си прилагането му да започне, и то възможно най-скоро, за да се компенсират десетилетията занемаряване на българските библиотеки.
© Анелия Николова
И по този стандарт те ще останат едни от най-слабо снабдените в Европа - средният международен показател за нови книги годишно варира между 200 и 450 книги на 1000 жители. Националната библиотека, която попада под обхвата на отделна глава в новия документ, съхранява 7,9 млн. книги и документи, а годишното й финансиране възлиза на 1,5 млн. евро - едно от най-ниските сред подобните по фонд и дейност институции в Европа. С 3,5 млн. книги например естонската национална библиотека има 5 млн. евро финансиране, с 2,7 млн. книги словенската получава 7,6 млн. евро, а австрийската, с 9,8 млн. фонд - 26 милиона евро годишно.
Данните са за 2012 и 2013 г. и са предоставени от заместник-директора на "Св. св. Кирил и Методий" Анета Дончева, работила по частта на стандарта, свързана с Националната библиотека. Пред "Дневник" тя също определи приемането му като сериозна крачка напред. Предстои мониторингът на Министерството на културата да покаже дали заложените в него параметри са ефективни и постижими, като след три години отново ще се търси компромис между българските възможности и съвременните библиотечни изисквания.
По думите на Дончева дори скромното нарастване на средствата на Народната библиотека с по 0,5 млн. евро годишно, или до 3 млн. през 2017 г., е достатъчно на първо време. "Остава да се надяваме правителствата да ни обичат поне толкова, колкото обичат музеите", коментира с усмивка тя.
