Около 175 хиляди са емигрантите за последното десетилетие според официалната статистика

Около 175 хиляди са емигрантите за последното десетилетие според официалната статистика

© Надежда Чипева, Капитал



За периода от 2001 до 2011 г. по официални данни населението на България е намаляло с малко повече от половин милион души. Две трети от тях се отдават на разликата в ражданията и смъртността, а една трета или около 175 хиляди се смята, че са емигрирали. 


Тези данни цитира вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в отговор на въпрос за демографските проблеми и младежката безработица по време на днешния парламентарен контрол в Народното събрание. Въпроси за демографските перспективи на страната ни зададоха председателите на БСП и на Патриотичния фронт, а заедно двете партии и депутати от БДЦ внесоха искане за разисквания по темата с 57 подписа. Разискването беше насрочено за следващия парламентарен контрол - т.е. следващия петък, в последния работен ден на депутатите преди ваканцията. 


Според статистиката през миналата година починалите хора са 109 хиляди, а родените - 67.5 хиляди, т.е. ражданията продължават да са почти наполовината, допълни още Калфин. По думите му проблемите, от една страна, са заради ранната смъртност в България и те могат да се отдадат на здравната система, а от друга - на това че условията и стандарта за отглеждане на деца у нас не са стимулиращи. Той цитира международна класация, според която българските жени имат най-ниските трудови доходи и разполагат с най-малко време за карирено развитие извън задълженията си по домакинството и отглеждането на дете. Известно е например, че няма места в детските градини и това е една от пречките, посочи Калфин.




Въпреки официалните данни за емигрантите, вицепремиерът призна, че в момента за голяма част от младите хора получаването на добро образование и професионалната реализация е свързана с излизане навън. Общото ниво на заплатите тук е твърде ниско, а фирмите роптаят срещу всяко увеличение на минималното възнаграждение с аргумента, че стават неконкуретноспособни, коментира Калфин. 


Иначе, при младежката безработица има подобрение. В момента се отчита най-малкия брой безработни млади хора в България от 2009 г. През миналата година те са намалели с близо 15 хиляди и сега са около 58 хиляди. "Мерки има и те дават резултат, но демографските процеси са тежки и бавни", обобщи Калфин. Въпросът не се решава с една или друга мярка, а единствено когато жизненото равнище е по-добро, жените могат да си позволят дете и кариера и обществото осигури добър стандарт за възрастните, изброи още той.


Михаил Миков от БСП цитира от трибуната изчисления, според които след 15 години около 40% от българското население ще бъде над 65 години. "Увеличаването на възрастта за пенсиониране няма да помогне, ще трябва да гоним 70 години", заяви той като препратка към планираната пенсионна реформа на социалното министерство.


Корнелия Нинова от левицата посочи, че със сегашните темпове след 5 години децата, раждани в България, ще са с 25 хиляди по-малко, а след 10 години - с 34 хиляди. Тя изброи идеи, които партията смята да предложи наесен - например ДДС на продуктите за бебета като памперси и бебешки храни да се намали на 5%, и необлагаемият доход за семейства с едно дете да се увеличи с 15% и с още 10% за две и повече деца. Отглеждането на бебе на година струва средно 6820 лева, докато доходът на родител с минимална работна заплата е 4590 лв, посочи Нинова. 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK