Отзвук от "леко пресилените" твърдения на Божидар Димитров за базиликата в Плиска

Отзвук от "леко пресилените" твърдения на Божидар Димитров за базиликата в Плиска

© Георги Кожухаров



Леки забележки и тежки критики предизвика обявената отново идея на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров Голямата базилика в Плиска да бъде възстановена с "надграждане" и да се превърне в действащ храм. Светият синод няма против базиликата в Плиска да стане действащ храм, според учени намерението му води към поредната бутафория.


Божидар Димитров признава днес в интервю за в. "Стандарт", че ще се надгражда в Плиска. Според него още преди 2 години църквата де факто осветила Голямата базилика в лицето на  Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който кръстил там 13 деца. "През тази година Негово светейшество патриарх Неофит на 2 май - деня на свети цар Борис, в съслужение с висши духовници от всичките 13 православни църкви също отслужи тържествена литургия. А кръщението е свето тайнство, което се извършва само в храм. Така че на практика Светият синод недвусмислено вече обяви Голямата базилика за отново действаща църква. Затова и мисля, че тя трябва да се възстанови изцяло. Това ще бъде символ на приемственост между Първото царство, днешна България и бъдещите поколения. Или ако леко перифразирам народната мъдрост, където е текло, трябва пак да тече", продължава Димитров.


Според ръководителя на пресслужбата на Светия синод Александра Карамихалева обаче твърденията на Димитров са леко пресилени, тъй като не е вярно, че кръщенето може да се извършва само в храм. При извънредни случаи това може и да се извърши и извън църквата. Литургията на 2 май беше отслужена върху антимий (покривка, в която има частица от свети мощи), но това не е достатъчно за освещаване на храма, трябва да са положени мощи в самия престол. Прекрасно би било Голямата базилика да стане действащ храм, но си




има специален начин за пълно освещаване


коментира Карамихалева.


По думите й наличието на аязмото в близост до базиликата не е нещо необичайно. Когато се подхожда се с вярата, че Бог извършва това изцеление чрез водата, не е суеверие, коментира още тя. Премиерът Бойко Борисов пък беше окъпан преди дни с "чудотворната вода" от кладенеца от Божидар Димитров, а Борисов на свой ред поля министрите Владислав Горанов, Ивайло Московски и Лиляна Павлова.


Момчил Методиев, който от години следи църковните дела, коментира, че е бил в храм - паметник на културата, в Неврокопска епархия, който стоял затворен, а пред него хората запалвали свещ в свещници и се продавали безбройните книжки на Божидар Димитров. Ако трябва да избирам между това една църква да стои затворена и да се продава творчеството на Димитров, или да е действащ храм, отворен за хората, предпочитам да се ползва за църква, същото се отнася и за Боянската църква, обясни той. Друг е въпросът какъв добър стопанин може да е Българската православна църква, но никой не й се е доверил, за да види дали се върши работа или не, добави той. По думите му това, което се случва в Плиска, но е виждал само по снимки, изглежда бутафорно.


Проф. Калин Янакиев също изрази резерви към всички идеи на Божидар Димитров.


Повечето от нещата, които е разкрил, разкопал и одобрил, са фалшификати


каза той и напомни за откритието на "Ноевия ковчег" в турска гемия по крайбрежието на Созопол. "Това е форма на бизнес - намират се 5-6 камъка или никакви камъни и се построява върху тях крепост, която се обявява за средновековна или антична, като се съблазняват общините да сключат договори с хора на Божидар Димитров, за да се превърнат в туристически дестинации, а малко по-късно се оказва, че общините не просто не печелят, но са длъжни да издържат персонал за крепости и съоръжения, които не интересуват никого", обясни технологията Янакиев.


Културологът доц. Георги Вълчев коментира, че всъщност директорът на НИМ настоява Голямата базилика да бъде изградена изцяло наново, което е в разрез с всякакви практики. Голямата базилика няма как да стане действащ храм, защото който е ходил в Плиска, може да си представи нелепата картина на един град в руини и една изцяло наново построена базилика, която стои нелепо в целия културен пейзаж там, каза той. Според него на практика се увреждат изцяло оригиналните останки от археологическите пластове, както и запазените оригинали, тъй като няма как новото строителство да ги съхрани.


И на това трябва да се противодейства с обществен дебат и с институционален натиск


коментира доц. Вълчев. Затова от Форум "Културно наследство", в което участват 43 професионално-творчески и научни организации (архитекти, археолози, реставратори, консерватори, част от туристическия бранш), са изпратили писмо до всички национални институции, персонално до премиера Бойко Борисов, до министрите на финансите, на културата, на регионалното развитие, на еврофондовете, в което се настоява за анализ на осъществените проекти в областта на културното наследство (за близо 80 млн. лв.), за да се видят добрите и лошите практики, въз основа на които да се изработи стратегия, подплатена със съответните национални политики, така че парите от еврофондове да следват тези правила и принципи.


Според Вълчев водата във всеки кладенец ще "бликне", след като той се разчисти и разкопае.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK