© Георги Кожухаров
Поредният епизод от българския, националния исторически кич, организиран от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров." Така професорът по средновековна култура, християнска философия и главен редактор на списание "Християнство и култура" Калин Янакиев определи случващото се в последните седмици при разкопките на Плиска.
Наскоро Димитров съобщи, че от кладенеца на Плиска е бликнала "чудотворна" вода. С нея директорът на НИМ дори окъпа премиера Бойко Борисов и придружаващи го министри. Впоследствие се разбра, че със съдействие на Димитров вестник "Стандарт" ще даде като подарък към един от броевете си флакон с водата от Плиска, като единствено 10 000 читатели, които ще купят всекидневника от "Лафка", ще се сдобият с чудодейната вода. В тази история Божидар Димитров дори намеси и Петричката пророчица баба Ванга, която му казала, че България няма да се оправи, докато той не възстанови три църкви – Боянската, "Св. 40 мъченици" и Голямата базилика в Плиска.
"Да, този кладенец, баптистерий, е историческа реликва. Но не в това е въпросът, не оспорваме това. Протестираме срещу последващите злоупотреби, които следват след археологическите разкопки. Че ще се построи една комунистическа бутафория. Че се приватизира православието, че се заграбва и започваме да присъстваме на езически държавен култ със свой жрец - Божидар Димитров", заяви Янакиев пред БНТ. И определи като комунистическа бутафория идеите и проектите за възстановяване на Голямата базилика в Плиска.
"Най-опасното е, че тези 500 хиляди лева, които правителството е отпуснало на екипа, който така неуморно рекламира Божидар Димитров, най-вероятно ще бъдат за един проект от времето на социализма, т.е. поредната бутафория", каза Янакиев. Той изрично подчерта, че България няма да получи онова, което автентично е представлявала Голямата базилика в Плиска, а ще получи една грандоманщина.
Случаят с кладенеца е поредната изцепка на Божидар Димитров, никой не знае защо водата, избликнала от този кладенец, да е свещена, каза професорът. И отбеляза, че се твърди, че кладенецът е аязмо - свещен, а доказателства за това няма. Видяхме, че един свещеник е осветил някаква част от изпомпаните води, което означава, че те изначално не са свещени, а имат нужда от водосвет, отбеляза той.
Янакиев опроверга и друго твърдение на Божидар Димитров - че на това място бил кръстен св. княз Борис. "Всеки сериозен историк знае, че няма сигурни сведения къде е било извършено кръщението на първия български християнски владетел. Има различни версии – в Константинопол, в Странджа планина, някъде около Стара Загора. Има версия и че е извършено в Плиска, а Божидар Димитров щедро наедро ни казва, че кръщенето е извършено в Плиска и толкоз", посочи Калин Янакиев.
Той повтори, че става дума за "исторически кич" и заради факта, че флакончета с вода от аязмото ще се разпространяват в "Лафка" като бонус при закупуване на национален всекидневник.
Тук се извършва нещо, което журналистът Горан Благоев беше нарекъл "опит за присвояване на православието за политически цели", аз бих казал "за бизнес цели", на това трябва да се реагира, заяви професорът.
Ученият се обърна към архиереите на Българската православна църква да обърнат внимание и на замесването на името на баба Ванга. "Това са суеверия. Сега вече към "откритията" на Божидар Димитров започва да се намесва и духът на вечната Людмила Живкова, антропософията по някакъв начин. Тази покойна Ванга и 3-4 живота да е живяла, нямаше да може да изкаже толкова пророчества, колкото, изглежда, е изказала. Интересно как България "ке стане", като се вдигне поредната бутафория", пита се той.
Янакиев изрази недоумение защо няма реакция на БПЦ срещу тази смесица на езичество, християнство и бизнес. Особено от архиереите, които така яростно са реагирали на едно текстче за йога в матурите. Янакиев апелира към Варненския митрополит Йоан, чиито духовен наставник бил изключително против намесването на имената на врачки и пророчици.
Пред БНТ доц. Павел Георгиев, който в момента ръководи разкопките на Плиска, коментира обаче, че въпросният кладенец не е какъв да е, не е просто така бликнали подпочвени води. Това е много ценна реликва - историческа със сигурност, макар да не съм специалист, бих казал, че е и религиозна реликва според мен, заяви той. По думите му кладенецът отразява всички етапи на българската християнизация. Това съоръжение е било устроено още от своите създатели като един паметник на процеса на християнизация, счита археологът.
В същото време Георгиев отклони искания коментар по изказаните опасения около предстоящите консервационни работи и "бутафорията" с преизграждането на Голямата базилика. Той подчерта, че неговата дейност свършва до разкопките.
В същото време археологът индиректно оспори проекта, по който се предвижда реставрацията и преизграждането. "Голямата базилика е обект на реставрационни дейности още от 80-те години и се извършва по проект на покойния архитект Теофил Теофилов. Този проект, колкото и дискусионен, спорен от археологическа гледна точка, искам да подчертая, беше приет от надлежните органи на Министерството на културата още от това време и потвърждаван няколко пъти, очевидно и в последно време", заяви Георгиев.
Въпреки думите му проектът на Теофилов не е минал през ново съгласуване с института за недвижими културни ценности, а и надали ще мине, научи преди време "Дневник" от Божидар Димитров. И днес археологът заяви, че проектът на Теофилов не отчита "много от археологическите реалии, много от нещата, които археолозите са подали". За съжаление така е у нас, че археологът взима последен думата при подобен род сложни действия по връщането към нов живот на паметници на културата, допълни Георгиев.
Освен проучванията на кладенеца Георгиев посочи, че другата му задача е да разчисти оставения в забвение в продължение на 35 години манастирски комплекс. Комплексът бил проучен изцяло от него и екипа му още през 70-те години. "След разчистването се надявам той да бъде предмет на едни много премерени консервационни работи", каза археологът.
