Бежанци в Канижа: По железопътната линия - тихо, само направо

Бежанци на сръбско-унгарската граница

© Георги Кожухаров

Бежанци на сръбско-унгарската граница



Направо е Унгария.
Наобратно е Хоргош, Сърбия.
Настоящето - средата на пътя.
Началото - много отдавна.
Краят - не е ясно кога. 


Сряда, 25 август, 19 часа. Залезът обагря небосклона в оранжеворозово. Стара железопътната линия е осеяна с ниска растителност. В контражура, някъде назад се чуват песни. Напред от време на време проблясват лампи. Времето захладява. Усеща се надежда, примесена със страх.


Здравейте, ще имаме ли късмет?
Унгария е далеч? Отпечатъци? Полиция? Ще ни регистрират ли?




Въпросите сякаш проблясват в мрака. Някогашната железопътна линия сега е основен маршрут за хилядите бежанци. Дълга е три километра. Толкова те имат до известната им посока. Неизвестното е дали ще е страшно? Дали ще е вярно, че полицаите в Унгария бият (слухове за това се разпространяват из бежанците в лагерите, няма никакви данни за това), дали някога отново ще е нормално, дали ще могат да намерят тази част от границата, където все още няма ограда.


По пътя на линията насред храстите има сергии, където се продават вода и шоколад. За по едно евро. Малко преди границата, когато вече е тъмно, ще се появи и кметът на Хоргош. Носи вода за бежанците. Води дъщеря си, която е с ролки в косата, и жена си. За да им покаже каква е ситуацията. Тръгват заедно с бежанците до границата.


На сръбско-македонската и сръбско-унгарската граница лицата си приличат


По отчаянието и устремеността. Историите са различни. Тук също има хора като Мая и 28-дневната й дъщеря Лиян, преминала в лодка едва новородена (от Прешево). Тук са и Фари (студент по английска литература, отвличан от ИДИЛ, който обича Христос), Мохамед, който иска да довърши обучението си по фармация, и малкият му брат, който учи за инженер. Тук има хора с патерици, инвалиди, възрастни. Изморени, но устремени.


Те вървят неспирно и сякаш никога няма да спрат. Извозени с автобуси от т.нар лагер в Канижа, шофьорите буквално ги изсипват върху релсите. Цената варира - от едно евро до незнайно колко. От единия деветместен бус се оплакаха, че шофьорът взел 120 евро.


Бежанци в Канижа: По железопътната линия - тихо, само направо

© Георги Кожухаров


Канижа е на около 10 километра от унгарската граница. Преди е било унгарска територия, населението е 90% унгарско. Доскоро центърът на градчето е приличал на лагер. Бежанците са опъвали палатки пред кметството. Вече е изграден лагер. Подобен на този в Прешево, той действа повече като гара разпределителна. Тук пристигат голяма част от автобусите от Белград и стоварват хората. Те чакат нови автобуси, които ги водят до Хоргош или някъде другаде по границата, за да преминат.


Акош държи хостел "Виктория" в центъра на Канижа. Там е настанявал бежанци. Трудно му е да повярва, че те ще бъдат спрени от телена ограда, след като са минали повече от шест хиляди километра. Първите сирийци идват в града преди две години и половина. Били образовани, внимателни. Сега хората не са същите. Конфликтите - основно между бежанците.


"Сменят посоката, но водят същата битка"


казва Акош, докато дръпва от цигарата си. Проблем с местните не е имало - единствено многото боклук и факта, че се движат по пътищата във всяка част от денонощието. Той не се притесня какво ще стане с града, в който е роден, а в какво ще се превърне Европа. Каналджиите преди чакали на входовете на града, сега повече полицията събира пари, чувал е Акош. Той е горд, че не е позволил дискриминация спрямо никого. Защото те не са виновни.


Бежанци в Канижа: По железопътната линия - тихо, само направо

© Георги Кожухаров


Унгария е изправена пред невиждана вълна от мигранти (данните са за около 100 000 влезли от началото на годината). Ситуацията се развива от няколко месеца. Отскоро е започнал и строежът на ограда по цялата 174-километрова граница със Сърбия, която трябва да е готова до края на август. Унгарски журналист, който често е в района, обяснява, че оградата е по-скоро символ, знак. Представена като 4-метрово "страшно" съоръжение към този момент, тя е не повече от 50 см опънато телено кълбо. Което може да бъде лесно прескочено. А там, където е по-висока, може да бъде срязана. Вече има такива случаи.


Сряда е денят с най-много влезли накуп бежанци през последните дни.


Фари е на 28 години. Току що е пристигнал пред лагера в Канижа. Обикаля, за да търси зарядно за телефон. Държи в ръцете си батерия, но от нея не успява да зареди. Очаква да получи карта, за да знае откъде да продължи. Слаб, с очила, говори бързо и с придихания. Не иска да бъде сниман, защото твърди, че е бил отвличан от "Ислямска държава". Обича журналистите, защото самият той е работил като журналист. Учил е английска литература и е бил преводач. Тогава, отдавна - в Сирия. Обича немския език и иска да стигне до Германия. 


"Имам правото да не искам да остана в Унгария. Защо ще ме принуждават да оставям отпечатъци? Аз съм свободен човек. Господ ни е направил така, че да правим свободни избори. Това е моят избор", обяснява Фари на унгарски журналист, който се опитва да го убеди, че в Унгария не е толкова зле.  "Имам приятели в Сирия, но те не помагат. Само Господ. В Сирия разрушиха моето бъдеще. Искаха да се бия срещу братята ми. Те искат да направят нов план за Близкия изток", разказва Фари и обвинява американците за "Ислямска държава" и проблемите в Сирия. Вярва, че някой ден ще се върне там, защото не можеш да имаш две родини. Казва:


Където и да отида, аз ще съм от Сирия


Повечето не си представят, че и в Германия е трудно. Трябва да си образован, да уважаваш всяка различна култура. Защото ти си който идва при новата култура, не тя при теб", разсъждава Фари. Той пътува с още трима мъже, които не говорят английски. 


"Тук има полицаи. Защо нищо не правят? Как да се кача в този автобус? Ще ни закарат директно при унгарците, ще ни вземат пръстови отпечатъци… Аз искам да продължа да уча, той също", казва Мохамед и сочи към по-малкия си брат. Очите му постоянно се въртят и оглеждат ситуацията пред лагера. Мохамед е от Сирия. Някъде около Белград е дал подкуп на полицай, за да може да продължи, въпреки че 72-часовото му разрешение е изтекло. Затова не вярва на полицията. Пред лагера има една патрулка, която следи да няма инциденти.  Мохамед не може да реши как да продължи, размишлява, защото не иска да остава в Унгария. Малко по-късно Мохамед също ще е на железопътната линия.


"Пожелай ми късмет", казва Мохамед. До него е достигнала новината, разпространяваща се по линията, в обратната посока на Унгария: Германия няма да връща сирийци в държавите, където те са регистрирани за пръв път. "Значи, няма да ни вземат отпечатъци", пита Мохамед. Разбира, че граница реално няма. Има трима полицаи, които  нямат оборудване да регистрират чужденците. Те ги посрещат и насочват към Унгария. Оттам те имат две възможности - да избягат или да стигнат до приемния лагер, където ще им вземат отпечатъци. Повечето избират първия. Полицията не тръгва след тях. В сряда по линията за два часа минаха над 1000 души. Поне 2000 бяха в т.нар. лагер. 


Сряда, 22 ч. Небе пълно със звезди. Вече никой не пее. Хиляди хора вървят тихо и само направо.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK