Шест неща, които ще промени новият закон за образованието

Шест неща, които ще промени новият закон за образованието

© Георги Кожухаров



След почти една година от внасянето му, законопроектът на ГЕРБ за предучилищното и училищното образование вече е закон. Депутатите приключиха с второто четене на новия документ в сряда с няколко последователни извънредни заседания в пленарната зала. Изцяло новият закон трябва да е основата на реформата в образованието, но предстоят още няколко времеемки и отговорни задачи вече за изпълнителната власт, като пренаписването на учебните програми и стандарти, също и задаването на условията за новите учебници.


Законът за предучилищното и училищното образование въвежда няколко нови положения в образователната система, които ще влизат в сила през идните години. Сред тях са позволението да се предоставя държавна субсидия на частните учебни заведения, създаването на нова държавна институция за контрол на училищата, промяна в продължителността на образователните степени и други. Ето кои са по-основните нововъведения на административно ниво: 


Държавна субсидия за частни детски градини и училища




Това беше една от най-оспорваните точки в законопроекта и многократно претърпя промени, докато в крайна сметка беше одобрена възможността за държавна субсидия за учениците в частни учебни заведения, но с условия. Финансирането от бюджета ще е по желание на училищата, но в замяна на него, те ще са задължени да събират такси само за дейностите извън покриваните от държавата, както и да осигуряват безплатен достъп за 20% от учениците - тези със специални потребности или с таланти.  


Основното и средното образование се поделят на етапи


Училищното образование в България се поделя на четири етапа. Освен досегашните - основно образование (до 8 клас) и средно образование (до 12 клас), и двете степени вече ще имат вътрешни деления. Те ще са начален (от 1 до 4 клас) и прогимназиален (от 5 до 7 клас), и първи гимназиален (от 8 до 10 клас) и втори гимназиален (11 и 12 клас). Променя се и срокът за основното образование - то вече ще се завършва в 7 клас вместо в осми, както досега. Новата образователна структура ще влезе в сила от следващата учебна година (2016/2017) за първокласниците, петокласниците и осмокласниците. Така в края на учебната 2018/2019 година ще завърши основно образование първият випуск седмокласници.


Без промяна остават изискванията за възраст - предучилищното образование остава задължително за 5 и 6-годишните, а в първи клас се влиза в годината, в която детето навършва 7. Образованието в България остава задължително до навършване на 16 години.


Нови типове училища и принципи на автономията


Заради промяната в структурата на средното образование се създава нов тип училища – "обединени" - за обучение от 1 до 10 клас. Основните училища ще трябва или да съкратят един клас и да бъдат до седми, или да бъдат преобразувани в обединени с обучение до 10-и клас. Отделно от това, неспециализираните училища ще могат да бъдат обявени за такива с национално значение с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.


Въвеждат се и т.нар. "иновативни училища". Това са училища, които разработват и прилагат новаторски методи на преподаване и развиване на учениците. За тази цел също се въвежда и принципът на автономия в работата на училищата, детските градини и центровете за подкрепа на личностното развитие. Те ще могат да определят свои политики за развитието си, да уреждат устройството и дейността си в правилник, да избират организацията, методите и средствата на обучение, да определят свои символи и ритуали и др.


Помощните училища стават центрове за личностно развитие 


Помощните училища, в които сега се обучават деца със специални образователни потребности, ще се преобразуват в центрове за подкрепа за личностно развитие. В тези центрове освен образование, ще се предоставят и дейности като рехабилитация, диагностична и терапевтична работа с деца, педагогическа и психологическа подкрепа, включително за семействата, кариерно ориентиране и консултиране и др. В тях ще се обучават децата, за които оценката е показала, че не могат да се интегрират в масовите училища или чиито родители не желаят те да учат там. 


Иначе целта е всички деца със затруднения да се интегрират в масовите училища и затова има още едно ново правило - децата със специални потребности да са не повече от 3 в паралелка, вместо до 5 както е в момента. По преценка на специалистите обаче ще се допускат и изключения, което ще позволи гъвкавост особено в по-малките населени места, в които може да няма условия за тези деца в повече от една паралелка. 
Обществени съвети към всяка детска градина и училище


С цел повече граждански контрол и ангажираност с образователния процес, към всяко училище и детска градина трябва да се сформира Обществен съвет. Той ще заседава поне четири пъти в годината и ще помага за взимане на важни решения за учебното заведение като подбора на учебниците и програмите за обучение, ще дава становище за харченето на годишния бюджет и ще изслушва отчета на ръководството за изпълнението на поставените цели. 


Нова институция за контрол - Национален инспекторат по образованието


В рамките на закона ще бъде създадена нова институция на държавна издръжка - Национален инспекторат по образованието. Директорът й ще може да да разработва, одобрява и усъвършенства критерии и индикатори за инспектиране, също и да организира и провежда проверки в учебните заведения, да им дава оценки и насоки и да предоставя на министъра на образованието и на Министерския съвет анализи за качеството на образованието в инспектираните заведения. Той ще се назначава или освобождва с решение на министър-председателя. 
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK