Стоян Ставру, преподавател: Отличаващият се юрист е преди всичко добър човек с широка култура

Стоян Ставру

© Анелия Николова

Стоян Ставру



Днес, когато се предприемат първите стъпки в структурната и институционална реформа на съдебната система, като че ли на задeн план остава развитието на човешкия фактор. Разговаряме със Стоян Ставру, доктор по право и философия и преподавател по Биоправо, за да обсъдим състоянието на юридическото образование и необходимостта за бъдещите юристи от богата обща култура и интердисциплинарни знания. Д-р Ставру е основател на професионален правен сайт ChallengingTheLaw.com. Продължение по темата, четете утре.


Какво е състоянието на юридическото образование в момента?


- Въпросът Ви предполага обобщение. Разбира се, всяко обобщение греши, тъй като е неспособно да отчете всички конкретни процеси, които се случват към момента на формулирането му. Чрез едно обобщение обаче може да бъде подчертана и откроена определена тенденция.




Лично на мен ми правят впечатление две основни тенденции в състоянието на юридическото образование в момента.


Първата е, че то до голяма степен работи по инерция. В юридическото образование със системна монотонност се случват почти едни и същи неща, по почти един и същ начин. Задълбоченото преподаване на класически учебни дисциплини по утвърдили се във времето стандарти безспорно е една от най-важните задачи на всяко висше образование. Особено на юридическото – като имаме предвид ендогенния консерватизъм на правото. Обществените отношения, които правото претендира да регулира, обаче, се променят. Нещо повече, днес те се променят главоломно. Това изисква значително по-голяма гъвкавост, способност за адаптиране, комбиниране и съобразяване на съвременните нужди от право.


Втората тенденция е свързана със затварянето на юридическото образование. По принцип правото е един от най-мощните инструменти за социално въздействие. Това прави юристите уважавани професионалисти, но едновременно с това – и професионалисти, които нерядко се задоволяват със собствената си юридическа експертност. Комплексността на света, в който живеем, налага отваряне на отделните науки, установяване на различни взаимовръзки и взаимодействия. С една дума – интердисциплинарност. Според мен в юридическото образование трябва да се стимулира по-голямо взаимодействие с представителите на други хуманитарни и социални науки, каквито са философията, социологията, психологията.


Вие преподавате Биоправо, като че ли юридическото образование у нас страда от липсата на по-интердисциплинарен подход, който да отговори на по-динамичния и сложен професионален път, по който поема един юрист в днешно време. Как това може да се промени?


- Биоправото е типичен пример за интердисциплинарност в правото. Към настоящия момент то е включено в учебните програми на философи и етици, но не се преподава на юристи (дори като избираема дисциплина). Юридическото образование не го разпознава като нещо достатъчно значимо и релевантно, поради което подхожда към него с огромна доза съмнение (да не използвам по-силната дума – съпротива). Съвсем различно е положението на Биоправото в световен план. То е едно от най-бурно развиващите се полета в съвременното право, което се опитва да догони непрекъснатите промени в света на биотехнологиите (асистирана репродукция, генетични модификации и пр.).


Интердисциплинарността според мен е изключително важен компонент на юридическото образование, тъй като правото регулира почти всички области на социално взаимодействие. Преди да регулираш трябва да познаваш. Да познаваш не само предмета на регулиране, но и останалите съществуващи гледни точки към него.


Това, което според мен може да се направи, е на първо място да се вложат допълнителни усилия традиционни курсове, като "Философия на правото", "Социология на правото", "Психология на правото", да бъдат направени по-атрактивни за студентите по право. Това може да стане като подобни курсове бъдат институционално подкрепени от съответните университети чрез различни форми на разпространение и дори реклама. Конспектите на подобни курсове следва да бъдат актуализирани с оглед на съвременните проблеми и да бъдат фокусирани върху практическите последици от теоретичните дебати. Все по-често, нещо повече – системно следва да бъдат организирани съвместни конференции на юристи, философи, социолози, психолози.


Второто нещо, което според мен може да бъде направено, е включването в учебната програма на курсове по теми, намиращи се на границите на правото. Редица въпроси, които днес са маргинализирани в юридическото образование, поради тяхната страничност спрямо "юридическото", следва да бъдат подкрепени чрез обособяването им в отделни учебни дисциплини. Ние, юристите, следва да спрем да гледаме с подозрение и с обвинение за несериозност към курсове със заглавия: "Право и увреждания", "Право и биотехнологии", "Човешкото тяло в режимите на правото", "Право и литература", "Юридическа футорология".


Смятате ли че студентите ви имат необходимата обща култура и доколко това е важно за един юрист?


- Все по-модерно е днес да се говори за "правото в контекст" (law in context). В България този израз все още не е достатъчно разпознаваем. Той обаче съдържа в себе си една много важна необходимост – необходимостта юристите да се грижат за своята обща култура. Не е случайно, че изпитите, на които трябва да се явим, за да станем студенти по право, са български език и литература и история на България. В началото на миналия век юристите са били хора с висока обществена култура, която е била главна предпоставка за тяхната социална, професионална и политическа активност. Тези юристи, позабравени през социалистическия период, днес се преоткриват от младите студенти, които все повече четат техните книги, някои от които на над 100 години.


В текстовете на законите няма да намерим отговор на въпроса "Защо?". Защо конкретните отношение са уредени по този начин? Най-вероятно дебатът по този въпрос се е състоял извън, в някаква степен "преди" правото – при приемането на съответния законопроект. Част от отговора на този въпрос можем да открием в мотивите на законопроекта, но тенденцията днес е тези мотиви да стават все по-малки по обем и все по-схематични по съдържание. А именно мотивите показват контекста на правото. Пространството, в което нормата е била формулирана. 


Много пъти съм казвал, че отличаващият се юрист е преди всичко добър човек. И то добър човек с широка култура и култивирана чувствителност към социалните проблеми.


Какво конкретно трябва да се направи, за да придобие повече практическа насоченост юридическото образование?


- Липсата на практическа насоченост е едно от най-често отправяните обвинения към юридическото образование. Струва ми се обаче, че върху това обвинение беше поработено сериозно. Въвеждането на казусите, като инструмент за изпитване на държавните изпити по право, доведе до включването на множество практически занимания в упражненията по съответните учебни дисциплини. Правото (това най-добре може да се види при римското частно право) е реакция на конкретни проблеми, възникнали в практиката – казуси. То има за цел да реши тези казуси. Това обяснява абсолютната необходимост казусите да присъстват в учебния процес. Без тях правото е хербарий, теоретичен целофан, самоцелна презентация, изпразнена от своето съдържание и смисъл.


Съзерцаването на теоретични постулати е подходящо за медитативна практика, но трудно може да грабне вниманието на студентите. В момента, в който теоретичният проблем бъде представен като конкретен казус, правото оживява и това е разпознаваемо по еднозначен начин в изпълнените с любопитство и желание за мислене очи на студентите.


В правните факултети в страната приемът на студенти за специалността право е много голям. Това не се ли отразява негативно на обучението и не води ли до масовизация?


- Факт е, че юридическото образование в България беше "подложено" на сериозно "търсене" и това доведе до огромното нарастване на неговото "предлагане". Над 1000 човека, завършващи "право" на година, е голяма цифра не само за малка страна като България. А следва да се има предвид, че не малко от кандидатстудентите предпочитат да следват "право" в университети извън България.


В някаква степен "правото" става образование "по подразбиране", което все по-често се завършва независимо от това дали ще бъде практикувано в бъдеще. В крайна сметка да разбираш от право не е никак лошо и това би могло да ти бъде от полза при упражняването на почти всяка друга професия. Подобен подход обаче води до снижаване на мотивираността на студентите, а от там – и до превръщането на правото все повече в "добър занаят" (то винаги е било и това, но не в такава степен като днес), отколкото в "призвание".


Освен това нуждите на икономиката като че ли се разминават с "производството" на юристи. Какъв ефект ще има това?


- Масовото производството на юристи води до все по-голямото спадане на техния социален статус. Редица проучвания показват, че средностатистическият доход на завършилите право не е в състояние да се мери с този на все повече други професии, които са по-малобройни и по-търсени. Пресищането на "пазара на юристи" неминуемо ще доведе и до постепенното демитологизиране на правото като предпочитана от всички родители специалност за техните деца.


На процеса на свиване на юридическото образование може да се гледа и като на нов шанс за професията. Всяка масовизация води до девалвация. Намаляването на "пазарния интерес" към количеството юристи би могло да доведе до съсредоточаване върху качеството на правото.


Доколко са подготвени да се справят с практиката младите юристи, непосредствено след завършването си?


- Следва да се отчете обстоятелството, че сериозна част от студентите по право работят като стажанти в правни кантори по време на следването си. Впоследствие – след като завършат висшето си образование, много от тях продължават в тези кантори, вече като младши адвокати.


Не следва да се забравя и това, че университетското образование има за своя основна цел да предостави на студентите определена теоретична рамка, да им помогне при свободното използване на специфичната за правото терминология, както и да ги научи да мислят самостоятелно. Това е базата, без която всяка практика би била аматьорско занимание без особена професионална стойност. Кариерата на всеки професионалист започва с тази основа. Паралелно с нея и най-вече върху нея може да се градят практически умения. Студентските години са периодът от живота на юристите, през който те в най-голяма степен разполагат с време за четене на огромната като обем и като съдържание юридическа литература. 


Завършилият студент по право, по правило, не е готов да практикува самостоятелно веднага. Това е причината за съществуването (за съжаление по-скоро само формално) на изискване за провеждане на съдебен стаж и за полагане на теоретико-практичен изпит от всеки юрист, завършил юридическото си образование.


Едва след това той придобива юридическа правоспособност. Много работодатели, както и въобще заемането на някои длъжности, изискват първоначалното практикуване на правото под надзора на други по-опитни колеги. Повечето получили правоспособност юристи стават младши юрисконсулт, младши адвокат, младши съдия. Това, с което обаче те трябва да разполагат в началото на своята професионална кариера, е познаването на систематизираната основа на правото и владеенето на характерните за него мисловни модели. Ето това остава основната задача на всеки юридически факултет. 

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Сериозно? Добър човек в служба на идиотска система? Шрока култура, която хал хабер си няма от съществуването, поне на теория, за друг тип системи?

    Юридическото съсловие, активен съучастник в огромната част от проблемите на обществото ни, с какви очи си прави подобна реклама?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  3. 3 Профил на rkirov
    rkirov
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Адвокат и "добър човек" в едно изречение ?

    Все по-хубаво става :)
  4. 4 Профил на stenlyaka
    stenlyaka
    Рейтинг: 1174 Весело

    Това е доста забавно .В нашата държава , дето хората умират да се представят с ''Аз съм юрист по образование'' явно е пълно с добри хора с широка култура .
    Как да не ти се напълни душата с оптимизъм и вяра в бъдещето !

  5. 5 Профил на minuva4a
    minuva4a
    Рейтинг: 266 Весело

    Професията юрист в България е абсолютно безпредметна, защото тук закони няма!!!

    Друг е въпроса, че в обществото отдавна се е наложило мнението, че юрист=адвокат=магистрат=съдия=страхлив и корумпиран продажник

    Това е положението, иначе розови очила дал боК.

  6. 6 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 1035 Неутрално

    Бях чел едно проучване от САЩ, в което "адвокат" беше второто най-мразено съсловие - след "автомонтьор".
    Това е достатъчно да стане ясно колко "добри хора" стават адвокати. Голямата част от тях са едни хиени и продажници дето биха защитавали Маджо или Братя Галеви за пари.
    Разбира се, не всички юристи са адвокати. Има и съдии, прокурори... за тях има ли нужда да обсъждаме колко "добри хора" са и каква им е репутацията в обществото?

  7. 7 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    "...но едновременно с това – и професионалисти, които нерядко се задоволяват със собствената си юридическа експертност. .." Така и трябва да бъде! За да си върши добре работата, един добър юрист трябва да стои на равно отдалечено разстояние от всички политически партии, да не изпада в икономически , социални, финансови или други зависимости от тях, за да може с чиста професионална съвест да упражнява компетентно професията си."...Ние, юристите следва да спрем да гледаме с подозрение и с обвинение за несериозност към курсове със заглавия: "Право и увреждания",.."- невярно твърдение! Как един юрист ще защитава своя клиент за различните степени на ТП, ако не знае доста повече за тях от това, което се преподава в юф, и то на професионално ниво?

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  8. 8 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    [quote#5:"minuva4a"]юрист=адвокат=магистрат=съдия=страхлив и корумпиран продажник [/quote] Това обществено мнение е невярно и показва абсолютно непознаване на българската конституция, според която магистрати са :съдии, прокурори и следователи; те получават държавна заплата; те работят на 8 часов работен ден, а адвокатите сме самонаети и самоосигуряващи се лица, не ползваме средства от държавният бюджет; нашето трудово възнаграждение не е заплата, а законният адвокатски хонорар, който получаваме за адвокатските си услуги.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  9. 9 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    [quote#6:"Камен"]Това е достатъчно да стане ясно колко "добри хора" стават адвокати.[/quote]Нима? Преди да стана адвокат, бях лекар без специалност; не съм имала вземане -даване с криминалните среди; неосъждана съм за престъпление от общ характер..Кое Ви навежда на цитираната Ваша мисъл?

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  10. 10 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 877 Неутрално

    Стоян Ставру е готин. Все пак погледът ми е само от книгите му, както и от блогът му. За съжаление не съм му ходил на лекции. Все пак не съм юрист :)
    Друго е важно, не знам дали би бил добър в практиката, но пичът определено става за преподавател и научен работник в тази област. Подхвърлял съм му няколко овъртяни "казусчета" от практиката и се вижда, че мисли, дава решения, вярно нестандартни, но даващи повод да се мисли за приложенията им.
    Аз му се радвам. Винаги трябва да има такива "даскаля", които да умеят да запалват при четене

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  11. 11 Профил на La Loba Esteparia
    La Loba Esteparia
    Рейтинг: 497 Весело


    всички хора са добри,до доказване на противното!

    Der Steppenwolf
  12. 12 Профил на Goblin
    Goblin
    Рейтинг: 500 Неутрално

    Ние, юристите следва да спрем да гледаме с подозрение и с обвинение за несериозност към курсове със заглавия: "Право и увреждания", "Право и биотехнологии", "Човешкото тяло в режимите на правото", "Право и литература", "Юридическа футорология"

    Юридическа футурология? кАжи честно! Каква е тая наука - правни аспекти на гадаенето в ефир по Канал 3? Или по взиране в кристалната топка? Смешна работа!

    Стоян Ставру е универсален в правото. Пише по всичко, разбира от всичко, меси се навсякъде, изказва се по всички актуални въпроси, бълва статии и книги непрекъснато...
    ... което оставя впечатление, че този човек не разбира от нищо, тезите му са крайно оспорими, а там, където се опират на правната доктрина и съдебната практика изводите му са алогични.
    Неслучайно в нашия офис неговите книги са забранени, а приятелите ми от курса - съдии и прокурори гледат с усмивка неговите опити в конвенционалното право по страниците на сп. Собственост и право.
    А за това "биоправо" нямам думи. Даже и двутомник беше изкарал. Правото вътре беше малко, а където го имаше - слабо застъпено.
    Ставру е явно 3-4 години по-малък от мен. Притеснява ме, че от лекциите в ЮФ на СУ, които и аз съм посещавал, неговите мисловни процеси са достигнали тези "величини".

  13. 13 Профил на Стоян Ставру
    Стоян Ставру
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Здравейте, Alkizeer (?),

    Хубаво би било да се представите с истинското си име, след като отправяте такива сериозни обвинения и давате толкова категорична оценка спрямо човек, който - по Вашите думи, не познавате лично.

    Без да влизам в излишни пререкания, бих искал единствено да отбележа, че интервюто, под което е коментарът Ви, е дадено по конкретна тема и тя е по-важна както от моите изяви в правото, така и от Вашите разсъждения за тях.

    Ако имате нещо конкретно, което бихте споделили, относно юридическото образование, направете го. Анонимната критика по хора с активна позиция в професионалния и обществения живот е недостойна и малко полезна позиция, които не бих искал да коментирам.

    Позицията Ви обаче е достатъчно показателна за част от нещата, обсъдени в интервюто.

    Стоян Ставру д-р по гражданско и семейно право Блог: http://challengingthelaw.com/




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK