Плаващите пясъци на юридическото образование

Плаващите пясъци на юридическото образование

© Надежда Чипева, Капитал



В "Богатството на народите" Адам Смит дава за пример окаяното състояние на низшите духовни служители на църквата, като следствие на желанието на държавата да улесни достъпа до социално важни и полезни според нея дейности. Той пише още, че ако същите принципи на лесен и евтин достъп до дадено занятие се приложат и към "уважаваните" професии на лекаря и адвоката, това ще доведе до техния пълен упадък


Юридическите професии са от изключителна важност за социалната структура на обществото, на тях се гради правовата държава,


те защитават справедливостта в една общност




От голямо значение обаче са и икономическите последици от начина, по който в една държава е уреден достъпът до висшето правно образование и реализацията след него. В България те са негативни както по отношение на юридическата сфера, така и на други специалности като техническите и инженерните, в които се наблюдава недостиг на кадри.


Политиката на българската държава по отношение на юридическото образование е разхитителна и нецелесъобразна


Правно образование може да се получи в шест държавни университета, в които в момента се обучават над 7000 студенти, по данни на Регистъра на действащите и прекъснали студенти и докторанти към Министерството на образованието към 17 септември 2015 г. По 693 лева трябва да получават университетите за базовата издръжка на всеки студент според постановление №8 на Министерския съвет от 16 януари 2015 г. 


Определени са и средствата, предвидени за всеки храноден и леглоден в студентските столове и общежития - 2.90 лв. и 1.90 лв. съответно.


Държавата не успява да осигури и адекватна материална обезпеченост на учебния процес


което го прави неефективен. Сградите се намират в лошо състояние, а възнагражденията на преподавателите са недостатъчни и това налага част от тях да преподават в повече от един университет. И тук възниква следният парадокс – държавата плаща две различни, но все така ниски заплати на един и същ преподавател, за да осъществява една и съща дейност, но със спорна ефективност при повторението ѝ. Уместен е въпросът дали поддържат същата мотивацията при провеждането на лекции в не толкова реномирани университети. Въобще, физически възможно ли е това, когато трябва да пътуват няколкостотин километра седмично, за да се предвижат от един университет в друг.


Един от важните въпроси е - еднакво мотивирани ли са студентите във факултетите със сравнително сложен прием и тези, в които влизането в специалност "право" не представлява проблем. Резултатите от изпитите за правоспособност, дават да се разбере, че не са.


Не би трябвало в такъв случай държавата да издържа обучението на неспособни и неамбициозни кадри


Отделно от това има още три частни университета, в които учат над 3000 студенти по право. Процедурата по създаването на университет или факултет е изключително сложна. А целта би трябвало да е недопускането на такъв свръхизлишък от професионалисти по дадено направление. Отговорността също е размита - замесени са Националната агенция за оценяване и акредитация, министърът на образованието, Министерският съвет и Народното събрание.


Значителна е ролята на средното образование за пренасищането със студенти, следващи право. Една от причините е, че изучаването на природо-математически науки не е на достатъчно високо ниво, което препятства привличането на хора в така нужните технически специалности в момента. Най-вероятно по този начин са изгубени много ценни таланти в други области, за които правото не е същинското призвание.


Освен това, бъдещите студенти не могат да получат адекватна представа какво точно представлява обучението по право


и различните видове юридически професии. В учебната програма правни теми се обсъждат във философския цикъл на обучение и по-конкретно в предмета "Етика и право", но може да се каже, че материалът е прекалено абстрактен и не добре изложен. За сравнение, в българските училища преди 9 септември 1944 година учениците са получавали завидни правни знания по теми от общественото устройство и функционирането на различните институции до търговската несъстоятелност.


Така логично


масовизацията на юридическото образование води до влошена възможност за намиране на работа


Според изследване на "Юридически барометър", ако през 90-те специалността "право" се е изучавала от малък брой хора, имащи отлични перспективи за намиране на високо платена работа, днес професионалната реализация в тази специалност дава едни посредствени възможности за развитие.


От друга страна, адвокати от Софийската адвокатска колегия отбелязват, че


конкуренцията сред адвокатите и адвокатските кантори не се базира на реални пазарни механизми, в които отговорността, опитът и честността се възнаграждават


Много хора при избора си на адвокат разчитат повече на това, че той е известен с контактите си сред магистратските среди или разчитат на политическото му влияние. Изглежда, не действат етическите правила, приети в юридическата общност, и университетът би трябвало да е мястото, в което тези ценности да бъдат утвърждавани сред младите прависти. Все пак има и ниши, в които се работи по нормален начин, отбелязват адвокатите, благодарение на чуждестранните инвеститори, въвели съвсем различна корпоративна култура и порядки.


А качеството?
Юридическото образование е застинало в миналото, учебната програма е архаична и не дава възможност на студентите да придобият нужните качества в днешния динамичен и глобализиран свят. Това коментираха за "Дневник" преподаватели и работодатели.


Прекалено много се набляга на модела на запаметяване и възпроизвеждане, твърдят практиците, а не се работи за изграждането в студентите на презентационни и комуникационни умения. Динамичната работна среда и често променящата се законодателна рамка изискват студентите да притежават аналитични и аргументационни качества. Твърде ограничено в рамките на националния правопорядък е българското юридическо образование, споделят адвокати, недостатъчно подготвени са младите юристи по отношение на практиката на европейските институции и правоприлагане.


Все пак преподаватели от Софийския университет, смятат че


добрата теоретична подготовка и общата култура са от голяма важност за един юрист.


В интервю за "Дневник" д-р Стоян Ставру призова за засилване на интердисциплинарния подход в обучението. Според него трябва да се започне с утвърждаването на предмети като "Философия на правото", "Социология на правото" и "Психология на правото" за по-атрактивни сред студентите.


Как да бъдат съчетани обаче теоретичния и практическия подход? Това може да се постигне като се раздели юридическото образование на няколко степени, както е в редица европейски страни.


Степента "бакалавър" би трябвало да дава общи теоретични правни и хуманитарни знания


а чрез степента "магистър" - зависи подхода, който ще се възприеме - студентът да може да специализира в определена област. В момента студентите по право стават директно магистри.


Предстои сериозна реформа на съдебната система, конституцията ще бъде изменена, както и Законът за съдебната власт. Не случайно обаче в конституционноправната наука се прави разграничение между фактическата и юридическата конституция. Юридическата конституция е това, което е написано на хартия, а фактическата – начинът, по който реално функционира едно общество. Ако искаме България да стане правова държава и бъдещите реформи в съдебната власт да дадат своя резултат, крайно време е да реформираме и местата, в които се кове фактическата конституция на една държава – а именно факултетите по право.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK