До понеделник експерти ще решават как да се преработи реставрацията на Ларгото, арките вероятно ще отпаднат

До понеделник експерти ще решават как да се преработи реставрацията на Ларгото, арките вероятно ще отпаднат

© Георги Кожухаров



Работна група след работната група. Да се видим пак и да обсъдим отново. Това е решението, до което достигнаха днес експертите, събрали се в Министерството на културата, за да обсъдят реставрацията и консервацията на "Антична Сердика" край Ларгото и ЦУМ в София. Срещата беше спешно свикана от ведомството в отговор на критики, че античният обект се разрушава и губи под бутафорни нови строежи.


Заради критиките министър Вежди Рашидов замрази временно обекта по реставрация. По информация на "Дневник" това станало след инструкция от най-висото държавно ниво. След временното спиране на работата по реставрация на античния град, министерството извика експерти, които да кажат какво да стане вбъдеще. А на срещата днес те решиха, че ще направят нова работна група.


Конкретните разговори в детайли предстоят




На разговора днес, продължил около час и в отсъствие на Рашидов, не били чути нито проектантът на обекта арх. Юлий Фърков, нито мнението и критиките на единствената оторизирана институция в България, компетентна да дава становища по подобни проекти - националният институт за недвижимо културно наследство. Това се очаквало да стане на следващите срещи.


Новата работна група, която тепърва ще бъде формирана и ще е от археолози, архитекти, реставратори и представители на гражданския сектор, протестиращи срещу случващото се на Ларгото, ще трябва да излезе със становище до понеделник. По думите на зам.-министър Бони Петрунова експертите ще обсъждат, анализират и "рецензират" реставрациите до момента.


Арките отпадат, вероятно ще се налага и събаряне на вече готови зидове


От изявленията след срещата се разбра, че вероятно от крайния проект ще отпаднат вече одобрените две нови арки, които досега се предвиждало да бъдат изградени в "Антична Сердика". Зам.-кметът на столицата по култура Тодор Чобанов пък каза, че общината настоява освен това и за намаляване на вече изградените сериозни зидове в частта на обекта откъм подлеза на ЦУМ.


"Тази по-голяма тухлена сграда е голям проблем. Столична община категорично смята, че нейното надзиждане в такъв голям обем е неподходящо за тази зона, защото измества фокуса от оригинала. Оригиналът е на 20-30 метра от това, той е в отлично състояние и така с възстановки се измества вниманието от структурите, които са оригинални, големи и значими", заяви Чобанов. "Сградата мачка визуалният хоризонт, води до това вместо да се насочи мисленето на посетителите към отлично запазените оригинали в подземната зона, им насочва вниманието към тази доста свободна интерпретация на римски градеж. Освен това влиза в доста остър контраст с околните сгради, които са доста по-рпилично консервирани. Тази сграда в този вид не бива да се позволи да остава и да се коригират надзидите", допълни той.


Ще се състаряват ли сега новите градежи и фуги?


Петрунова и Чобанов обаче влязоха в противоречие дали е възможно и дали е подходящо префугирането на античните зидове, което им е придало доста по-нов, лъскав и бял вид, както и новите консервационни надзиди, да бъдат сега патинирани и състарени. Според Чобанов това трябва да се случи. А Петрунова се изказа твърдо против. "Лично аз не съм привърженик на това нещо, защото времето ще си свърши работата. Нали се сещате, че когато римляните са изградили своите сгради, те са били с чисто нови тухли, камъни и са придобили този вид, който сега намираме, в резултат на стотици години престояване под земята и разруха от времето и последващи периоди. Концепцията решава дали да покажем тази съборетини, тази рушевина или да го покажем как е изглеждало. А то е изглеждало новичко тогава", заяви Петрунова.


Самият реставратор на тази част е казал, че подобно потъмняване може да се случи без проблем. Въпросът е работната група какво ще реши.


Защо никой не е взел предвид критиките на експертите още от 2013 г.


На срещата днес изобщо не станало дума за това, че още през 2013 г. в края на първия мандат на Вежди Рашидов институтът за паметниците на културата е изразил критики към проекта и е дал препоръки, които стават актуални днес. Но становището им не е било взето предвид. Бони Петрунова обаче потвърди за съществуването на такова мнение, което в крайна сметка не е било отразено в крайното решение за съгласуване на проекта.


На въпрос защо становището не е станало известно, Петрунова попита риторично: "На кого не е станало известно това становище, на нас ни е известно". После обаче демонстрира незапознатост със становището и най-вече със съгласувателната процедура по него. Тя се обърна към стоящите около нея експерти от министерството с въпроса кой в крайна сметка е одобрил крайния проект - екипът на министър Вежди Рашидов или това е станало след оставката на кабинета на ГЕРБ и с подпис на наследника му Петър Стоянович. Доколкото знам това е станало при Стоянович, обърна се тя въпросително към стоящите наоколо експерти.


Не ме карайте да говоря за вина назад във времето


А после обяви: "Готова съм да отговарям на всички въпроси, които касаят мен, не ме карайте да говоря за това кой носи вина назад във времето преди мен. Нека да оправим това, което е сега".


Въпросите кой и защо в крайна сметка е одобрил проекта, без да се вземат предвид критиките на НИНКН, обаче все още не са намерили отговор от отсъстващия от пресконференцията Вежди Рашидов. По информация на "Дневник" проектът е одобрен именно в неговия мандат, макар и в края му. Съгласуването е станало с подпис на заместника му Георги Стоев. Това потвърдиха след пресконференцията пред "Дневник" и представители на министерството на културата.


Помолена за подробности около забележките на НИНКН, Петрунова само каза, че те не са някаква дълбока тайна, но все пак това е служебна информация. Не знам кой как намира начин да си я измъква, допълни тя. "Препоръките, които са направени, не са драматични, биха могли да бъдат съобразени. Не съм аз човекът, който трябва да каже, защо в окончателния проект те не са били взети под внимание. И това ще се обсъди в работната група", допълни тя.


Попитана практика ли е да не се взимат под внимание становищата на НИНКН, зам.-министърът каза: "Не мога да кажа, че не се взимат под внимание, всяко становище се взима, но невинаги то е одобрявано". И отбеляза, че крайното решение е след становище на инспектората в Министерствот она културата, а финалният подпис - на министъра.


На кого е нужно изобщо обществено обсъждане


По същия обтекаем начин беше отговорено и на въпроса защо не е проведено обществено обсъждане и не е дадена необходимата публичност на проекта, за които са настояли още 2013 г. от НИНКН. "Тогава не се е случило обсъждане заради падането на правителството, дали е нямало време, не знам какво е станало. А сега не се е налагало преди да бъде поставен въпросът. Не смятам, че всяко нещо може да се решава с обществено обсъждане, малко занемарихме експертизата. Даже съм давала такъв пример, че ако се налага да се вземе спешно решение дали да ви се направи операция от апендисит например, надали ще чакате обществено обсъждане", каза Бони Петрунова.


Така от думите й се разбра, че дори за такива проекти като "Антична Сердика" не са задължителни обществени обсъждания. Но също така и мнението на експертите, "занемарената експертиза", всъщност също е въпрос на окончателна преценка от министъра на културата.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK