Кандидатите за ректор на СУ предлагат различни подходи за решаване на проблемите

Ремонтираната аудитория 272 в Ректората на Софийския университет

© Георги Кожухаров

Ремонтираната аудитория 272 в Ректората на Софийския университет



Остават два дни до крайния срок за кандидатиране за ректорското място на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Засега известните имена, които са се включили в надпреварата, са само две. Това са проф. Анастас Герджиков от катедрата по класически филологии и проф. Тони Спасов, катедра "Приложна неорганична химия".


"Дневник" разговаря и с двамата за плановете им, ако заемат поста, както и за списъка от искания към бъдещия ректор, който са изготвили част от преподавателите в най-елитния университет в страната. Оказва се, че вижданията им за решенията на проблемите в университета се разминават. Герджиков би заложил на значителна реформа в администрацията, докато Спасов би подходил с по-малко промени и повече делегиране.


проф. Тони Спасов

© Георги Кожухаров

проф. Тони Спасов


Чл.-кор. проф. д.х.н. Тони Спасов 


Кариерата на проф. Спасов започва в Химическия факултет на Софийския университет през 1984 г. и там защитава всички академични титли, включително професура през 2005 г. През 1999 г. оглавява катедрата по "Приложна неорганична химия", която и сега е под негово ръководство.




От 1999 до 2002 г. е зам.-декан на Факултета по химия и фармация на СУ, а от 2008 до средата на 2015 г. изкарва два последователни мандата като декан на факултета. 

Специализирал е в Дортмундския университет и е гостувал като изследовател и лектор в университети в Англия, Испания, Германия и Австралия. През 2012 г. Спасов става член-кореспондент на Българската академия на науките.

"Ако ме питат с една дума каква е мотивацията ми, най-кратката и точна дума е дълг. Всичко друго е завоалиране. Имам подкрепата на факултета си, също на природните и на много от хуманитарните факултети. Получих много истинска подкрепа и това е причината да се кандидатирам, иначе никога не бих го направил", каза Спасов за "Дневник". Уточни, че не е имал амбиции за административна или политическа кариера, но вярва, че за преодоляване на инерцията от остарялата система на университета сега му трябват ентусиазирани и отдадени хора, които са добре запознати с особеностите му. Той самият има дългогодишен опит там, не само от осемте си години като декан, но и от управлението на многобройни международни научни изследвания през годините. 


Проф. Спасов е съгласен с групата преподаватели от университета, че е необходима реформа на различни нива в управлението и работата във висшето училище, защото динамиката на околния свят го изисква. В същото време обаче не смята, че трябва да се мисли за "смели големи промени" в структурата, а по-скоро за това как да се оползотвори капацитетът, който има университетът в момента. Спасов би дал форум на преподавателите и учените в университета, където да обсъждат идеи и стратегии за подобряването му. Трябва да се засили и ролята на съвета на деканите и на академическия съвет, убеден е той.


Друга амбиция за него, ако стане ректор, ще е по-строго да се следи ефектът от разходването на средства и да има по-справедливо разпределение на бюджетите по факултети - да не е обвързано толкова с броя студенти, колкото с качеството на обучението и изследователската дейност. Според проф. Спасов готвените промени в Закона за висшето образование поставят добри основи в тази посока, но от университета ще зависи значително да осъвремени програмите си. Сътрудничеството с БАН и други изследователски университети също ще е сред приоритетите му.


Спасов предлага в структурата на университета да има и едно звено, което да бъде фокусирано върху възможности по европейски и други международни проекти и да подпомага преподаватели и изследователи, които пък така да имат възможността да се концентрират върху труда си вместо върху административните подробности. Освен това като ректор би делегирал стопанската дейност на помощник-ректор или мениджър икономист, защото "не е по силите на ректор учен едновременно да представлява университета, да организира важни обсъждания, анализи, стратегии и да проследява всеки разход на институцията".


По тази причина не вини сегашния ректор проф. Иван Илчев за финансовите проблеми на университета. По думите му той е "човек с много висок морал и почтеност" и "ако му е липсвал известен административен опит". Спасов е убеден, че критиките към университета от последните седмици са силно преувеличени и медиите постъпват непочтено, като преекспонират темата. "Да се поставят на една везна постижения на нашия университет и финансовите проблеми – нещата не са равностойни и е неправилно да се гледат по този начин."


проф. Анастас Герджиков

© Валентина Петрова

проф. Анастас Герджиков


Проф. д.ф.н. Анастас Герджиков


Анастас Герджиков е завършил класическа филология в Софийския университет през 1985 г. Има магистърска степен от Хумболтовия университет и специализации в Австрия и Германия със стипендии от службите за академичен обмен. През 2001 г. добива научна степен доктор в специалност "Римска литература", през 2008 г. става професор по антична и средновековна литература.


Започва да преподава в СУ през 1991 г., а от 2010 г. досега е заместник-ректор по учебната дейност в направление "Докторанти и продължаващо обучение". Бил е управител на Фонд "Научни изследвания" за кратко (2008 г.), също и заместник-министър на образованието и науката в правителството на Симеон Сакскобургготски (от 2001 до 2003 г.).

Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков беше издигната след общо събрание на Факултета по класически и нови филологии на 5 октомври. За "Дневник" той коментира, че е приел номинацията, защото смята, че има идеите и енергичността, за да помогне за развитието на университета и за преодоляването на проблемите, пред които е изправен - "особено финансовото състояние, което пречи на развитето на всички дейности в университета". За това ще му помогне и 15-годишният му стаж в администрацията и последните шест години, в които наблюдава управлението на университета отблизо, но също и опитът му в изпълнителната власт и участието му в актуализирането на Стратегията за развитие на висшето образование.


Проблемите на Софийския университет според професора са и вътрешни, и външни. Мерките, които държавата може да предприеме, са постижими - отчасти с вече внесения законопроект за изменение на Закона за висшето образование, но и с още идеи, които трябва да бъдат предложени. Вътрешните проблеми пък идват оттам, че университетът няма достатъчно приходи, а разходите не са оптимизирани.


В плана, който е изготвил Герджиков и ще представи в края на тази седмица, са записани например мерки за увеличаване на приходите чрез чуждестранни студенти и проекти, както и за оптимизиране на разходите чрез промени в структурата, администрацията и начина на работа. Според него Иван Илчев е положил големи усилия и отговорността е споделена с всички останали управленски звена в структурата, а проблемите като цяло са в системата, не само в този университет.


Една от идеите му е в управлението да има взаимен контрол чрез единна административна и финансова (в оптималния случай - електронна) система, в която много бързо ще се вижда какво правят останалите по различните нива. Така факултетите и централната администрация ще могат да виждат как се харчат парите в реално време вместо накрая на годината, когато вече е късно. Това ще позволи и диференцирано заплащане, което ще е по-стимулиращо и справедливо.


По отношение на исканията на преподавателите Герджиков няма възражения, защото всъщност голяма част от тях се припокриват със собствената му програма. Има обаче две-три точки от общо около 70, които са "неприемливи, защото или са незаконосъобразни, или са невъзможни за изпълнение без решение от държавата", но не пожела да уточни кои, преди да изложи аргументите си пред колегите си.


В петък след 17 ч. ще стане ясно има ли още желаещи да станат ректори на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дебатите за бъдещето на университета и предизвикателствата пред новия ректор ще се проведат до края на месеца. Следете в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK