© Юлия Лазарова
Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е невинен на няколко основания за отказа му да се приложат СРС спрямо бившия шеф на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров и още двама заподозрени, според състава на Софийския апелативен съд. Мотивите станаха известни днес.
- На първо място свидетелите Калин Георгиев (бивш главен секретар на МВР по времето на Цветанов) и Станимир Флоров (бивш началник на ГДБОП по същото време) убедили състава на Софийския апелативен съд, че министърът е постъпил правилно, като отказал СРС, защото те му обяснили, че ще бъде нанесена вреда на друго паралелно разследване, ако бъдат приложени СРС спрямо Орлин Тодоров и останалите.
- Грешно формулирано обвинение от прокуратурата срещу Цветанов - за престъпление срещу правосъдието. Според съда трябвало да бъде обвинен за престъпление по служба, тъй като министър на вътрешните работи не попадал в кръга на длъжностните лица, които могат да възпрепятстват правосъдието по смисъла на Наказателния кодекс.
- Липсвал важен елемент в обвинението, а именно не е посочена специалната цел - "да избави от наказание някого, което му се следва по закон". Дори да бъдело възможно да се извърши "престъпление срещу правосъдието" от вътрешния министър, липсата на специалната цел е съществен процесуално нарушение.
- Празнота в закона пречи да бъде осъден, въпреки че не е имал право да преценява дали да разреши, или да откаже СРС.
Това би могло да бъде най-краткото резюме на мотивите към оправдателната присъда на Цветан Цветанов от Софийския апелатавен съд в състав Маргарита Шербанова (докладчик), Петя Шишкова (председател на състава и зам.-председател на САС) и Милена Панева.
(Докладчикът Шербанова /обичайно мотивите се пишат от докладчика или най-малкото той ги подписва като автор/ е съдия в САС от 2014. Тя влиза във високата апелативна инстанция след външен конкурс, до оня момент е била съдебен изпълнител и адвокат. Това означава, че съдия Шербанова не е несменяем магистрат, тъй като няма 5 години съдийски стаж, след който се придобива несменяем статут. Само любопитен детайл е, че м.г. ВСС отказа да я назначи заради ниските оценки от конкурса - 3 и 4, но Върховният административен съд уважи жалбата й и отмени отказа.)
До оправдаването на бившия вътрешен министър се стигна през драматични обрати на процеса. Цветанов беше осъден на първа инстанция (СГС) и на втора (САС) на 4 години затвор, но ВКС върна делото на САС с мотив за липса на безпристрастност, с едно особено мнение.
Показанията на Калин Георгиев и Станимир Флоров решаващи, Георгиев поема отговорността
Калин Георгиев свидетелства пред съда, че е посъветвал министъра да не подписва разрешенията за СРС, тъй като имало опасност да се разкрият "оперативни способи". Бившият главен секретар обяснява, че по същото време на разследването на Орлин Тодоров имало и разработка срещу полицейски началник, за когото се е смятало, че е близък с бившия шеф на РЗБОП. Освен това в МВР имало инструкция за реда, по който да се процедира при постъпване на искане за използване на СРС и Цветанов последвал инструкциите в нея – допитал се до професионалното мнение на главния секретар. Наред с това се оказало, че нямало връзка между Тодоров и въпросния полицейски началник, затова съдът приема, че не се потвърждават показанията на свидетели, работили по разработката срещу Тодоров, за натиск от страна на ръководството да спрат да разследват бившия шеф на регионалния БОП и останалите двама служители.
"Констатации в обвинителния акт са базирани практически на белетристично разгръщане на очертаната от доказателствата картина на разследваните събития, основано на някакво вероятностно знание, нямащо оправдание в доказателствата", пише съдът и добавя, че този подход неправилно е бил възприет и от първостепенния съд, който е пренебрегнал показанията на Цветанов и Георгиев за сметка на виждането на прокуратурата.
Погрешно формулирано обвинение - най-изненадващата констатация в мотивите
Че прокуратурата е трябвало да привлече Цветанов за престъпление по служба, а не за престъпление срещу правосъдието, е най-озадачаваща констатация в мотивите на САС, като се има предвид, че такава грешка досега не откриха три съдебни състава на всичките три възможни инстанции. Според този състав на САС вътрешният министър нямало как да бъде изправен на съд за престъпление срещу правосъдието по чл. 288 от НК, тъй като той не е орган на наказателното производство.
(Възникващият автоматично въпрос как тогава възможните престъпления на цял набор от лица, които не са органи на наказателното производство, са включени именно в главата "Престъпления срещу правосъдието", ни принуди да се обърнем към специалисти по наказателен процес, но те само вдигнаха рамене. Например свидетели по дела - за лъжесвидетелстване, надзиратели в затвор - за подпомагане на затворник да избяга - как те могат да бъдат изправени на съд за престъпления срещу правосъдието?)
Според тълкуването на САС по този текст могат да отговарят следователи, прокурори и съдии, но не и министърът на вътрешните работи. Следва укор към първоинстанционния съд, който пръв осъди Цветанов: "Не създава база за нови теоретични тенденции в това отношение фактът, че към времето на инкриминираните събития министърът на вътрешните работи е бил единственият орган, ангажиран с даването на разпореждане за прилагане на СРС, както се е аргументирал първостепенния съд."
Нещо повече. Според САС "даването на разпореждане от страна на министъра на вътрешните работи към съответните специализирани структури на МВР за прилагане на СРС" не е наказателно-процесуална дейност, защото осъществяването на тази дейност е прерогатив единствено и само на органите на наказателното производство, каквито НПК е определил съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи, които в дейността си са подчинени на принципите като независимост и безпристрастност.
И още: "Ясно е, че министърът, вкл. и министърът на вътрешните работи, не е и не може да бъде независим от изпълнителната власт. В този аспект постановката на въпроса: има ли министърът на вътрешните работи правомощия във връзка с наказателно преследване е най-малко неуместна. Такава концепция като заложената от първостепенния съд в постановената от него присъда е невъзможно да съществува в правова държава, доколкото, освен всичко останало, противоречи и на вековната теория за разделението на властите", мотивира се САС.
(Възникващият автоматично от цитата въпрос e дали сме правова държава, щом разследващите органи са част от структурата на МВР, тоест част от изпълнителната властq и въпреки това са натоварени с процесуални функции?)
Липсва в обвинението "специалната цел" - и този недостатък чак сега е открит
Дали е искал Цветанов да избави някого (и кого) от наказание, е специалната цел, която задължително трябва да фигурира в обвинителния акт, но липсва и това е съществено процесуално нарушение, казва САС. "Съдът е следвало да откаже да разгледа този обвинителен акт още на етапа на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Като не го е сторил, от своя страна е нарушил правото на защита", казва САС.
Въпреки това "с оглед постановената оправдателна присъда наличието на процесуално нарушение е ирелевантно", казва съдия Шербанова за нарушението, което е съществувало от самото начало на процеса.
И все пак... Цветанов не е имал право да преценява дали да откаже СРС, или да ги разреши, признава и този състав на САС
Мотивите на САС за оправдателната присъда се очакваха нетърпеливо от всички, които познават Закона за СРС и НПК именно за да се види как съдът ще докаже, че вътрешен министър може да постави финалното "Не" за прилагане на СРС, когато СРС са поискани в хода на заведено досъдебно производство от прокуратурата (не дори от служба на повереното му министерство) и са разрешени от съда по предвидения от закона ред.
Видяхме: И този състав на САС, както всеки съдебен състав досега и от трите инстанции, включително и ВКС, който върна делото с други мотиви, не каза, че министърът има оперативна самостоятелност да преценява, след като съдът е дал разрешението за СРС, и да резолира с "Не" в конкретния казус.
"Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че подсъдимият е разполагал с оперативна самостоятелност. Различията между двете хипотези се изразяват в това, че при обвързаната компетентност органът на изпълнителната власт, издавайки индивидуалния административен акт, какъвто е разпореждането по реда на чл.16 от ЗСРС, разполага само с една законосъобразна възможност за действие. При оперативната самостоятелност му е предоставен избор за целесъобразност между поне две възможности, всяка от които е еднакво законосъобразна. Прегледът на правните норми, уреждащи реда за използване на СРС към датата на инкриминираните деяния, дава основание за категоричен извод, че на органа по чл.16, ал.1 е предписано точно определено поведение без възможност за отклонение от него", посочва апелативният съд.
Но как в такъв случай е оправдан? Празнота в закона пречr да бъде признат за виновен
В противоречие с цитираната по-горе част от мотивите съдът е приел, че в конкретния случай Цветанов не е действал неправомерно, тъй като празнина в нормативната база е поставила министъра в ситуация да не изпълни закона. Защото
не e указано никъде кой точно е задължен да проследи за наличие на пречка за прилагане на СРС, ако се появи такава
А пречката се е появила след показанията на Калин Георгиев (виж началото) - това са опасенията за паралелната разработка и да не се разкрият "оперативни способи".
Ето как съдът след категоричното си потвърждение, че министърът не може да откаже СРС, търси ключа за оневиняването му и как го открива:
"Няма как да се приеме, че императивните норми на чл. 175 ал.2 от НПК и чл. 16 ал.1 от ЗСРС задължават министъра да разпореди на своите подчинени незаконосъобразни действия, и именно поради това становището на съда е, че става въпрос за празнина в нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна чрез тълкуване. Като е разпоредил неприлагане на СРС, поради това че съществува опасност от разкриване на оперативните способи, подсъдимият е влязъл в правомощията на свой подчинен – директора на СДОТО, което не му е забранено от закона с оглед на принципа, че който може повече, може и по-малко. Подобно поведение не е неправомерно, тъй като е насочено единствено към постигане на бързина в процедурата, без да променя резултата от нея по същество", се казва в мотивите на САС. Ето защо съдът прави извод, че Цветанов не е иззел функции на представител на съдебната власт, а на свой подчинен от системата на изпълнителната власт, поради което с поведението си не е засегнал съществуващото разделение на властите."
Накратко - съдът казва, че Цветанов, като е отказал с "Не" да бъдат приложени разрешените СРС, се е намесил в работата на директора на СДОТО на което отй има право, а не на съдебната власт, която осъществява правосъдието, на която не може да се меси.
С две думи - след като съдът е приел за напълно достоверна тезата на Калин Георгиев и Станимир Флоров за пречката да бъдат приложени СРС, оттам нататък е оставало само да бъде изтълкувно по гореописания /стеснен според мен/ начин, че вътрешният министър не може да повлияе на наказателното преследване, дори когато отказва да бъде извършено действие, поискано, и то няколко пъти! - от прокурор.
Ако тази съдийска логика е вярната, прокуратурата май трябва да скочи, и то основателно този път, за да обоснове ролята си на господар на досъдебното производство
Защото пречката за прилагането на СРС, която е станала основанието Цветанов да откаже, не е работа за преценка на главния секретар, на министъра или шефа на СДОТО, а на прокуратурата, която ръководи разследването.
И никакви вътрешни инструкции на МВР не могат да променят изискването съображенията на главния секретар, че има пречка, да бъдат докладвани на прокурора.
Ако логиката на съдията е вярната, много близко сме до извода, че всеки разследващ полицай може да прави каквото прецени по разследването - може да открива пречки за започване или прекратяване на СРС, може и да игнорира пречки... И въз основа на това министърът да отказва 6 пъти прилагане на СРС, а през това време прокурорът, който ги е поискал, хабер да си няма. Законът неслучайно предписва полицаят да докладва на прокурора за своите действия по разследването и да изпълнява всяко негово указание - това не е било спазено, докато Цветанов е поставял своите "Не".
Но защо прокуратурата не е изтъкнала този пропуск в своето обвинение?
И пак с мои думи - ако тезата на Калин Георгиев беше поставена под най-малко съмнение от съда; и ако прокуратурата беше посочила нарушенията на разследващия орган /по преценката за пречката/, оправдателната присъда трудно щеше да бъде "написана" - дори от най-благожелателния съд към бившия министър и сегашен ръководител на националня предизборен щаб на управляващата партия.
Но не само двата последни обширни цитата от мотивите - коментират юристи - улесняват прокуратурата да изготви касационен протест до ВКС "като по учебник". Стига истински да желае успеха си.
