Преди второто четене на промените на Конституцията: Съдебният бюджет да се раздели на три

© Юлия Лазарова

Финансите на съдебната власт да се разделят на три самостоятелни бюджета - на съда, прокуратурата и ВСС.

Това предложение е сред открояващите се за промени в Конституцията преди второто четене на проекта. То предвижда всяка от двете бъдещи колегии на Висшия съдебен съвет - съдийската и прокурорската, да изготвя проекта за бюджет на съответната структура, а

пленумът на ВСС да одобрява самостоятелните бюджети на съда и на прокуратурата, да приема своя - на ВСС, и да ги внася и трите за разглеждане в Народното събрание.

Вносителите от Реформаторския блок (Радан Кънев, Гроздан Караджов, Иван Иванов, Вили Лилков, Корман Исмаилов и др.) го обясняват  със съмненията,  че досега нито един  Висш съдебен съвет досега не е доказал, че управлява добре парите на съдебната власт и това е една от причините те все да не стигат. И  възлагат надежда за решаване на  хроническия проблем, като натоварят с отговорност всяка от структурите на системата чрез разделяне на бюджета на съдебната власт на три - на съда, на прокуратурата и на управляващия орган ВСС. Всяка колегия управлява своя бюджет, а пленумът - този на ВСС. Идеята кореспондира със становището на Венецианската комисия, в което, според предварителната информация, се препоръчва да се делегират повече административни правомощия на двете колегии, а пленумът да решава само въпроси от общ характер.

Венецианската комисия /органът на Съвета на Европа за демокрация чрез право/, ще обяви официално становището си  на своето заседание днес.

Депутати от четири  парламентарни партии - АБВ, Реформаторският блок, Атака, БДЦ и депутатът Георги  Кадиев внесоха предложения за второто четене на проекта за промени на Конституцията.

Срокът изтече в сряда и в четвъртък  обобщеният доклад за второто четене беше качен на страницата  на Временната парламентарна комисия. От него е видно, че ГЕРБ, БСП и ДПС не са  направили нови предложения, въпреки че от ДПС настояваха за преразглеждане на договореното на първото четене разпределение на парламентарната квота в двете бъдещи колегии на Висшия съдебен съвет.

Вместо ДПС, АБВ депозира промяна в сърцевината на вече приетия  проект, като предложи от 11-членната парламентарна квота шестима да влязат в съдийската колегия, а петима в прокурорската, а решенията на всяка колегия да се одобряват от пленума на ВСС.

Сърцевината на проекта е продиктувана от международния стандарт -  разделяне на ВСС на съдийска и прокурорска камара, като в първата да преобладават съдии, избрани от съдии, като целта на промяната  е да се осигури независимост на съда.

От Реформаторския блок и вчера потвърдиха пред "Дневник", че няма да отстъпят от вече договореното разпределение /5-има избраници на парламента в 13-членната съдийска  колегия и  и 6-има в 12-членната прокурорска колегия/.  Очаква се този въпрос да стане център на предстоящите до второто четене преговори и ако той не се превърне в препъни-камък, до началото на декември проектът трябва да мине на второ четене, коментираха вчера от РБ.

Сред внушителният брой предложения се очертават като най-съществени за реална реформа тези, които

в съответствие с препоръките на Венецианската комисия изчистват от правомощия пленума на ВСС и натоварват с тях двете колегии

Не пленумът, а съответната колегия на ВСС  /съдийската/  да предлага на президента председатели на ВКС и ВАС, прокурорската - за  главния прокурор. Съответните колегии и да освобождават изборните членове от своите квоти при определени условия; Пак колегиите  да се занимават с обучението на магистратите, предлагат от РБ.

За първи път се предвижда процедура за временно отстраняване на главен прокурор, този въпрос е поставян в решения на Европейския съд за правата на човека

Според българската конституционна уредба и според сегашната структура на прокуратурата главният прокурор е априорно изключен от наказателна отговорност, тъй като той е върховният ръководител на прокуратурата, а единствено тя има правото да извършва  наказателно преследване. Сега за първи път от Реформаторския блок се предлага възможност една пета от народните представители да могат да поискат от Висшия съдебен съвет да отстрани временно главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер.

Сред предложенията се откроява намаляване на мандата на тримата големи - главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС от 7 на 5 години, и на ВСС - от 5 на 3 години. Намаляване на мандатите фигурираше и в първоначалните идеи за промени, но отпадна по пътя към  историческия компромис.

Общото в предложенияна на всички е избирането на параментарната квота да се извършва с квалифицирано мнозинство от народните представители. Такова е и мнението на Венецианската комисия, то се практикува в други страни за да се избегне политизиране  на избора от управляващата партия. Но в нашите условия председателят на Народното събрание Цецка Цачева изрази наскоро опасение дали няма да се блокира изборът от невъзможност да се договорят парламентарните партии.

Както се полага, най-революционната идея е на "Атака": без парламентарна квота във ВСС!

Докато ДПС умува как да убеди ГЕРБ да променят квотите в прокурорската колегия, от "Атака" с един замах  решават въпроса по предложение на Волен Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов: съдийската колегия  да се състои от председателите на двете върховни съдилища ВКС и ВАС, прокурорската - от главния прокурор, а всички останали членове в двете колегии да се избират от съответната гилдия. Така хем се запазва гласуваният на първо четене брой на двете колегии /13 и 12/, хем  няма да стои проблемът как да се разпредели парламентарната квота -  нея просто я няма!.

Въпросът за парламентарната квота се поставя периодично пред избори - още през 2009 г. от ГЕРБ лансираха идея да се намали, после забравиха. Конституционалистите не са единни дали това е възможно без Велико Народно събрание. Затова и този въпрос се заобикаля при всички промени на Конституцията досега.

Другата радикална идея е да се въведе фигурата на зам.-главен прокурор извън йерархията на прокуратурата за разследване на корупцията във властта

Предложението, заедно с голяма част от внесените от реформаторите,  идва от гражданската организация "Правосъдие за всеки".

Идеята кореспондира с първоначалното намерение за създаване на независима структура извън  прокуратурата, аналогична на румънския модел за разкриване и преследване на корупцята във високите нива на властта, включително и в прокуратурата и съда. Заради съмненията за конституционни пречки, а и заради съпротивата срещу идеята, тя беше изоставена.