Плевнелиев: Хакерската атака срещу сайта на ЦИК е новият "Костинброд"

Плевнелиев: Хакерската атака срещу сайта на ЦИК е новият "Костинброд"

© Юлия Лазарова



Избори 2022

Президентът Росен Плевнелиев сравни хакерската атака срещу сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) в изборния ден с костинбродската афера от 2013 г. На брифинг в президентската администрация, на който сподели оценката си за резултатите от референдума за електронното гласуване, държавният глава съобщи, че е сезирал ДАНС и очаква обяснение за тези хакерски атаки.

Те не са случайни. За мен това е нов "Костинброд". Целта е да се подхранят съмненията срещу електронното гласуване, коментира президентът. Той посочи, че очаква отговор от къде са дошли атаките, кой ги е инициирал и кой е платил за тях. Според Плевнелиев хаосът в зала "Арена Армеец" в изборната нощ само е доказал необходимостта от въвеждане на електронно гласуване. Попитан дали ще поиска оставката на ЦИК, президентът се въздържа от квалификации. Като инженер знам, че е много важно да не крием и да не замитаме проблемите, иначе те ще се възпроизвеждат, каза той.
Добави, че всичко е в ръцете на политическите сили и отбеляза, че според него се налага промяна на Изборния кодекс и взимане на отговорно решение как ЦИК да работи. Не бих искал да предопределям действията на институциите, очаквам анализ и последствия, каза още държавният глава.
На няколко пъти президентът апелира парламентът да обсъди бързо въпроса от референдума за въвеждане на електронно гласуване – без увъртане, без процедурни хватки, без отлагане. Ако депутатите пренебрегнат допитването, ще бъде груба политическа грешка, заяви той


На въпрос дали според него депутатите ще кажат "да" на електронното гласуване Росен Плевнелиев посочи, че поглеждайки към миналото, "не би следвало да бъдем големи оптимисти" и напомни, че точно това искане за национално допитване той на два пъти го внася в парламента – в миналия и в този, като депутатите от предишното Народно събрание му отказаха конституционното право да инициира референдум и не се съобразиха с волята на 570 хил. души.

Сега гласуваха над 2.7 млн. души, от които 1.8 млн. казаха "да", каза президентът и допълни, че очаква парламентът да се съобрази с това. По думите му тези 1.8 млн. гласа са свободни гласове, няма нито един купен и контролиран сред тях. Затова той апелира депутатите да осъзнаят историческата отговорност, с която са натоварени при вземането на решението.
Според Плевнелиев референдумът опроверга два мита – че обществото ни няма опит и че допитване с избори ще затрудни избирателя. Единственото гласуване за 25 години, в което не личат политически пристрастия, е това на тези 1.8 млн. избиратели, които казаха "да" на електронното гласуване и сред тях има привърженици на всички партии – както на управляващата коалиция, така и на опозиционните сили БСП и ДПС, както в големите градове, така и в малките населени места, коментира президентът. Той смята, че затрудненията в изборния ден са били не заради допълнителната бюлетина, а заради противоречивите указания на партии и институции. Забележително е, че избирателите търсеха бюлетина за референдума, дори когато им беше отказвана, каза още той.


Помолен за коментар на ниската избирателна активност на сънародниците ни зад граница държавният глава подчерта, че именно електронното гласуване е средството за преодоляване на проблемите на българите зад граница да упражнят конституционното си право. "Това е голямата задача – да дадем шанс на всеки българин, където и да е по света, да може да гласува", заяви президентът Росен Плевнелиев. "Учудвам се, че всички, които критикуват референдума за електронното гласуване, не се притесняват да използват технологиите и удобствата на 21 век, да превеждат пари по интернет. Но не искат да позволят същите тези технологии да достигнат до всеки български гражданин, където и да се намира той, и да му помогнат да променя държавата си за по-добро, да има право на глас и да го използва", коментира Плевнелиев.




"Бъдещето не може да бъде спряно! Електронното гласуване не само ще бъде въведено в България. Същият този дебат, който поставих на дневен ред, се случва и в Европейския парламент и очакваме решение, което да даде възможност на всички европейски граждани да гласуват електронно, където и да се намират. Имаме самочувствие, че българското гражданско общество е част от този европейски дебат, а с гласуването на 25 октомври ясно зададе посоката", заяви още държавният глава.


В отговор на въпрос тоя посочи, че резултатите от провелия се референдум по никакъв начин не са обвързани с бъдещи избори през следващите години.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK