Министерството на образованието изпраща психолози в училището в Сливен след инцидента

Министерството на образованието изпраща психолози в училището в Сливен след инцидента

© Анелия Николова



Министерството на образованието и науката изпраща психолози в Професионалната гимназия по икономика в Сливен, които заедно с колегите си от районните социални служби да работят с учениците за преодоляване на изживения вчера ужас. Предвидено е около 10 психолози да работят с децата и учителите още в понеделник сутринта, съобщи пресцентърът на ведомството.


Ученичка от гимназията беше наръгана от 28-годишен мъж и почина пред очите на съучениците си. Има и още пострадали при инцидента, включително самият нападател, който е в болница под полицейска охрана.


В Министерството на образованието и науката е постъпил доклад от началника на РИО – Сливен, с който уведомява за трагедията с 15-годишната ученичка. Инцидентът е станал в двора на учебното заведение. Мъжът се е опитал да влезе в училището, но охраната го е спряла. При нападението е пострадала и педагогическият съветник в училището. Децата от училището са прибрани от родителите си, сочи докладът, цитиран от МОН.


Експертите от регионалния образователен инспекторат са се срещнали с директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сливен, и социални работници от отдел "Закрила на детето". Координирани са бъдещите действия на институциите, като са пренасочени психолози от различни училища, обслужващи звена и социални услуги от града за осъществяване на кризисна интервенция с учениците от класа и от училището.

Коментари (42)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на rainbou1
    rainbou1
    Рейтинг: 1666 Любопитно

    Какво пращат психолози? И след 3 месеца като се случи нещо подобно?...Сливен отдавна е прословут с някои неща, така че да пращат ченгета и това е.

  2. 2 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 887 Неутрално

    Да отидат да проверят сливенските ченгета.
    Че нещо много са се ояли и наортачили с местните мафиотчета.

  3. 3 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3398 Неутрално

    До коментар [#1] от "rainbou1":

    Като знаем ченгетата колко работят...Спасението на давещите се е работа на самите давещи се.

  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5868 Гневно

    Психолозите са за пискюл....Трябва ясна и проста наредба за охрана и допуск в учебните заведения,че един хамав влиза с група хамави в НАТФИЗ ,друг хамав бие преподаватели,трети хамав коли ученици , а за наркопласьорите ,които са там на работното си място да не отварям приказка.....

    karabastun1@abv.bg
  5. 5 Профил на Venci  Mirchev
    Venci Mirchev
    Рейтинг: 346 Неутрално

    Практиката показва че от психолози( и икономисти) файда няма ! Със същият успех може да се докарат и няколко боячки -да леят куршуми ... В България хората са свикнали с насилието-от началото на 90-те та до сега- хората са бити,е*** и убивани ...; и не вярвам на някого да е направило случилото се, кой знае какво впечатление.

    Аз съм тук и там. — Навред. — Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет... Н.В.
  6. 6 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8914 Неутрално

    Защо въобще има охрана в училищата.До дома ми има 3-4 училища. Гледам охраната как ходи за вестници и кафета от близките павилиони.Кой пази тогава училището.През това време ,всеки може да си влезе.

  7. 7 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#4:"karabastun"]Трябва ясна и проста наредба за охрана и допуск в учебните заведения[/quote]
    Вие четете, но през ред. Ако въобще четете. Инцидентът е станал пред училището, след като охраната не е допуснала лицето на територията му. Психоложката е извела момичето без да извика полиция или да предупреди поне охраната на училището. Момичето е било на 15 години и всякакви призвънквания и заплахи е трябвало да бъдат "отработени" от психоложката, учителите в час и помощник директора или директора с директно позвъняване на 112 и задържане за 24 часа на провеждащия тормоза. 15 години е възраст в която лицата са непълнолетни и законът е винаги на тяхна страна в такива ситуации.

    Слабости по цялата верига се наблюдават... За съжаление, в този случай са довели до най-неприятното.

  8. 8 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 934 Неутрално

    Единствено мога да кажа "Да пази Господ." Макар че мога да кажа още много неща. Най-малкото в каква семейна среда е расло това момиче, за да се повлече подир два пъти по-възрастен мъж от нея. Като класен преди няколко години имах подобен случай, в класа ми дойде момиче, което познавах, кротко и ученолюбиво дете, на 14г. и тогава се промени, търсиха я из цяла България чрез МВР и интернет, и накрая историята приключи с бременност, сега има дете на 6г., да са живи и здрави. Причината се оказа семейството и, втори баща, който и налита, тя не споделя, отива при истинския си баща, там пък друга мръсна история и ето това са последствията.

  9. 9 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 924 Неутрално

    Отново циганска престъпност!

  10. 10 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 740 Неутрално

    След дъжда качулка!

    Tony
  11. 11 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#4:"karabastun"]Трябва ясна и проста наредба за охрана и допуск в учебните заведения[/quote]
    Не е зле дори карабастунните интелекти първо да се осведомят, после да пишат: наредба има и в конкретния случай охраната си е свършила работата според записаното в нея - не е допуснала убиеца в училището. Убийството е извършено извън сградата, след като ученичката е излязла за да говори с познатия си, придружена от психоложката на училището. Никой не е очаквал, че зад тормоза, който мъжът е упражнявал върху момичето, се е криел толкова сериозен психически проблем...
    Бог да прости детето!

  12. 12 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#11:"nenad"]Никой не е очаквал, че зад тормоза, който мъжът е упражнявал върху момичето, се е криел толкова сериозен психически проблем... [/quote]
    Не е нужно да се очаква. Всеки тормоз над непълнолетни трябва да се отразява моментално с цялата строгост на закона. Моралната вина ще си я носи цял "психоложката".

    Могло е да го задържат за 24 часа. Малко фитнес да са му приложили и ... нов ден, нови мисли.

  13. 13 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3768 Неутрално

    В съвремените условия на живо във всяко едно училище трябва да има психолог и съветник по професионално ориентиране!

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  14. 14 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#12:"atominfo"]Не е нужно да се очаква. Всеки тормоз над непълнолетни трябва да се отразява моментално с цялата строгост на закона. [/quote]
    Съгласен! С една уговорка - правилото се прилага, ако тормозът е бил известен на органите, длъжни да реагират. В момента не знаем какво е казала жертвата на своите родители, класния си, директорката, психоложката. Когато това се установи безспорно - можем да съдим в този категоричен стил, в който Вие сте го направили. Без да знаете нищо конкретно по казуса в тази посока.

  15. 15 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3768 Неутрално

    [quote#12:"atominfo"]Могло е да го задържат за 24 часа. Малко фитнес да са му приложили и ... нов ден, нови мисли. [/quote]
    Съмнявам се че е било възможно толкова бързо да се реши проблема.
    Да не забравяме, че убиеца съвсем целенасочено се е преместил от село да живее в Сливен.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  16. 16 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#5:"Pablo Iglesias"]Практиката показва че от психолози( и икономисти) файда няма ![/quote]
    Прав си - практиката на аграрните идиоти показва точно това!

  17. 17 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5868 Неутрално

    До коментар [#7] от "atominfo":
    До коментар [#11] от "nenad":
    Хубаво е, че внимателно сте отбелязали ,че конкретното намушкване се извършва''пред сградата''-''извън училището'',но защо това означава,че всичко е наред???? Значи в двора не може,а до оградата на двора - може...Не ви ли прави впечатление,че болниците и училищата станаха високо рискови места, където все по-често се разиграват подобни екшъни…

    karabastun1@abv.bg
  18. 18 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Колко жалко за Сливен!
    Това е родният град на писателя Константин Константинов,! Светът, в който се е родил, учил и живял на младини този забележителен българин отдавна е безвъзвратно загубен. К.К. го няма вече за съжаление. Затова пък е останало неговото СЛОВО, което ще ви постна. Запазила съм го в архива си. за вас.

    The best way out is always through Robert Frost
  19. 19 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    ОТ ИЗВОРА
    Слово-завет, четено на 5 октомври 1965 година в театралния салон на Сливен при чествуването по случай 75-те му години. От оригинала на Констан¬тин Константинов:

    Другари,
    Съграждани,
    Приятели,
    Моята първа дума днес е — благодаря. Мисля, че разбирате вълнението, което ме завъртя като вих¬рушка, откак се намерих отново, след толкова го¬дини в моя роден град, и ще извините липсата на официална протоколност, която е приета може би за подобни случаи. Аз не съм свикнал с шаблоните и затова ще ви говоря просто и съвсем искрено.
    Благодаря на всички държавни и местни органи¬зации, специално на Сливенския градски народен съвет, на Сливенския градски партиен и на Сливен¬ския окръжен партиен комитет, по почин на които стана това чествуване, на техните млади и енергични ръководители и първенци, на моите скъпи колеги пи¬сатели, на артистите от Сливенския театър, на от¬делни лица, познати и непознати, на младежта, коя¬то е толкова далеч от моето време, но към която са насочени всичките ми упования. Благодаря за това тържество, което, без да скромнича лицемерно, да¬леч надхвърля значителността на моята личност. Ни¬що изключително не съм направил аз: помъчих се само да извърша това, за което съм дошъл на земята. Опитах се да възвърна на живота, преобрази но в по-хубаво, онова, което той ми бе дал. Успях ли, това другите ще кажат. Човек иде на тоя свят,' за да остави нещо от себе си, материално или ду¬ховно — все едно: да бъде майстор обущар или да посади едно дръвче, да разказва хубави приказки или да прави мостове — или най-сетне, ако няма ни¬що друго, да остави спомена за един добър човек. Всеки има дълга да се отплати за онова, което му е било дадено още с рождението. Който не стори това, е тунеядец, ограбва живота и е непотребен на земята. И ако човек е изпълнил, според силите си, тоя дълг, в това няма нищо необикновено, то не е никаква особена заслуга; то е толкова редно, както и да има чисто чело.
    Ето затова така ми е стеснително днес,. затова чествуването на моето незначително литературно де¬ло добива за мен друг смисъл и аз искам да го пре¬върна в един малък празник на българската култу¬ра. Празник на всички, които от векове до вчераш¬ния ден създаваха духовния облик на тоя град, с който съдбата свърза и вашето, и моето същество¬вание. Трябва веднага да подчертая, че в моето съз¬нание това са преди всичко вдъхновените носители на българската творческа мисъл, на българското сло¬во, на българското изкуство. Политическите въпроси не" можаха да съблазнят нито на младини, нито по-късно моите духовни търсения, стопанските и техни¬ческите — тях и до днес мъчно проумявам. За тях други, по-способни, пишат и ще пишат отсега на¬татък. Онова, което от началните ми дни и до края ме обсебва изцяло, то е геният на народа ни в не¬говите най-различни духовни преображения. То ста¬на моя съдба.
    И ето, те изникват в тоя миг пред мене — дълга редица лъчезарни образи на редки мъже и жени, които тоя град роди и откърми (не бих могъл да изброя всички), някои останали тук, други тръгна¬ли из големия свят, върнали се по-късно тук, за да служат „роду си" и да станат светлини не само на един град, а на цяла нация. Ето де е истинската сла¬ва, пред която ние се стопяваме като сенки и за която няма да се уморя да повтарям, Докато СЪМ жив. Тук е гигантската фигура на д-р Селимински, комплицираният образ на Добри Чинтулов, неспо-койните натури на Колони и Добрович, забравеният Великсин, мъдрият д-р Миркович, една от първите учителки в страната Аргира Жечкова, просветеният социолог-моралист Стефан Гидиков, големият худож¬ник и очарователен човек Йордан Кювлиев, необик¬новено одареният писател-историк. д-р Симеон Та¬баков, художникът и художествен критик Сирак Скитник, учителите Илия Гудев, Михаил Райнов, За¬хари Киров, забележителната българка, починала миналата година, Тод. Хаджи Димитрова, а в още по-голямата дълбочина на времето — потъмнелите ликове на други редки мъже — в Брашов, Браила, Петербург: Антон Иванов, Камбурооглу, Димитър Диамандиев, Мина Пашов и мнозина други. Това са богатствата само отчасти загатнати, които чакат да бъдат открити. Те се възправят, тия изключителни българи, с мълчалив укор в очите, укор не за себе си — тям вече нищо не им трябва, а за своето де¬ло. И аз си присвоявам правото (мои съграждани, простете ми тая дързост) да попитам какво напра¬вихме ние тяхното дело да бъде познато, да бъде прието като златно наследство от новите хора? Та само някои от тях имат като паметник един бюст или един портрет, или една улица. Още веднъж, про¬стете ми, но всеки нов случай на празненство като днешното трябва да ни напомня дълга, който имаме към миналото и към бъдещите хора на тоя град. И аз съжалявам, че нямам още един живот, за да го посветя за измъкването в светлина от мътния по-лузрак на годините на ония събития, на ония хора. Защото наистина Сливен, който още преди осемде¬сет години имаше три печатници и едно читалище с периодична литература като Народната библиоте¬ка в София, е един от малкото градове, които могат да се гордеят с духовни ценности, отредени им от съдбата. Спомнете си само колко от по-новите бъл¬гарски писатели са свързали, по един или друг на¬чин, името си с града: Г. П. Стаматов, Кирил Хри-стов, П. К. Яворов, Димитър Полянов, без да из¬реждам живите.
    Моята втора дума днес е — израз на възторг и изненада. Когато тръгвах насам, знаех, че ще намеря един град почти съвсем нов, импозантен, с неве¬роятно големи материални, социални и технически успехи. Но не допусках, че културният устрем, че ду¬ховният живот върви с такъв усилен и сигурен темп, че перспективата на тоя здрав растеж е осигурена с упоритите усилия на ръководителите на града и окръга и на групата вдъхновени млади работници от всички области — литература, театър, изобразител¬ни изкуства, — особено за грижите им по опазва¬не на нашето богато духовно наследство. Ние ня¬махме възможност да видим всичко направено и онова, което е на път да се прави, но и онова, кое¬то непосредствено досегнахме, изпълва сърцата ни с радост и доверие за утрешния ден. Хвала на всички, които участвуват в тоя благороден и толкова не¬обходим за нашето време труд.
    Моето вълнение не се измерва днес с обикновен мащаб, не може да се изрази с банални слова. Аз 1 съм отново „там" — както казва Ботев -• „дето съм аз пораснал и първо мляко засукал". Аз съм отново — както казва Лилиев — „невръстно дете, което срича своята първа книга". Всяка стъпка тук разбужда и носи чувства, размисли, картини. И става нещо необикновено: всичко е друго, съвсем ново, изумително и непознато — и в същото време всичко е старото, досъщ познатото и безпределно мило на сърцето ми. Защото пред човешката памет времето се стъписва.
    Тук, на тая съща сцена на читалище „Зора", ре¬цитирах за първи път като седемгодишно дете „Хай¬дути" на Ботев. На тая съща сцена, при тържестве¬ното откриване на театралния салон, моята майка игра кралицата от „Рюи Блас". В същия тоя са¬лон дойдох да гледам нашия любим учител Йордан Кювлиев, който рисуваше театралната завеса. Ето там, до новоиздигнатия тогава паметник на Стоил войвода, друг мой незабравим учител, който ни во¬деше на разходка, сядаше и ми четеше първите раз¬кази на Алфонс Доде и Мопасан. Там, по алеята към Аязмото насаждахме дръвчета — помислете, — преди близо седемдесет години! — по почина и ръ-ководството на Илия Гудев и д-р Захари Димитров. По-отвъд, в полите на Сините камъни, се спускахме със свещи и въжета, за да изследваме пещерите на Змейови дупки. Чувам отново сутрешния звънец от старото здание на гимназията, а по коридора на но¬вото, украсен с портрети на Левски, Хаджи Дими¬тър, Раковски, Любен Каравелов, нашите учители, почти всички свършили университети и академии на Париж, Петербург, Прага, Лайпциг и които ни го вореха на „Вие", идеха в класните стаи, за да ни открият чудесата на света. А в студените сутрини на гроздобера, още в тъмно, свити в шаранханите, които ни се струваха огромни, потегляхме, возени от биволите на слезлите от Тузлука турци, към Рамануша, Дивичково и Саръ-меше, дето вече пламтя¬ха в лозята огньове с печена пастърма за закуска¬та. И още усещам приятния мирис на черупките по земята от обрулените орехи, виждам падналите в пръстта изсъхнали дренки и чувам далечния вик на пъдаря от насрещния баир . . . Възкръсва целият он¬зи непостижим свят при „изворите на живота", как¬то казва Иван Бунин, в който ние непрестанно се възвръщаме.
    То се знае, всичко това не е днешна действител¬ност, то няма вече да се върне, но нищо не му пре¬чи да бъде в своята дълбока същина толкова значи¬телно, колкото например книгите на Вазов или пор¬третите на Станислав Доспевски.
    В моята литературна дейност не са спомените, които дават нейния пълен облик. Но за Сливен, за сливенци и особено за днешния ден, като че върху тях именно пада акцентът на чествуването. И трябва да кажа няколко думи за тоя повод. Защото дума¬та „спомени" за младите като че винаги лъха на архива, на отживели и непотребни вече неща. Понякога ме укоряват, че доста често съм обръ¬щал поглед към миналото, вместо да се занимавам с днешния и утрешния ден. Което, разбира се, е на¬пълно невярно, и за това свидетелствува втората част на „Път през годините" с есетата за Асен Разцветников, за Мария Димова, за Едуард Багрицки,
    статиите ми за Никола Вапцаров, за Антоан дьо Сент-Егзюпери и други. Но аз нямам нужда от оп¬равдание: трябва само да обясня какво всъщност е минало, настояще и бъдеще. И в обществения жи¬вот, а особено в културния, тия понятия са твърде комплицирани, за да се дефинират категорично и оп¬ростено. Приемствеността е първият закон на време¬то. Животът е огромна, несвършваща река, носи во¬дите си от памтивека, през всички столетия, режими и доктрини, оставя в дъното на всеки период от време — и тиня, и златен пясък. Няма отрязък от време, който съществува сам за себе си. Никоя епоха не виси във въздуха: епохите се преливат една в друга, секундата, която току-що е изтекла, става минало, мигът, който настъпва, се превръща в на¬стояще, не е вече бъдеще. Кой ще ни каже де свърш¬ва миналото и кога започва бъдещето, защото, по-гледнато строго — настояще няма: то мигновено се превръща в минало и се ражда от бъдещето, за да стане след миг близко минало. Така чрез спомените ние задържаме тоя бяг назад. И нашите спомени не; са, както казваше Марсел Пруст — „търсене на загубеното време", — а откриване на значителното, на красотата, на вечното във всички времена. Защото ; всяко време, както всяка възраст, както всеки сезон е хубаво. Защото, ако беше иначе, как биха съществували нещата, които наричаме вечни? Какво биха били Омир, Шекспир, Сервантес, Данте, Пушкин, Толстой? Какво бихме казали за Рембранд, за Леонардо, за Греко, за Веласкец, за Ван Дайк, че дори за Сезан, Мане и Моне, които са почти едно столетие назад? Ако те бяха само архивно минало, как могат те да ни вълнуват и днес? Какво би бил Ботев, който живя пре¬ди един век, а и днес е по-жив от мнозина живи? ! Вярно е, че всички, които споменах, са върхове, но епохите се мерят само с върховете — не с низините си. В 1830 г. Стендал пише: „Моите читатели ще дойдат след сто години." И не се излъга. Времето на Антоан дьо Сент-Егзюпери още не е настъпило. Ето — колко сложен е тоя въпрос за минало и бъ¬деще. А чрез спомените ние правим миналото наша съвременност — и така то добива своята истинска цена. В края на краищата, когато става дума за художествена литература, няма никакво значение ка¬къв етикет ще се лепне на отделното произведение: спомени, роман, разказ, пътепис или есе — важна е същината, всичко останало е видимост, номенклату¬ра, съвсем излишна за стойността на нещата.
    И тъй като става дума за моите спомени около Сливен, позволете ми сега една малка нескромност. Когато излезе първата част на „Път през годините", много писатели ми се обадиха — с писма, по теле¬фона, на улицата, познати и непознати. Не казвам това, за да се похваля — ще видите след малко, че искам да подчертая нещо друго. Един ден в къщи дойде писателят Димитър Талев, за да ме поздрави с едно възторжено учудване. „Аз не познавам ва-шия роден град — каза ми той, — бил съм там само за един ден. Но това, което сте написали за него — то всъщност е за моя роден град Велес (или може би беше Прилеп, не си спомням). Целият бит, атмосферата, хората — то е моят град. Колко уди¬вително е това!" Няколко дни по-късно непознат мъж ме спря на улицата, за да ми каже почти съ¬щото, само че за своя град — Враца. Обади се по телефона друг непознат, за да каже същото за не¬говия град — Кюстендил. Едно младо момиче дойде в къщи и ми каза: „Аз съм родена в Панагюрище, но живея главно в София и рядко си спомням род¬ното място. Когато прочетох вашата книга, извед¬нъж си казах: ами че това е Панагюрище — и мно¬го се зарадвах." Попитах я: „Вие обичате ли род¬ния си град?". И тя ми отговори буквално: „Изглеж¬да, че съм го обичала, но не съм знаела това. Едва сега го усетих тъй силно! А след известно време един млад германец-българовед и преводач искаше да преведе цялата книга на немски (това не стана по независещи от него и от мене причини) и кога¬то му възразих, че това няма да бъде интересно за германската публика, той ми отговори: „Не е тъй, най-първо една художествена книга е интересна за всички, независимо от сюжет, тема и национален ко¬лорит, а освен това малките градчета от онази епоха, макар и в различни страни, имат нещо общо, което ги сближава, дори и да не са на общи меридиани." Така моят разказ за Сливен се превръща сега в някакъв фокус, дето се събираха характерните чер¬ти на всички български провинциални градове, т. е. — един синтез в национален и донякъде в общочовешки аспект. Това, разбира се, се отнася само до външния облик, то не включва духовните съкровища на Сливен, които са единствени. Но и в това ограниче¬но значение, ако книгата има някаква цена, тя е в голяма степен — и тук. Трябва да призная, че то беше съвсем изненадващо и за самия мен.
    Сега, приключвайки, имам няколко думи към младите. Поколението, на което принадлежа, имаше не¬лек, но в същото време щастлив жребий. То из¬търпя четири войни — две национални и две светов¬ни—и два погрома. Но епохата, в която живя, бе наситена със събития от планетарен мащаб, и ние имахме за съвременници личности, които бяха гор-достта на два века. Тия съвременници бяха обкръжени от безпределна почит и за да бъдем поне от¬части приобщени с тях, ние се убивахме да учим, да се вглъбяваме в миналото и да търсим смисъла на съществованието си в една целомърдена жертвеност.: Може би в това имаше известна книжност и повече екзалтация — но и събитията, и хората оправдаваха тая младежка прехласнатост.
    Аз помня, когато излезе знаменитият протест „Аз не мога да мълча" на Толстой, и смъртта на гени¬алния писател. Аз гледах чудото на онова време — Сара Бернар — и нейният глас още трепти в ушите ми като звънче. Аз видях и слушах Рабиндранат Тагоре, Качалов и Германова, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Яворов, Димитър Бояджиев, бях другар на Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, на Иван Милев, на Сирак Скитник и Георги Машев, на Йов¬ков, Георги Райчев, Христо Ясенов и на мнозина още други вече покойници. Излязло на жизнената сцена едва трийсетина години след Освобождението, това поколение носеше в своята глъбина патетичните на¬чала и традиции на Възраждането. Тая непрекъсваща се, дори през петте робски столетия духовна нишка, която води от нежните поетични слова в IX век на Епископ Константин, църковното име на Кирил от братята Кирил и Методий, минава през История славянобългарска, през песните на Чинтулов, през Ботев, Славейков, Яворов и Дебелянов, за да за¬върши засега до Никола Вапцаров.
    Поколението, на което принадлежа, не познаваше — за своята съкровена работа — думата занаят: то вярваше само в призвание. Но тогава смисълът на призванието не се заключаваше в притежанието на лека кола и на вила, в командировка или служба в чужбина. Ние вярвахме в първичното значение на думите — свобода, достойнство, чест, дълг и чове¬щина — и направихме от тая вяра смисъл на живота си. Това поколение не искаше от никого да му д а в а — то знаеше, че трябва да служи на тая земя и на тоя народ, за да им се отплати за щастието, че
    . са го въвели в живота. Така беше тогава. Пътят бе¬ше каменист, нозете се израняваха, но това нямаше значение: защото повече от оскъдицата и от физиче¬ските болки нас ни мъчеше духовен глад. Ние нямах¬ме учители в призванието си и трябваше сами да се сътворяваме. Но през това полустолетие поколение¬то преди нас и това, на което принадлежа, цъфнаха с такъв блясък, какъвто българската художествена реч, българските изобразителни изкуства и театрал¬но творчество не помнят. Трябва ли да изброявам от¬ново имена, които вие знаете? Поколението, на кое¬то принадлежа ... от него са останали сега само ня¬колко книги и картини и два-три тома спомени.
    Днес всичко вече е съвсем друго. Нашата нова държава, народната власт на републиката, постла, да се изразя с баналната фраза, пътя на български¬те културни работници с рози. Независимо от това ние получихме едно богато наследство. Ония, които минаха преди вас, ви оставиха, най-напред, един изу¬мителен език, готов вече за всички чудеса, начертаха пътеки за нови открития, дадоха ви отправни точки и образци в изобразителните изкуства и теа¬търа, тласнаха българската музика към невероятни завоевания. Сега е ваш ред да поемете това благо¬родно бреме, това вълшебно ковчеже, в което е скрита душата на нацията, и да го предаде на ония след вас увеличено с нови съкровища, чисто и лъ¬чезарно, както сте го получили. Ваш дълг е да се отплатите за всичко, което ви се дава с пълни шепи. И да пазите непокътнати миналото и традициите на народа. Народ без пиетет към миналото си е осъ¬ден народ.
    Някога Петко Рачов Славейков писа:
    Нас неволи надделяха.
    Вази те да не смутят
    Уморените — заспаха,
    Живите — те нека бдят.

    Не зная за кого е писал това старият поет. Но ония, с които вървях аз — о, не, те не се умориха. Неволите ги гнетяха наистина, но не можаха да ги надделеят. Те не се умориха и не измениха на своя¬та младост. Едни от тая дружина загинаха по бой¬ните полета, други — сразени от физически недъзи, трети бяха унищожени в затворите, най-сетне дру¬ги минаха през толкова преображения, че загубиха всякакъв образ. Останалите — само двама-трима — вършат още делото, на което служиха. В то¬ва е единствената нравственост и достойнство на чо¬века.
    Колкото се отнася до мене, ще повторя думите на Ботев: „Добро ли сме, зло ли вършили — потом- , ството нази ще съди." Но ако би трябвало да за¬почна един втори живот, бих избрал въпреки всич¬ко отново тая земя, тоя път и тая съдба. — Свърших."

    The best way out is always through Robert Frost
  20. 20 Профил на Петърчо
    Петърчо
    Рейтинг: 645 Гневно

    Сега ще го изкарат луд и ще го затворят в някоя лудница на лек режим.

    Понякога си мисля, че ни трябват Крумови закони...

  21. 21 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 1121 Неутрално

    Не знам какъв опит е имала психоложката, но определено не е имала добър инстинкт за самосъхранение. И погрешно е заложила на вербално въздействие спрямо индивид с крайно агресивно поведение. Мисля че повечето от нас биха звъннали на 112 и биха изчакали в някое сигурно помещение и под ключ идването на полиция. Жалко за младия живот.

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  22. 22 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#17:"karabastun"]Хубаво е, че внимателно сте отбелязали ,че конкретното намушкване се извършва''пред сградата''-''извън училището'',но защо това означава,че всичко е наред?[/quote]
    "Това" означава само две неща:
    - не можеш да схванеш прочетеното;
    - с наредбата/ дето я е предлагаш да се била приела, проста и ясна, а нея си я има/ и охраната на училището всичко е било в нормата, проблемът вероятно е в превенцията на едно налудно поведение, но тя не зависи нито от наредбата, нито от охраната.
    --------------------------------
    Хубаво е, че си олабил карабастуността си, все пак

  23. 23 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#21:"Аби"]Не знам какъв опит е имала психоложката, но определено не е имала добър инстинкт за самосъхранение. И погрешно е заложила на вербално въздействие спрямо индивид с крайно агресивно поведение. [/quote]
    Поредният, който е убеден, че знае точно какво и как се е случило!
    А ако се окаже, че историята се свежда до едно банално "Госпожо, един ме притеснява нещо, ще дойдете ли да му поговорите ?"?

  24. 24 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5868 Неутрално

    До коментар [#22] от "nenad":

    Явно сте юрист,щом се хващате за такива тънки детайли и оспорвате основните факти - може ли линкче да прочета наредбата????

    karabastun1@abv.bg
  25. 25 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#23:"nenad"]Госпожо, един ме притеснява нещо, ще дойдете ли да му поговорите[/quote]
    ... и госпожата тръгва?!

    Тази госпожа, която се води човек с комптенции в междуличностните взаимоотношения? Ми най-малкото трябва да разпита кой е, от къде го познава, защо досажда и т.н. Допускането, че отсреща е неидиот винаги води до грешка. Броиш всеки за малоумен до доказване на противното, а след това пак си имаш едно на ум.

  26. 26 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#24:"karabastun"]Явно сте юрист[/quote]
    Със сигурност не е юрист. Юристите принципно не приемат всичко за ОК, а се хващат за детайлите и дребните несъответствия. Говоря за юристи, които не са склонни да защитават теза на всяка една цена.

  27. 27 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 2178 Неутрално

    До коментар [#11] от "nenad":

    Яко... Значи според експерта тук, дворът не е част от училището и там охраната няма какво да охранява. И че щом психоложката е придружила детето, то проблем няма, всички са си свършили добре работата, всичко е наред.

    Евала!

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  28. 28 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#17:"karabastun"]''пред сградата''-''извън училището'',но защо това означава,че всичко е наред?[/quote]
    Нищо не е наред, но проблемите са от съвсем друго естество.
    1. Напуска се охраняваната територия за среща с лице, което е отправило явни заплахи.
    2. Не се извиква полиция при условие, че тормозът е насочен към непълнолетно лице.
    3. Психолог поема ангажимент "да поговори", бива нападнат, отблъсква нападателя, а през това време жертвата не бяга обратно в училището за да търси помощ.

    Казано просто, нищо не е наред. Единственото позитивно е, че охраната не е допуснала лицето на територията на училището, с което е изпълнила на 100% задачите си.

  29. 29 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#25:"atominfo"] и госпожата тръгва?[/quote]
    Идеята, че при всяко обръщане на дете към психолога той трябва да повика полиция е много симпатична! Идеята, че при разговора ученичката е споделила напълно проблема, пък и убедеността, че на 15 го е осъзнавала компетентно - също! Хайде да изчакаме резултатите от разследването, а? Или ще продължите да настоявате, че знаете всичко? Карабастунно?

  30. 30 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#27:"Darth Plagueis"]дворът не е част от училището и там охраната няма какво да охранява[/quote]
    Обособените пунктове за контрол на достъпа са наистина на входовете на училището, а не в двора му. Щом така е организирано, то явно е в съответствие с някакви нормативни документи.

    Дори съм виждал училище, в което директорския кабинет, канцеларията и помощник директора са преди охраната, за да бъдат достъпни и за родители. Самите родители не се допускат до класните стаи, а когато има родителска среща се чака учениците да напуснат училището и след това се допускат родителите. Индивидуално може да се влиза само с покана и оставяне на лична карта при охраната със запис в дневника за външни лица.

  31. 31 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#29:"nenad"]Идеята, че при всяко обръщане на дете към психолога той трябва да повика полиция е много симпатична![/quote]
    Щом някой е досаждал и ще е нужно да се окаже помощ, то е добре да се избегне срещата, ако няма да се вика полиция. Обратното води до летални резултати.

    Какъвто и да е бил проблема, психоложката не е разполагала с никакви адекватни средства да го разреши трайно. Едва ли самата тя е осъзнавала, че не разполага с такива средства, но то всичко опира до квалификация.

  32. 32 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#29:"nenad"] Идеята, че при разговора ученичката е споделила напълно проблема[/quote]
    И при ненапълно споделен проблем се взема решение "да идем да видим и да поговорим"? Колкото и задълбочено да го е споделила, то винаги има риск да е пропуснала важни детайли. Могло е да си се действа в рамките на законовите възможности. Непълнолетна, някакъв нервничи и иска нещои детето нарича това "тормоз" -> 112!

  33. 33 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#24:"karabastun"] може ли линкче да прочета наредбата?[/quote]
    Умниче, конкретния ред за достъп в едно училище се определя с неговия Правилник. Иди в Сливен, поискай, чети. Наличето на охрана и фактът на недопускането на лицето в сградата означава дефинитивно само едно - действано е правомерно. Който си въобразява, че при сегашните норми на училищно строителство една охранителна фирма би се ангажирала с отговорности по охраната и на двора - жестоко се лъже! Ако някой желае училищата да се охраняват така, както във Франция, например - моля! Трябва да се вдигнат триметрови огради, трябва достъпът да е само в една контролирана точка, трябва целият живот на децата в училище да приминава само в това затворено пространство. Това е начинът.

  34. 34 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#31:"atominfo"]Какъвто и да е бил проблема, психоложката не е разполагала с никакви адекватни средства да го разреши трайно.[/quote]
    Интересно твърдение, особено с това "какъвто и да е бил проблема". Милиционерско, такова...

  35. 35 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1406 Неутрално

    Училището трябва да смени сградата.Събитието има тежък негативен отпечатък за учениците.

  36. 36 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4554 Неутрално

    До коментар [#9] от "SSmart":

    Есесовецо, от къде разбра, че убиеца или жертвата са цигани? Аз досега не съм видял в медиите техни снимки... ако имаш повече информация покажи я тук.

    П.П.
    Ходил съм много пъти в Сливен. Хубав град е, с история и славно минало. Много известни българи са родени там. По-голяма част от населението са българи, я не цигани...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  37. 37 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 2178 Неутрално

    [quote#30:"atominfo"]Обособените пунктове за контрол на достъпа са наистина на входовете на училището, а не в двора му. Щом така е организирано, то явно е в съответствие с някакви нормативни документи[/quote]


    Еми това явно не работи. Всички драми, сбивания, обири, ръсене, стават в двора, а не в коридорите. Да вземат ако искат само стаите да охраняват, пък после пак ще си казваме - всички са си изпълнили задълженията..

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  38. 38 Профил на rurade
    rurade
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Не е ли по-добре да изпратят психолози при престъпника?

  39. 39 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#34:"nenad"]Интересно твърдение, особено с това "какъвто и да е бил проблема".[/quote]
    Губиш си времето да пишеш, а и на останалите губиш времето, като ги караш да те четат.
    Психолог на училище работи с учениците в училището. Изобщо му е извън обсега на задачите да решава проблемите на 28 годишни и криминално проявените им спътници. Нито му е от компетенцията.

    Ще се изключвам от темата. Вече повтаряме нещата по трети път.

    Правилата при всички дейности по спасяване са ясни. Първо се грижиш за собствената безопасност, след това за безопасността на незасегнатите и чак накрая ликвидираш последствия и т.н.

    За конкретния случай:
    1. Изясняване наистина ли е имало заплахи в разговор с ученичката.
    2. Информиране на полицията за постъпили заплахи към лице, за което си отговорен, но не ти е в задачите да защитаваш и подкрепяш извън училището. Да си го поемат те.
    3. Ако ти е занимателно, отиваш да си приказваш с криминално проявени на твой страх и риск.

  40. 40 Профил на atominfo
    atominfo
    Рейтинг: 226 Неутрално

    [quote#37:"Darth Plagueis"]Еми това явно не работи.[/quote]
    Охраната се плаща и организира от общината или от самото училище. Казваш за конкретното училище, в което трябва да си заинтересована страна, какъв точно периметър да се охранява. Събирате пари и може и квартал да ви отцепят.

    Не е толкова сериозен проблема с училищата, колкото се опитват да го изкарат. Има си проблемни такива, но то е двустранно. Там и самите ученици не са от най-елитните.

  41. 41 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 924 Неутрално

    До коментар [#36] от "Иво":
    Гледах снощи репортажа с роднините на убиеца!

  42. 42 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 924 Неутрално

    До коментар [#36] от "Иво":

    Ааа! И съм живял в Сливен освен това....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK