Близо 25% от наскоро завършилите висше в България не се осигуряват в страната

Близо 25% от наскоро завършилите висше в България не се осигуряват в страната

© Associated Press



Близо една четвърт от завършилите висшето си образование в България през последните пет години не се осигуряват в страната. По-малко от половината висшисти пък работят на позиции, за които не се изисква високият ценз, през първите пет години след дипломирането си. Това показват данните от представената днес рейтингова система на висшите училища за 2015 година, цитирани от БНР.


Средният осигурителен доход на завършилите висше образование е 925 лева, а безработицата сред тях е под 4 на сто.


Най-ниска безработица - под 1%, и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование - над 90 на сто, за поредна година се наблюдават при завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело. Най-висока е безработицата при завършилите животновъдство, история и археология. Към тези специалности има и много малко желание от страна на завършващите средното си образование.




Водачи в класацията по доходи са завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет, които получават месечен облагаем доход в размер на над 3 хил. лв., и завършилите администрация и управление в Американския университет в Благоевград – над 2750 лв. Завършилите същите професионални направления, но в други висши училища, получават по-ниски доходи, като в някои случаи разликата достига четири пъти.


През последните години броят на кандидат-студентите в страната намалява и се очаква тази тенденция да продължи. В момента във висшите училища има повече места, отколкото кандидати, каза зам.-министърът на образованието Николай Денков при представянето на данните, цитиран от БТА.


"С промените в Закона за висшето образование поставяме правила, с които висшите училища трябва да се насочат към финансиране и поддържане на тези професионални направления и специалности, водещи до качествено обучение и до добра реализация на студентите на пазара на труда", заяви Денков. По думите му през следващите месеци висшите училища трябва да обърнат по-сериозно внимание на данните от рейтинговата система, защото от тези данни и резултати ще зависи финансирането им.


Мария Фъртунова, която оглавява дирекция "Висше образование" в МОН, коментира пред БНР, че законопроектът за висшето образование предвижда финансиране за приоритетни образователни и защитени направления – например инженерните и педагогическите специалности. В момента работна група изработва методологията за определянето на тези направления.


Проектът за развитие на рейтинговата система ще бъде финансиран и по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK