Парламентът отхвърли предложението на Реформаторите за минимален стаж на ректорите

С мнозинство депутатите приеха днес на първо четене основния законопроект на кабинета за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, както и още три предложения от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ. От общо шест предложения бяха отхвърлени две - на депутата от Реформаторите Петър Славов за въвеждане на минимум от 10 години стаж за заемане на ректорското място в държавните университети, както и това на Румен Гечев и депутати от БСП за намаляване на държавната субсидия като дял за обучението на всеки студент.

Законопроектът на правителството беше представен лично от министъра на образованието Тодор Танев. Той припомни от трибуната в пленарната зала кои са основните положения в документа. Четирите базови промени са увеличаването на тежестта на качеството на обучението за определянето на държавната субсидия за вузовете до дял от 60% през 2020 г.; определянето на защитени специалности; позволяването на университетите да обучават студенти срещу заплащане извън държавната поръчка; и ограничаването на правото на академичния състав да участва в акредитацията на повече от един ВУЗ, т.е. да имат право само на едно работно място, а не на две както сега.

"Съгласни сме с повечето внесени проекти, няма противоречия, много повече е допълването и единството между тях. МОН тази година произведе доста законопроекти, включително за висшето образование, което естествено предшества закона за развитието на академичния състав", коментира пред депутатите министърът на образованието и науката. Той уточни, че законопроектът, внесен от Министерския съвет е съгласуван със Съвета на ректорите в България и пак под неговото наблюдение ще се осъществяват и многобройните промени, които ще последват, за да се приложи новият закон.

Проблемът на сегашния закон, кърпен в продължение на години, е че разчита изключително на екстензивното обучение - парите да следват студента без оглед на качеството, но е необходим преход към интензивното обучение, така че висшето образование да има връзка с живота, бизнеса, местните власти, коментира още Танев. "От този закон ще следват много конкретни промени в прилагането му, като изискването за броя учебни предмети, носени от един преподавател, включването на докторанти в изследователска и научна работа, вместо в сегашните семинари, които само повтарят теорията. Трябва и оптимизация на раздутата мрежа на екстензивно възникващите специалности, като се съкратят дублиращите се курсове и тези за които пазарът няма интерес", смята още министърът.

От трибуната на пленарната зала всички парламентарни сили изказаха подкрепа за предложените законопроекти, най-вече тези на кабинета, на ГЕРБ и на АБВ. По-оспорвани бяха някои от предложенията на Реформаторския блок и това на БСП, които в крайна сметка не бяха подкрепени от мнозинството.

Иван Станков от АБВ обяви за "ненормален" феномена, който в момента съществува във висшето образование - да има държавна поръчка двойно по-голяма от завършващите гимназия и призова за промени в начина на прием на студенти. Велизар Енчев от "Патриотичния фронт" застана на същата позиция и обобщи с думите: "Посредствени ученици, които влизат с оценка 2.99, ще бъдат и посредствени студенти". Предложението на Борислав Борисов от АБВ, което беше одобрено с мнозинство, предвижда да се даде право на университетите да извършват търговска дейност, и тези от тях, които имат оценка над 9 по рейтинговата система да могат да разкриват центрове за върхови постижения.

Председателят на ДПС Лютви Местан най-ожесточено нападна предложението на Петър Славов от Реформаторите за изискване за стаж на кандидатите за ректори, като го нарече "брутална намеса в академичната автономия", "обидно" и "срамно". В крайна сметка то беше отхвърлено с 41 гласа "за" срещу 28 "поритв" и 56 "въздържали се".