Христо Иванов - самотният реформатор, който отказа лоялност на задкулисието

Христо Иванов с част от екипа си в парламента днес

© Надежда Чипева

Христо Иванов с част от екипа си в парламента днес



Избори 2022

От Министерството на правосъдието си тръгва емблематичен министър - първият, който показа енергия и кураж за промени в модела на съдебната власт. И същевременно най-нападаният, най-свирепо обругаваният, затрупван всекидневно с лавини от клевети министър на правосъдието в историята не само на прехода, но в историята на държавата - не е пресилено, а е показателно. А след като неотдавна той призова да бъде разследвано публично съдържанието на скандала "Яневагейт", в която е замесено и името на главния прокурор, офанзивата срещу Иванов достигна апогея с призива към премиера Борисов да бъде "наказан изменникът министър по китайското правосъдие".


Иванов зае поста в служебния кабинет на Георги Близнашки на 5 август 2014


с конкретна заявка, която изпълни: екипът му изготви актуализирана стратегия за реформа на съдебната система,




за която той настоя да бъде гласувана от парламента, за да бъдат задължени следващите правителства да я изпълнят с конкретни законодателни актове.


Наблюдателите го оглеждаха ту снизходително, ту с любопитство, ту с респект, някои разбираха, че срещу тях стои и говори


странен екземпляр, твърде непривичен и силно различен сред познатата политическа фауна.


Ту го брояха като "министър на Реформаторския блок", ту го третираха като "самотен бегач" на дълги разстояния поради това, че не членува в никоя партия.


После, за да го пришият към традиционните врагове на стабилността и прогреса, го пакетираха като отявлен протестър (протестърството по презумпция е дестабилизационно), но истината е че Христо Иванов никога не е бил в окото на протестърската буря. В разгара на протестите в края на юни 2013 той беше сред учредителите на "Харта 2013", в която влязоха граждани с най-различни професии и съвършено различно позиционирани в политическия спектър, но с един стремеж - за управление на светло.


Бойко Борисов го покани да остане на поста в редовния кабинет на ГЕРБ (5 ноември 2014). И


въз основа на стратегията той изготви проект за промени на Закона за съдебната власт, който трябваше да промени структурата и управлението на съдебната власт,


които за 25 години показаха пороци, невъзможни за отстраняване без промяна на модела.


Още щом се появи във Висшия съдебен съвет /заседанията на ВСС се председателстват от министъра на правосъдието по закон/ тежкарският съдебен естаблишмънт усети, че този чужд "екземпляр" ще му създаде проблеми и настръхна в глуха защита, окято накрая премина в активна офанзива. Новият министър не само не се стресна, а направо наруши спокойствието на високия орган - за първи път правосъден министър поиска дисциплинарни наказания /на шефове на СГС и компрометирани магистрати/ и настоя за проверка в Софийския градски съд, която половин година по-късно доведе до това, че за първи път от десетина години председателският пост в този ключов съд се зае от съдия без съмнителна слава.


Публичен, ясен и проверим от всекиго бекграунд


Иванов, който през септември навърши 41 години, завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от 1997 до 2002 г. е правен експерт в българския офис на Правната инициатива за Централна и Източна Европа на Американската асоциация на юристите (понастоящем Инициатива за върховенство на закона). Работил е като адвокат и консултант на проекти в сферата на върховенството на закона.


Бил е стипендиант по програма "Хюбърт Хъмфри" в Правния колеж към Американския университет във Вашингтон (2010 г). Специализирал е право на националната сигурност към Сената в САЩ и съдебни назначения към Федералния съдебен център.


Има зад гърба си упорито и целенасочено дълбаене и посвещаване в един проблем - как да бъде променена съдебната система, за да има безпристрастно работещо правосъдие - бекграунд публичен, ясен и проверим от всекиго.


Повече от 10 години преди да заеме поста, Иванов следи не само какво се случва в нашата съдебна система, но изучава структурата и управлението на съдебните власти в европейските страни и има солиден бекграунд. От 2006 година е програмен директор на Българския институт за правни инициативи - тази е организацията, която най-пряко наблюдава проблемите на третата власт. В организацията отговаря за "изработването на политики в отговор на предизвикателствата, пред които се изправят органите на съдебната власт в България".


Един от важните и успешни проекти на БИПИ е Инициатива за прозрачни съдебни назначения, която от 2012 година (при избора на членовете на настоящия Висш съдебен съвет) прави профили на кандидати за административно-ръководни длъжности в звената на съдебната система.


Такт и диалогичност


Първото предизвикателство, с което се сблъска, бе финансовото състояние на над 90 съдилища, изправени пред фалит заради невъзможност да покрият основните си разходи, пак заради недостиг на средства надзирателите в затворите тръгнаха на протест. С такт, диалогичност, убеждаване с аргументи министърът успя да тушира напреженията, но най-вече с действия - промяна на наредби и подзаконови актове, с които да се регулират отношения и да се решат натрупани проблеми.


Благодарение на такт и далогичност успя да изкара година с Висшия съдебен съвет, където най-силно се усеща неприязън към него от страна на мнозинството, контролирано от главния прокурор и председателя на Върховния административен съд.


Интензивна законодателна работа от екипа на Иванов


Над 40 проектозакона, от които три нови, десетки променени правилници и наредби оставя след себе си Христо Иванов, сочи справка на Министерството на правосъдието. Екипът на нито един правосъден министър в демократично врем не е оставял след себе си такъв огромен законотворчески продукт. И то само за година.


И най-важния проектозакон:


Министърът оставя зад себе си проекта и мотивите за промени на Закона за съдебната власт


- мащабен и тревожещ статуквото с детайлите си проект, който, ако стане закон, би пробил номенклатурния щит над съда и прокуратурата и би дал глътка въздух и кураж на добросъвестните магистрати да участват в промените. Проектът два месеца беше обсъждан в окръжните апелативни съдебни райони. Предстоеше Иванов да го внесе в Министерския съвет и оттам в парламента веднага след промените на конституцията.


Зад гърба му са и компромисите (един от тях е да не се пипа мандатът на главния прокурор и да не е по-голям броят на парламентарната квота в прокурорската камара, а да е равен на прокурорите, избрани от прокурори), направени, за да се съгласи главният прокурор с промените. Очевидно така си е представял министърът хода на събитията и че така се постига съгласие.


Оказа се днес, че дори и този компромис, наречен исторически, не е удовлетворил главния прокурор и той е намерил своите съюзници в парламента, за да бъде елиминиран.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK