Независимостта на съда е толкова гарантирана, колкото е успешна борбата за нея

Първият протест на съдии, които в петък излязоха с тогите си пред Съдебната палата

© Георги Кожухаров

Първият протест на съдии, които в петък излязоха с тогите си пред Съдебната палата



"Дневник" публикува текста на съдия Събина Христова от Апелативния съд в Бургас, която е и бивш член на Висшия съдебен съвет


Различни сме.


Събират ни работните места организирани пространствено единно. Еднакви не ставаме от това. Даже не ставаме равни.




Наричат ни система. Неправилно. Системата са органите, в които правораздаваме,


но ние съдиите сме хора, човеци, личности.


Е, може би не всички притежаваме вътрешен импулс към себеизразяване, но не за това става дума.


Думата е за импулса на несъгласието, недоволството и спора.


Съдийската работа особено след определено време, прекарано в отдаването й, изостря сетивата, настроени пак от нея да улавят отсъствието на хармония в отношенията, основани на правото.


Много съдии ще ви признаят, че чувството им за справедливост понякога е смутено от съдържанието на приложимия закон,


защото улавят неговата остарялост и непригодност да разрешава споровете. Същото става и когато законът е приет преди да се е превърнал в потребност, останал е неразпознат като норма на поведение поради изкуственото му поставяне в правната среда.


Това се случва и сега след като се очерта конституционната рамка на съдебната реформа. Различни сме и различно възприемаме постигнатото ниво на промяна. 


За някои конституционните промени нямат изобщо ефект върху съдебната система. Прави са. Промените можеха да подобрят качеството на правосъдието чрез обезпечаване на по-добро ниво на професионално и автономно управление на съдийската кариера, ако авторите не бяха се самоограничили в стремежа си към политическа хармония.


За други промените са първа стъпка към реформи в материалните и процесуални закони. Прави са.


Много закъснялата първа стъпка към съдийското самоуправление беше неизбежна.


Моделът на пленарните решения на ВСС по въпросите на кариерата на съдиите често и с основание беше критикуван, най-вече по същността на направения избор. Какви професионалисти ще прилагат новопроменените ни закони обаче е въпрос който обикновено си задаваме после, когато и тези промени не дадат очаквания резултат.


Има и трето мнение, което скоро чух от млад ръководител- независимостта на съдията е определена в Етичния кодекс на магистрата и няма нужда от никакви промени. Всичко е казано ясно. Права е. Казано е. Направено ли е обаче?


Незабравим е споменът ми от разговора с лорд Томас (председателя на Върховния съд във Великобритания - бел. ред.) на конференция посветена на независимостта на на съдията, който на моето невнятно предположение, че те едва ли имат проблеми с накърняване на независимостта просто се усмихна и каза: О, разбира се, това, че опитите стават все по-перфидни не бива да успокоява никого. Независимостта е толкова гарантирана, колкото е успешна борбата за нея. Цитирам по смисъл.


След години той стана председател на Върховния съд на Великобритания. По своето значение разделянето на две камери на ВСС не е акт от историческо значение. Но съпротивата срещу разделянето на съвета показва достигнатото ниво на разбиране.


Свидетели сме на това, как идеята за гаранции в конституцията за независимостта на съда  не се припознава като ценност, опазването на която изисква именно конституционно ниво на закрила. 


Ако някой свежда проблема до това, къде да сложим един от членовете на ВСС от парламентарната квота - дали при съдиите или при прокурорите – ето това е чудесен пример за неразбиране на значението на промяната. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK