ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

"Европа", хостелът на разбитите мечти

София, 2015

© Хосе Антонио Санчес Мансано

София, 2015



Бившият еврейски квартал около Женския пазар в София, "Ючбунар", днес все по-често е наричан "Малкия Бейрут", заради нарастващия брой на обитателите му от арабски произход. Денем уличките на най-мултикултурния район на столицата са шарени и весели, изпълнени с глъчка и всевъзможни екзотични аромати от магазините и ресторантите, предлагащи стоки от Близкия и Далечен Изток. Нощем обаче, кварталът се превръща в мрачно и напрегнато място. Десетки млади мъже, мигранти от различни точки на света, се събират пред вратите на многобройните хостели, опитвайки се да намерят някоя оферта за работа или надежден каналджия, който да им помогне да излязат нелегално от България. И най-вече - те


убиват време, което, зад стените на квартирите за "нелегални", тече тягостно бавно


Едва на няколкостотин метра от софийската синагога се намира един хостел, в който десетки мигранти от Северна Африка, българи, и основно афганистанци, живеят заедно в мизерни условия. Повечето от тях чакат да дойде моментът, в който да прекосят българо-сръбската граница. Някои вече са извървели този път, но са били депортирани обратно у нас от Унгария, Германия и Скандинавските страни. Други, въпреки че са подали молби за убежище в България, са прекарали месеци, дори години затворени в центровете за "временно" задържане на МВР, а трети нито имат възможност да си изкарат документи, нито пари да напуснат страната.




Всички те делят


обща съдба – влизайки в България са постигнали мечтата си да отидат в Европа


В хостела обаче, митът за справедливия и щедър Европейски съюз бавно се развенчава, а мечтата за по-добър живот постепенно умира. Затова и дадохме на безименния хостел името "Европа".


Кои са тези хора, за които чуваме само от новините за масовите арести на МВР и ДАНС? Защо са тук и какво правят по цял ден по улиците на Женския пазар и зад стените на десетките хостели, пълни с хора като тях? Какво означава животът в нелегалност? Тази история се опитва да даде отговор на наболелите въпроси.


Азис, 21 от Афганистан

© Хосе Антонио Санчес Мансано

Азис, 21 от Афганистан


Азис е на 21 г., от Афганистан. Влиза нелегално в България заедно с брат си, 13-годишен, през 2014 г. Оттогава двамата се опитват да прекосят границата със Сърбия два пъти. И двата са неуспешни. Вторият път полицията ги арестува, но брат му е освободен почти веднага. Азис прекарва около месец и половина в затвора в Монтана, губи контакт с брат си и до днес няма представа къде е момчето. Въпреки риска да влезе пак в затвора, афганистанецът е твърдо решен отново да опита да напусне страната. Междувременно се крие от полицията в една стая от хостела, която дели с още трима души.


"Ако ти дойдеш у нас и аз се отнеса зле с теб, ще останеш ли? Ще искаш ли да се върнеш? Как няма да искаме да избягаме оттук, при положение, че тук се държат с нас като с престъпници още от първия ден?", пита Азис.


Хан

© Хосе Антонио Санчес Мансано

Хан


По данни на AIDA (Asylum Information Database), 94% от афганистанците, потърсили убежище в България, получават отказ. В случай, че не обжалват решението в законовия срок, търсещите закрила имат до 30 дни да напуснат доброволно страната, след което губят правото си да пребивават в България.


Повечето афганистанци са наясно с почти нулевите си шансове да получат право на убежище у нас и изобщо не чакат Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да се произнесе по молбите им. Ето защо, в хостел "Европа" текучеството на хора е постоянно.


Хан (на снимката горе) също е изгубил надежда, че може да се ползва от международна закрила у нас и затова се премества в хостела, където е по-лесно да намери начин да продължи пътя си към Западна Европа. Той трескаво търси канал, който да го изведе от България, защото зелената му карта на кандидат за закрила изтича скоро, а без нея не може да се движи свободно из страната. Задаващата се зима е още една пречка за безопасното прекосяване на километрите стръмна и гъста гора, делящи България от Сърбия.


Хамид

© Хосе Антонио Санчес Мансано

Хамид


Хамид (на снимката), е един от афганистанците, които успяват да достигнат до заветната Западна Европа, но е върнат в България по силата на Дъблинския регламент. Нелегален, без право да пребивава в страната, принуден да се върне в Афганистан, в който не го очаква нищо добро, той се намира в правна клопка.


"Пропътувах толкова много километри, похарчих всичките си пари. В моята държава ситуацията е тежка. Не мога да се върна там, не мога и не искам да стоя тук. Ще опитам отново [да премине границата – бел.авт], нямам какво да губя".


"Европа", хостелът на разбитите мечти

© Хосе Антонио Санчес Мансано


Една стая в хостел "Европа" струва 20 лева [към момента на публикуване на материала цената вече е по-висока – 30 лв. – бел.ред], и съдържателите допускат не повече от 4-ма наематели. В мазето обаче, на три матрака спят 7 мъже. Условията и хигиената са потресаващи – никой не чисти общите помещения и не събира боклука, носи се силна воня, мебелите са стари и похабени. По няколко души ползват една миниатюрна тоалетна, в която се къпят, перат, мият храната и съдовете си. Въпреки това, мигрантите посочват, че мястото е далеч по-добро от центровете за задържане на дирекция "Миграция". Те разказват, че това са истински затвори, в които по 15 души делят стая без баня и тоалетна, а надзирателите заключват вратите в полунощ.


Мохамед (името е сменено), 51 години, Северна Африка

© Хосе Антонио Санчес Мансано

Мохамед (името е сменено), 51 години, Северна Африка


Мохамед** (на снимката) е на 51 години, от Северна Африка. Живял е 19 години в Германия – 10 нелегално и 9 като търсещ закрила. През 2013 г. oбаче германските власти го депортират обратно в страната му. През юни 2014 г. той пресича нелегално българо-турската граница, надявайки се да получи убежище у нас и да се върне при дъщеря си в Германия. След като прекарва 2 месеца в затворен център в Любимец, той получава правото да се премести в лагер от отворен тип, защото има нужда от медицинска помощ. Първите си дни прекарва в хостел "Европа" и става свидетел на една от мащабните полицейски акции в района. "Изкараха ни всички голи на двора и арестуваха 20 души без документи", разказва Мохамед, който изважда късмет, защото има документи от ДАБ.


Макар и да е прекарал повече от половината си живот в 3 различни европейски страни, мъжът споделя, че за първи път се сблъсква със ситуация като тази в България. "Тук няма бъдеще за мен. Макар и надеждата да умира последна, усещам как губя времето и възможностите си в този хостел. Тук мечтите умират за повечето от нас".


Басем, от Алжир

© Хосе Антонио Санчес Мансано

Басем, от Алжир


Басем* е от Алжир. След като прекарва 4 месеца затворен в Любимец, полицията го спира преди да е успял да подаде молба за закрила, която да му осигури легални документи и достъп до отворените центрове за бежанци на ДАБ. Следват нови 11 месеца в център от затворен тип, този път – в Бусманци. Към момента на нашата среща е най-старият обитател на хостела. Когато си дойде от работа, първото, което прави, е да се помоли.


"Моля се да напусна хостела и да не се връщам повече в Бусманци", споделя той.


Басем дели стая с Омар и още двама младежи. Омар е сириец на 22 години и има хуманитарен статут, който не му позволява да напусне легално страната. За разлика от други свои приятели, той няма пари да плати на каналджии, които да го изведат от България. Тук му е трудно да се реализира, защото от 2013 г. България няма интеграционна програма в подкрепа на бежанците. Той не може да изпълни мечтата си и да започне дребен бизнес, нито пък да си намери жилище. Алтернативата на хостел "Европа" за него е да спи на улицата.


Халед

© Хосе Антонио Санчес Мансано

Халед


Също като Басем, и Халед (на снимката) прекарва 15 месеца в затворени центрове за задържане. Освободен е заради спешна нужда от операция, след което пристига в София и се нанася в хостела. Започва работа като механик на 10-часови смени, за които получава по 20 лева на черно. Надницата му позволява да плати своя дял от стаята, която дели с още няколко мъже, да си купи цигари и нещо за ядене. Храната си приготвя на електрическа печка в коридора заедно с още 15 от обитателите на хостела.


"Досега никога не съм бил в затвора! Тук, в България, прекарах над година затворен, без никаква връзка със сина ми, който е в Холандия. Това ми нанесе сериозни психологически травми. Първо бях в затвор, а сега съм в друг. Имам чувството, че се самоубивам, работейки всеки ден, само за да оцелея и живеейки в постоянен страх, че полицията ще ме задържи и ще ме прати обратно в Бусманци", обяснява той и допълва:


"Когато мога, ще замина за Сърбия. Не може да е по-зле от тук. Поне ще съм малко по-близо до Холандия!". 


* Тексът и снимките са на испанския журналист и фотограф Хосе Антонио Санчес Манзано и са предоставени специално на "Дневник". Очаквайте още кадри в Голямата снимка, а във вторник четете интервю с Манзано за проекта.  Преводът и редакция на тектовете е на Мария Черешева. 


Хосе Антонио Санчес Манзано прекарва над една година, посещавайки района на Женския пазар и местата, където се събират мигрантите, за да може да разкаже техните истории. Към настоящия момент повечето от персонажите в тази история или вече са напуснали страната, или не живеят в хостел "Европа". Историите Хосе събира в личния си журналистически проект "Европа, хостелът на разбитите мечти", част от който е и този материал. Материалът е включен и в проекта "Кой бива задържан?", изпълняван от Център за правна помощ "Глас в България" с финансовата подкрепа на Европейската програма за интеграция и миграция (EPIM), колаборативна инициатива на Мрежата от европейски фондации (Network of European Foundations – NEF). Цялата отговорност за съдържанието се носи от авторите.


**Някои от имената са сменени, за да бъде запазена анонимността на интервюираните.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK