Живот зад тъмните очила

Живот зад тъмните очила

© Reuters



Цветелина Минчева е фотограф и студент по история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейният материал е част от рубриката, посветена на кампанията срещу домашното насилие и насилието над жени, инициирана от Българския фонд за жените с подкрепата на Центъра за развитие на медиите и dnevnik.bg.


Животът невинаги е това, което искаме или поне сме се надявали да бъде. Милиони хора на този свят преживяват своите лични трагедии и ежедневно поемат ударите на съдбата. Само за миг и красотата в техният свят изчезва.


Живеем в безумно време, в което насилието вкъщи е една от най-често срещаните и страшни трагедии, които се случват в почти всяко семейство. По данни на Алианса за защита от домашното насилие в България всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, като за периода 1994 г. – 2015 г.  повече от 20 хиляди жени и деца са потърсили помощ от неправителствени организации и кризисни центрове. Има хиляди случаи, за които никога не се подава сигнал. Много жени все още продължават да живеят с насилника си. Жените мълчат, не споделят за случилото се, пазят го дълбоко скрито зад вратите на домовете си, скрито в душите, скрито зад грима, скрито зад тъмните очила. Причината често е страх или срам. Голяма част от жените отричат, тъй като, когато се превърнеш в жертва, е много трудно да го осъзнаеш и да го признаеш първо на себе си, а след това на останалите. Често причината за мълчанието е да не развалят семейството заради децата – те да не страдат – въпреки че именно децата са главните свидетели на отношенията между родителите им... Има и още една причина – много интимна, най-тежката, най-болезнената – заради любовта –"Тя остана, защото го обичаше…"! Ще ви разкажа една такава истинска история...




Л. седеше в трапезарията сама, беше си наляла вино и пушеше цигара след цигара. Единствената светлина, която идваше към стаята, беше от коридора. Седеше на тъмно и само смехът на децата, играещи в детската стая, я откъсваше от мрака. Болеше я главата и ужасно се напрегна. Сутринта започна с поредния скандал между нея и съпруга ѝ. Той не се обади цял ден, дори не знаеше кога ще се прибере, но се досещаше какво ще се случи тогава. Мисълта я плашеше...
Сложи децата да спят, взе душ и си легна. Чувстваше умора, но не успя да заспи. Лежа дълго, загледана в тъмнината, докато най-накрая не чу отварянето на външната врата. Погледна часовника, минаваше полунощ. Сгушена под завивките, Л. чуваше стъпките му из целия апартамент – пак се разхождаше с обувки. Знаеше, че отново е пиян и се надяваше да остане в другата стая и да заспи. Това не се случи. Той светна лампата, изблъска вратата и, олюлявайки се, нахлу в спалнята, като не спираше да повтаря:


– Ставай, ставай, ставай!


Л. се отви и застана право срещу зачервените му гневни очи. Започна тихо да ѝ съска, постепенно гласът му се повишаваше. Л. беше застинала, почти не успяваше да осъзнае какво точно ѝ говори, но знаеше, че я обвинява за нещо. Сценарият се повтаряше:


– Ти си мръсна жена! - крещеше в лицето ѝ той и стискаше зъби. След близо 15 минути крясъци Л. повдигна глава и почти без глас попита: 


– Къде беше? Пак си бил с нея, нали?


В следващия момент тя вече беше на пода, а той я влачеше към кухнята, стискайки здраво косата ѝ! Децата изскочиха от стаята, плачеха и го молеха да престане, като по-голямото момченце го дърпаше в опит да помогне на майка си: – Тате, моля те, престани! 


Останаха сами. Л. плачеше и се опитваше да се загърне със скъсаната си нощница, докато децата попиваха кръвта, която се стичаше от устата ѝ.


– Ела да спиш при нас, мамо!


Сутринта започна както обикновено. Л. се събуди, направи си кафе, приготви децата и заедно с баща си те отидоха на училище. Тя влезе в банята за да вземе душ и се спря пред огледалото. Вече дори не можеше да се познае. Но не заради нараненото лице, не заради болката и нещастието, което търпеше през последните 10 години, а заради любовта! Любовта я обричаше на вечно страдание. Всеки ден се питаше защо? Защо търпя, защо не си тръгна? И отговорът винаги беше един и същ. Защото го обичам, защото децата ми го обичат!
Тя облече най-красивия си тоалет, гримира лицето и накъдри косата си. Отвори чантата и извади черен калъф, в който стояха слънчевите ѝ очила, постави ги на лицето си и излезе. Денят започваше отначало.


Когато попитах Л. как успява да продължава напред, как преминава денят ѝ след нещо такова, тя ми отвърна с усмивка, че любовта я крепи и че не спира да мисли за всички жени с тъмни очила, с които се разминава всеки ден. Дали и те не споделят съдбата ѝ?

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 1079 Неутрално

    Хмммм... Много тенденциозно... Не мога да се съглася напълно с авторката.

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  2. 2 Профил на CanadianCitizen
    CanadianCitizen
    Рейтинг: 328 Неутрално

    "Живеем в безумно време, в което насилието вкъщи е една от най-често срещаните и страшни трагедии, които се случват в почти всяко семейство. По данни на Алианса за защита от домашното насилие в България всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие"

    Ценностната дезориентация, масовото опростачване, ориенталският манталитет определят облика на голяма част от населението както в личен, така и в политически план. За съжаление, държавата - мафия инвестира в деградиране на обществото, знаейки, че това е единствения начин да продължава да съществува.

    Да спориш с простак е безсмислено, достатъчно е да му дадеш повод да си покаже простотията.
  3. 3 Профил на zxe00613919
    zxe00613919
    Рейтинг: 492 Неутрално

    Макар и неосъзнато, насилието се толерира от цялото общество.
    Липсва универсален стандарт за това какво е правилно, липсва разбиране за това кое е нередно. Народът е подвластен на махленски и всякакъв друг внушения. Втълпяват му се тъпи клишета: "мъжът е глава на семейство", "докато смъртта ни раздели" и "жената да почита мъжа си", баз при това да се отчитат други обстоятелства, че мъжкарът например може да е алкохолик и неудачник. Да не говорим, че често самата жена е обсебена от илюзията за подчинение и смирение. Като добавим, че там, където няма занонност, няма и свобода на мисленето, България си е кочина дори в това направление.

  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 9817 Неутрално

    – Как е на английски „обичам те“?
    – Ай лав ю!
    – А на немски?
    – Их либе дих.
    – А на пернишки?
    – Марш в леглото, кучко!...

    karabastun1@abv.bg
  5. 5 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1353 Неутрално

    "тя ми отвърна с усмивка, че любовта я крепи "
    Любов? Това не може да бъде любов.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  6. 6 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10526 Неутрално

    Все още не можем да се отърсим от петвековното робство и останалия ориенталски манталитет. Но все повече жени осъзнават, че това не е любов, а по скоро страх.

  7. 7 Профил на axo
    axo
    Рейтинг: 384 Неутрално

    Интересно защо никой нищо не говори за психическия тормоз, който много жени системно упражняват над мъжете си? Да, има много идиоти, комплексари, алкохолици, но трябва ли да слагаме всички под общ знаменател? И като се говори за домашното насилие се приема, че жените са едни такива милички и добрички, ангелчета небесни, които кротко си гледат децата и чакат мъжете си с подредена маса. Дали това наистина е така? За разпада на отношенията между двама души почти винаги вина носят и двамата и не е коректно да се внушава, че само мъжете са виновни. Огледайте се около себе си - жените днес са изключително меркантилни, грижите за децата и дома са неглижирани, гонят кариера, много от тях открито тормозят и унижават мъжете си. Не със сила, която нямат, а с думи - по малко и често - обиждат, мрънкат, недоволстват, създават кавги от минимални поводи... Никой нормален мъж не иска да удря, но когато с думи не се получава с години, а срещу теб стои змия, която ехдно ти се хили, защото знае, че няма да посегнеш, какво става тогава?

  8. 8 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 2780 Неутрално

    Моралът и етиката на обществото ни, "избиват" в личен и обществен план, като лекета върху прани гащи.
    Морално-етичните норми се създават от обществото, но се възпитават в семейството и обкръжението на децата.
    Когато едно говедо е расло в обора... Се стига до ексцесиите с "бежанците" в Германия, Швеция, Белгия, Холандия, Франция...

  9. 9 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1679 Неутрално

    Каква обич е това, мазохистична...

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  10. 10 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1679 Неутрално

    Мисля си, че доста жени остават със съпрузите си насилници не само заради децата, но и от безизходица. Не са толкова много жените, особено в провинцията, които могат да се издържат сами, себе си и децата, които няма къде да отидат, напускайки семейното жилище и по принуда остават жертви завинаги. Нищожна подкрепа от държавата, няма добре организирани домове и организации за подпомагане.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  11. 11 Профил на nacionalka
    nacionalka
    Рейтинг: 440 Гневно

    До коментар [#7] от "axo":

    много си прав, жените винаги си го търсят! Пък и да не си го търсят, хубаво е профилактично да се побийват, да не им се въдят дяволи в главата!
    Ех, каква е тая майка и жена дето те е отгледала такъв умен?

  12. 12 Профил на nacionalka
    nacionalka
    Рейтинг: 440 Неутрално

    До коментар [#10] от "Jessika":

    и отделно натискът в патриархалното общество - къде е тръгнАла тая да се развежда, само нея ли я бият че е тръгнала да се оплаква? Щом не й харесва тоя мъж, ще да е парясница.
    Прави ми грозно впечатление, че всъщност най-големият тормоз се осъществява от другите жени - я майката на съпруга ще го подучва да бие жена си, я майката на битата жена ще й казва да не посрамва семейството с развод, я обществото ще я оплюва, защото се е решила на смела постъпка.
    И това не е само с битите жени - позната бременна я предреждат на опашка само и изключително жени.

  13. 13 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8498 Неутрално

    "Причината често е страх или срам.''
    Това е отговора,защо търпят.Все се надяват нещо да се промени.

  14. 14 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1080 Любопитно

    Домашното насилие е пресечната точка между Ориенталските и Демократичните нрави в обществото...

    Често пъти, насилниците нямат вид на такива, тъкмо обратното...минават за любезни и симпатични хора...
    Жертвите не разгласяват че са подложени на домашно насилие, не по друга причина, а виждайки и разбирайки, как най-близките около тях хора /роднини, приятели/ не вярват, че насилникът, наистина е такъв...милите те, от отчаяние не смеят и пред чужди хора да го споделят...

    Поздрави на авторката за смелият текст...!!!

    Форумът е в будна кома...
  15. 15 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 814 Неутрално

    До коментар [#7] от "axo":

    рипортнах Ви. да знаете. не че много важно.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  16. 16 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1351 Неутрално

    До коментар [#15] от "abdelhaqq":

    Благодаря ти от женско име.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  17. 17 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3907 Неутрално

    За съжаление насилието в семейството не е "привилегия" само на бедните, просто тези с високи доходи могат да го скрият по-добре, например жената да отиде на хотел за няколко дни. Незрелостта и изграденото чувство за изключителност и безотговорност запазват инфантилизма и липсата на контрол на реакциите на много мъже. Разбира се има и жени които упражняват домашно насилие, но това са далеч по-редки случаи.

  18. 18 Профил на els_g
    els_g
    Рейтинг: 543 Неутрално

    По мои наблюдения, проявата на домашно насилие е конкретен, "материален" израз на огромен диапазон от проблеми, както външни, така и вътрешни. Страхът и срамът, които авторката посочва като причини, са просто събирателен образ на емоциите, породени от въпросните проблеми.
    Аз бих посочила като причини за проявата на насилие наличието на следните фактори: фрустрация (т.е., натрупване на проблеми (вътрешни и/или външни), които или са свръх силите на човека да ги реши, или решението им изобщо не зависи от него), невежество, егоизъм и нисък коефициент на емоционална интелигентност.
    И, между другото, тези фактори се демонстрират и от двамата партньори или участници в насилието - и от насилника, и от жертвата или жертвите.

    Отрицанието не може да дефинира истината, но е работен инструмент за ограничаване зоната на търсенето й.
  19. 19 Профил на matrc
    matrc
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Трябва да кажа, че съм съгласен със статията, но това наистина е само едната страна на монетата. Имам познати, женени или сериозно обвързани (разбирай живеещи заедно), с които не мога да изпия едно кафе на спокойствие, тъй като през 2 минути им звъни телефона "къде си" "прибери се" и т.н. Най - куриозния случай беше, когато след един такъв случай, гаджето на мой приятел открито му беше заявила, че не иска повече той да се вижда с мен. На рождения ден на мой женен познат, жена му му вдигна скандал, задето неволно спомена какво една бивша негова приятелка му била подарила за някакъв негов рожден ден. Да, определено има такива мъже, като описания в статията, но не си затваряйте очите за другата страна на монетата, иначе ставата коне с капаци. Има жени, които се качват на главите на мъжете си, и последните нищо не могат да направят. Бъдете обективни, моля ви.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK