Когато британски полковник козирува на политолог (Откъс от "Началото на прехода..." от Евгений Дайнов)

Корицата на книгата

Корицата на книгата



Днес в 19:00 часа Евгений Дайнов ще представи новата си книга "Началото на прехода. Записки по революцията (1989 – 1996)" в клуб "Перото" на НДК в София. Книгата, издадена от "Милениум", вече е по книжарниците. Тя е продължението на "Записки по революцията. В България и другаде (1962-1989)". "Дневник" публикува откъс от книгата:


В началото на Виденовото управление се оказах в обтегнати отношения с посолствата на западните сили. Посланиците пишеха доклади до своите началници: "Виденов е млад, европейски, мо­дерен социалист, България ще просперира под неговото ръковод­ство". Това е чиста проба заклинателна магия, с която дипломатите често се занимават. Пишат колко добре се развива дадена страна по време на техния мандат, за да могат да си припишат заслугите за това развитие; и следващия път да бъдат изпратени на някое по- добро място като Франция или Америка.


Към края на 1995 година обаче ме намери вторият човек в ан­глийското посолство – една бойна мадама с келтски външен вид (забравих й името). Подочула, че съм някакъв луд човек ("рево­люционер без революция") и решила да провери за какво иде реч.




Веднага станахме много гъсти. Виждахме се горе-долу веднъж седмично, обсъждахме положението. Впоследствие разбрах, че през цялото си време в България тя пишела на Форин офис анали­зи, точно обратни на анализите на своя началник, посланика. Той: Жан Виденов – млад европеец... А тя – тя пишеше онова, което чуваше от мен и от такива като мен.


Поемаше огромен риск. Бламираше шефа си, което беше нечувано. Можеше да изхвърчи от системата завинаги. Но в крайна сметка рискът се оправда. Нея я издигнаха от втори чо­век в София до отговорник за целия бивш соцлагер от Виена до Владивосток. А посланикът беше изгонен предсрочно в Анкара, където някой го застреля.


Та идва тя в офиса един ден, беше вече късният ноември 1996-а. Сяда, пали цигара и вади плик от джоба си. В него – печати.


– Дай си международния паспорт – вика.


А! Това вече съм го играл.


Подавам є го. Тя праска печати и визи, подава ми самолетни билети и:


– Вдругиден излиташ за Англия за три-четири дни. Едно де­нонощие ще прекараш в замък, за който не си признаваме, че съществува. После... после ще видиш. Но това "после" може да се окаже по-важно от замъка...


Пак замириса на тайни служби, но нямах нищо против. На западни ченгета издържам; не издържам на български и руски пишман шпиони.


Кацам надвечер. Някакъв начинаещ таен агент ме взема от ле­тището и ме откарва на доста километри в североизточна посока. Там, почти до морето – вярно, замък. В него – дузина английски аналитици от Форин офис и още дузина всякакви такива като мен от бившия соцлагер. Пием що пием на вечерния коктейл, а на су­тринта – цял ден работа по групи. Работихме по основни теми на Обединена Европа, рискове пред нея и прочие. Накрая се снимах­ме като група (къде ли е снимката?), но без замъкът да попада в кадър. Очевидно за сбирката можеше да си признаваме, но не и за замъка. Не че някой ни обясни какъв е точно той и дори къде точ­но се намираме. Съдейки по някои признаци на околната среда – някъде на север от Дувър.


На сутринта станах в четири часа, защото към пет щяха да ме вземат, за да ме карат към Лондон. Излизам с раница на рамо в тъмната и мокра нощ и заставам под светлината на фенера над входа на замъка. В тъмното се включват фарове и една лимузина (марка "Ягуар", не бях виждал такава) напълно безшумно (чуваха се само гумите по дребния чакъл) спира пред мен.


Отпред изскача ведро усмихнат униформен (!) шофьор, взема ми раницата и я мята в багажника, след което пак си сяда зад во­лана. В купето светва лампа, вратата се отваря. Вътре седи много изискано докарана дама към петдесетте и ми се усмихва. Не само ми се усмихва, но ми подава топло кафе и мъфин.


Бре. Влизам, сядам на задната седалка. Тя – пред мен на седал­ката с гръб към посоката на движение. Потегляме. Пия кафето, из­яждам мъфина. Тя отваря нещо като кутия, вградена в тапицерията вдясно от мен, и от там се разгъва лъскав пепелник. До него – от­ворена кутия цигари, бяха някаква английска марка, май "Уинстън".


– Знам, че пушите – усмихва се дамата, – затова се подготвих...


Бре и бре. Пуша, пийвам кафе (тя ми долива още от един го­лям термос) и зяпам през прозореца. Не виждам нищо, защото е тъмна и безлунна нощ. Мрак. Усещам обаче, че се мотаем по някакви тесни и завойчести пътища. За да не разгадая маршрута?


След малко усещам, че, макар и бавно, ми се включва речевият апарат. Питам:


– Къде отиваме?


– Не ви ли казаха в София? Караме към Лондон. Първо ще се отбием във Форин офис да говорите с едни хора (пак тия "едни хора"; преследват ме от детството ми, заклевам се!). А после ще отидете на една среща в SSEES (School of Slavonic and East European Studies).


Аха. Тия ги познавах от едно време.


– А ваша милост коя сте? – питам, чудейки се как всъщност да задам този въпрос. Да не би да е някоя и да очаква да я разпоз­ная? Не се сещам...


– О, аз съм вашият компаньон за пътуването до Лондон...


– Форин офис наема хора като вас да правят компания на гос­тите от чужбина?


– О, не – смее се звънко, все едно някой леко почуква една в друга кристални чаши с шампанско. – Само на най-важните от най-важните ВИП гости! Аз съм единственият щатен компаньон, а в момента се возим в единствената лимузина, с която Форин офис разполага...


Единствената? Бях свикнал във Вашингтон и Париж, да речем, да виждам правителствени лимузини на всеки ъгъл из центъра.


– И понеже имаме само една – продължава, – и тя идва в пакет само с мен, не я пращаме за всеки...


Я, колко важен съм бил станал. Питам за всеки случай:


– Добре, а кой последен преди мен е седял на тази седалка?


– Лех Валенса...


Чак спрях да дишам. Великият, историческият, титаничният по­ляк, сринал цялата комунистическа система! На когото се бяхме възхищавали, както не сме се възхищавали на Мик Джагър дори! А след него – аз...


– А вие какъв сте? – пита. Очите й гледат весело и леко дя­волито.


Ама много е събудена тази жена, като се има предвид каква тъмница е навън.


Опитвам се да є обясня. Нищо не се получава. Накрая издиш­вам признанието:


– Абе, май не съм никакъв...


– А, сър, това е НАПЪЛНО невъзможно! Ние не пращаме ли­музината за хора, които не са никакви. Но не се бойте, щом тряб­ва да пазите тайна. Няма да ви разпитвам повече.


И започва да ми компаньонства. Чуруликаше по целия (дълъг!) път към Лондон, така че хем да не заспивам, хем да не трябва да се включвам в разговора с някакви смислени реплики.


Влизаме в Лондон и веднага спираме в задръстването. В Англия, видна световна Велика сила, никой не прави пътека на официалните автомобили. Седят си в задръстването като последния бакалин.


Спираме в крайна сметка пред великолепната сграда на Фо­рин офис с половин час закъснение. Моята компаньонка (така и не я питах как се казва) ме предаде на някакъв костюмар, който пък ме заведе при някакви свои началници. Не бяха ченгета, ле­гитимни дипломати си бяха. В сравнение с тяхната великолепна костюмираност, се чувствах леко оръфан, макар да се бях навля­къл с най-доброто откъм костюм, с което разполагах, бях сложил оксфордска вратовръзка, а на краката си имах първия си чифт каубойски ботуши в живота (най-сетне българският капитализъм ме беше снабдил и с този артикул, бленуван от ранно юношество).


Говорихме що говорихме – България, Югославия, Милошевич, Русия, това-онова – и ме отпращат за следващата ми среща. Из­веждат ме от сградата и ме предават на някакъв весел, но як чичко с прошарени войнствени мустаци. Оглеждам го: очевиден пенсиониран военен от някоя истинска армия, т.е. без обичайното за нашите хубавци шкембе.


Представя ми се като "Вашият доброволец, сър" и ме качва на черен официален роувър. С лимузината, очевидно, бяхме дотук.


Роувърът се провира сред лондонския трафик (добре че прос­то трябваше да минем от другата страна на реката), а чичкото ми се представя. Бил се пенсионирал като полковник от специ­алните части след трийсет и пет годишна служба. Сега работел като "доброволец за дипломатите, които псувах всеки ден, дока­то бях в униформа".


Аха... Значи, освен компаньонката, имаха и доброволци да за­бавляват гостите.


Каза, че доброволците били общо към двайсетина човека. Във Форин офис били възприели американския опит в това отношение (който бях вече виждал на място в Америка).


Слизаме пред сградата на SSEES. Акумулираното закъснение от графика е над четирийсет минути. Полковникът сваля усмивката от устата си и ме повежда напред. Явно знае къде е събирането. Качва ме в асансьор, вече напълно смълчан, и на втория етаж из­лиза заедно с мен. Стои ми леко вдясно, на две крачки отзад.


Оказваме се в голяма зала с дъбов паркет. На двайсетина метра пред вратата на асансьора – един стол с гръб към нас. Пред него: седем-осем реда столове, обърнати с лице към самотния стол, подредени като за киносалон. На столовете седят към чети­рийсет човека, потънали в мрачно мълчание. Гледат ме безмълв­но, докато вървя към тях. Никой не става да ме посреща, никой не ми маха дружески, макар веднага да виждам половин дузина познати физиономии.


Стигам до стола и спирам. Те продължават да ме гледат. Пол­ковникът, иззад дясното ми рамо:


– Съжалявам за закъснението. Знам, че е четирийсет минути, но имахме важни срещи във Форин офис, а трафика го знаете...


Опитва се да разчупи леда. Не постига успех и се отдръпва на­зад още две-три крачки. Явно усеща, че работата върви към глади­аторски изпълнения и не иска да пречи.


От гмежта, седнала на подредените като в кино столове, става костюмиран чичка. Не го познавам. И съобщава:


– Ние използвахме ползотворно времето, докато ви чакахме. Проведохме кратко обсъждане. И стигнахме до предварителни заключения...


Я пак? Какво обсъждане? Какви заключения?


До този момент никой все още не ми беше съобщил нито тема­та на срещата, нито моята роля в нея.


Стоя прав. Вече нямам никакво намерение да сядам срещу тях, съвсем сам на другарски съд, какъвто очевидно се очертава. Реша­вам да остана изправен, за да съм в позиция на сила (над тях съм, гледам ги от горе надолу, а те мен – от долу нагоре); и при нужда – да громоля по паркета с новите си каубойски ботуши.


Оглеждам ги по-внимателно. Разпределени са по групи: десети­на тайни ченгета, десетина очевидни дипломати (трима с познати физиономии), десетина не по-малко очевидни университетски спе­циалисти по соцстраните (в тази групичка познавах трима-четири­ма, включително шефа на SSEES), половин дузина военни и още толкова банкери или финансисти (в тази групичка познавах един, за когото повече – след малко).


Продължават да гледат лошо, а аз продължавам да нямам ни­каква идея за какво иде реч. Но вече съм решил да се съпротивля­вам за каквото и да става дума.


Питам:


– Какви предварителни заключения? По каква тема? Питам само за информация...


Спогледаха се. Стана на крака познатият ми банкер (работеше в "Мерил Линч" по онова време) и с агресивен тон ми съобщи новината:


– Стигнахме до решението да отпишем България и Румъния за едно поколение напред. И да препоръчаме това на партньорите в НАТО и ЕС.


От тази бомба чак ми заглъхнаха ушите.


Всички, които имаха някаква власт в системата, бяха в тази зала. И ако това безобразие не бъде спряно тук – ако се окаже оформено в съответните писмени доклади, цивилни и военни – всичко свърш­ва. И ще е въпрос единствено на време в Москва да се появи някой по-агресивен ретротип от Елцин и да си ни вземе обратно.


– А малко по-подробно? – питам, за да спечеля време.


– Вие, българите, очевидно много си обичате социализма, а румънците изобщо не знаят какво правят. Затова ще ви сложим в изолатора за едно поколение, пък после ще мислим пак...


Продължавам да печеля време:


– За демографско поколение ли говорим?


– Да – става друг, очевиден университетски деятел, – говорим за трийсет години!


Леко се наведох напред (признак на агресия) и сграбчих гърба на стола (признак за същото). Пак ги огледах внимателно. После оставих стола (шумно) и започнах да обикалям пред тях, громо­лейки с ботуши по паркета, който отекваше съвсем удовлетвори­телно. Гледам ги през рамо.


Евгений Дайнов на сцената, архив

Евгений Дайнов на сцената, архив


Какъв късмет, че по рок сцените вече бях навъртял двайсет години, а на сцената на университетското преподаване – едно де­сетилетие! Знаех какво да правя с враждебно настроена публика. Ако нямах този тренинг, нямаше как да се справя – едно отделно взето българче, седнало като наказано другарче – пред цялата мощ на държавното управление на Великобритания.


Чудя се откъде да ги подхвана. Да им разправям как само пет години по-рано британски депутати са ми обяснявали, че бълга­рите ще сме техни съратници и другари в ЕС? "Чувай, Гергино", както се казва в Търновско за невъзможни неща. Ще прозвучи в техните (имперски) уши като провинциално хленчене.


Ще правим друго.


Обръщам се с лице към тях и започвам отдалеко (откъде ми дойде куражът, та и метафорите, само Господ знае):


– Още с влизането си в тази зала усетих някаква тежка миризма...


Гледам театрално наоколо и нагоре. Търся източника на миризмата.


– Започнах да разбирам защо ми е позната – продължавам. – Това е миризмата на страх и внушена безпомощност; а също – на defeatism (как ли се превежда това на български – "нагон да губиш"?).


Размърдват се. Някои гледат обидено. Знам обаче какво правя. Англичаните никак не обичат разговори за миризми. Привлякъл съм им вниманието, каквато беше и целта.


Продължавам с проповедта, никой не ме прекъсва:


– Искам да ви обясня нещо. От румънци не разбирам, но бъл­гарите, с всичките си слабости и идиотизми, имат едно положител­но качество. Доста лесно реализират "правото на бунт", изведено от вашия Джон Лок. Спомнете си. Кой от вас през 1989 година очакваше българите да се вдигнат против режима – най-верния на СССР – седмица преди да падне Стената? И две седмици преди да се вдигнат чехите? Някой? Аз тогава изобщо не се учудих, защото го очаквах. И стана, както се предвиждаше да стане.


– Кой – продължавам нататък – от вас през 1990-а изобщо е имал и най-малкото очакване, че след като комунистите спечелиха изборите, революцията няма да се скърши, а ще добие нова сила – и ще свали от власт надлежно избраните комунисти? Някой?


Мълчат. И гледат.


Отивам към заключение:


– Всички тези неща вие, които сте взели решение да ни отпи­шете за едно поколение, изобщо не ги очаквахте. Аз – аз ги очак­вах и участвах в тях. Затова с абсолютна сигурност ви казвам, че сте в грешка.


Да приключваме:


– Сега ще ви дам предвиждане точно какво ще се случи. В Со­фия, а после в други градове, ще започнат демонстрации против правителството. В началото ще бъдат някакъв вид гладни бунтове, предвождани от профсъюзите. Постепенно ще преминат в полити­ческо въстание с искане за нов обществен договор, по силата на който България да стане нормална западна страна, както казва моят приятел Филип Димитров. Комунистите ще бъдат свалени, ще има избори. Някъде през април ще се формира реформаторско прави­телство, което устремно ще поведе страната в западна посока...


Впоследствие стана точно така. Само графикът ми се оказа леко оптимистичен: през април наистина имахме реформаторско правителство, но то беше служебно – на Софиянски. Избори и истинско реформаторско правителство получихме чак през лятото.


Свърших. Стоя и ги гледам мълчаливо. Те одобрително се раз­движват, започват да говорят помежду си. Появяват се усмивки. Напрежението се е разредило.


Става шефът на SSEES (как ли се казваше?), благодари ми за интервенцията и обявява края на събранието. Останалите се раз­мърдват, но никой не хуква към изхода. Явно искат за малко да останат насаме, да си се доизяснят.


Тръгвам с моя полковник към асансьора, шефът на SSEES под­тичва след нас заедно с двама-трима други да ми стискат ръката и да ме изпращат с най-добри пожелания и широки усмивки.


Май победихме в тоя мач, или поне изкарахме наравно. Запо­чнах да се надявам, че поне ще отложат докладите си до април, за да се убедят колко съм прав; и да не ни заличават от списъка на живите.


Влизаме в асансьора, тръгваме надолу. Моят полковник извед­нъж ми козирува – на гола глава, както се прави в западните ар­мии. В БНА се козируваше само ако на главата ти има фуражка или кепе, та нямах рефлекса и аз да му изкозирувам.


Сваля си ръката и:


– Нали разбираш, че ти току-що, сам-самичък, спаси страна­та си?


Ха дано...


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (71)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1931 Неутрално

    – Стигнахме до решението да отпишем България и Румъния за едно поколение напред. И да препоръчаме това на партньорите в НАТО и ЕС." Вие, българите, очевидно много си обичате социализма, а румънците изобщо не знаят какво правят."Още 1966 година сме им били ясни,че не сме много по демокрацията.

  2. 2 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 630 Весело

    Ееееееееее, Евгений, конкуренция ли правиш на Станислав Лем? Посмали, Манго!

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  3. 3 Профил на Големи яйца:)
    Големи яйца:)
    Рейтинг: 1509 Весело
  4. 4 Профил на kihano
    kihano
    Рейтинг: 714 Неутрално

    "Веднага станахме много гъсти. Виждахме се горе-долу веднъж седмично, обсъждахме положението. Впоследствие разбрах, че през цялото си време в България тя пишела на Форин офис "

    На това не му ли се вика сътрудничество на чужди служби? Целият текст е ярък пример за това как се създават, не вербуват, а създават, или в случая употребяват, чуждестранни агенти на влияние.

    "– Лех Валенса...

    Чак спрях да дишам. Великият, историческият, титаничният ..."

    Галенето на комплекса за малоценност е основен похват в създаването и използването на чуждестранните агенти.
    Ееееех, какви висоти си постигнал "професор" Геню, само дето в замяна без да забележиш продаде родината. Па може и да си забелязал, ама на кого му пука - "Синева, синева, синева от тебя мы без ума!"

    Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!
  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  6. 6 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Дайнов е минал на експеримемтална китайска синтетика.

  7. 7 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 1225 Весело

    "– Нали разбираш, че ти току-що, сам-самичък, спаси страна­та си?" Малей! Имам актуално предложение. Разбрах, че все пак странния паметник пред НДК ще го махат. Не бихме ли могли да го заместим подобавъщо?

    Доброто е заразно
  8. 8 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 1225 Весело

    До коментар [#5] от "жу суи форумно ястребче":

    Никакви съмнения веке!

    Доброто е заразно
  9. 9 Профил на velos
    velos
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Дайнов,толкова ли нямаше кой да ти издаде произведението,че отиде при Пеевската подлога ?

  10. 10 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    И сам самичък е спасил клета майка България...

  11. 11 Профил на z.123.c.976.9
    z.123.c.976.9
    Рейтинг: 605 Весело

    Дайнов не е тъп и прост, но притежава солидна доза инфантилизъм. Това четиво ми прилича на нещо от забавния жанр, а не на сериозно изследване.
    Изобщо авторът е чисто балкански и български персонаж, виждам го да се вписва чудесно до Бойко Борисов и д-р Москов в картинката "Вижте ни кви сме пичове", допускам, че би изразил себе си чудесно на страницата на Никол Шерцингер-Димитрова във фейсбук-най-истинската територия на българщинАта в тези размирни времена.

    Който не разбира сам, няма да разбере и с обяснение
  12. 12 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 557 Весело
  13. 13 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1184 Весело

    Тц тц тц...коджа ми ти пенциониран британски колонел му казал:
    [quote#0:"статията"] Нали разбираш, че ти току-що, сам-самичък, спаси страна­та си?[/quote]

    Да му се издигне паметник насред София на "спасителя на страната", да се награди с орден Стара Планина, и да му доставят до края на живота на унуците му по 100 кг' месечно колбаси стандарт "Стара Планина"!

    Егаси бозата !

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  14. 14 Профил на agl52316780
    agl52316780
    Рейтинг: 497 Весело

    Това автобиография ли е или литературно произведение. Щото не разбрах как са стигнали с колата до Лондон от София тоест тази шпионска кола трябва да има амфибийни способности

  15. 15 Профил на thexxx
    thexxx
    Рейтинг: 225 Неутрално

    След като разбрахме какви отрепки са българските политици, сега дойде времето да разберем какво представляват и българските професори, ако, разбира се, Божидар Димитров не е бил достатъчен.
    Преди време четох във в. "Култура" интервю с Дайнов, в което се изкара, че е свалил Живков. Сега чета как е спасил България от лапите на комунистите и Русия. Той е нещо като политически супермен, но май е най-добре да го нарека научен шоумен.

  16. 16 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1311 Весело

    А аз си мислех, че е спасил света, а то - само България и Румъния.

    Край, всичко детско в мен умря........

    Знанието е сила, информацията - власт
  17. 17 Профил на thexxx
    thexxx
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Освен това или да си опресни паметта или да погледне картата на Лондон, защото за да стигнеш от Форин офис до SSEES няма нужда да пресичаш реката.
    Достоверните мемоаристи обикновено посочват имената на своите събеседници. Например името на английския посланик лесно може да се провери, ако го е забравил, както и името на учените от SSEES, особено ако са ръководители.
    Привличам вниманието към последното не за да коригирам неточности в текста, а защото тук най-добре личи ОГРОМНОТО ЕГО на Дайнов. Това го и води - хората са нищо, АЗ съм всичко и всичко ми е позволено, защото съм ВЕЛИК.

  18. 18 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1311 Любопитно

    Абе защо се спотайват форумните фенове на Дайновите "анализи"?
    Защо липсват дежурните възторзи?
    Чувстват се леееееко глупаво, може би?

    Знанието е сила, информацията - власт
  19. 19 Профил на Операция "Ъ"
    Операция "Ъ"
    Рейтинг: 8 Весело

    Аз пък си мислех, че сегашният скотски кретено-мутро-идиотизъм, който си го живеем (и ще си го изживеем), дължим на Царот. Пък то било на Дайнов.
    Само един момент не схванах: "Кой от вас през 1989 година очакваше българите да се вдигнат против режима – най-верния на СССР – седмица преди да падне Стената?"
    Кои българи бе, Генчо?

  20. 20 Профил на Дилема
    Дилема
    Рейтинг: 1747 Весело

    До коментар [#18] от "pag":
    [quote#18:"pag"]Защо липсват дежурните възторзи?
    Чувстват се леееееко глупаво, може би? [/quote]

    Като се вземат предвид изявленията на некои другари напоследък, няма как да е леко... При тях всичко е в сферата на фантазиите, тъй че... може и да му повярват на "Спасителя" в ... нови (немириризливи?) каубойски ботуши и неизживяно детство.

    Дали да съм, или да н' съм и Аз-ът да не бъде Аз, а... Ние
  21. 21 Профил на Infernus
    Infernus
    Рейтинг: 466 Весело

    Капитан Миндя скъса пак синджира, голяма лакардия извади без да каже едно конкретно име на посланик или който и да било. Надмина дори най смелите изхвърляния и на Болен Лидеров.

    Дела трябват, а не думи.
  22. 22 Профил на Операция "Ъ"
    Операция "Ъ"
    Рейтинг: 8 Весело

    [quote#20:"Резистентна"] "Спасителя" в ... нови (немириризливи?) каубойски ботуши и неизживяно детство.[/quote]
    Присмивайте се, неверни... ама след 30 години този фундаментален и крайъгълен труд ще се изучава в училище, а тази татуировка на рамото ще бъде новият герб на възроденото Отечество.

  23. 23 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4061 Весело

    Сладкодумен е като поп.
    Но не повече....
    Ако цялата тази романтична
    приказка в стил Богомил Райнов
    беше истина поне наполовина,
    сигурно е станало нещо ужасно,
    което е попречило на нашия херой
    да бъде съвременният Бонд
    Евгений Бонд.....

  24. 24 Профил на гошо
    гошо
    Рейтинг: 2166 Весело

    До коментар [#11] от "fragment_ot...":

    е това и аз имам това предвид Генчо ,,от като го помня, все се мъчи да покаже че е станал ЕвГений и все си Генчо накрая

    гошо
  25. 25 Профил на Операция "Ъ"
    Операция "Ъ"
    Рейтинг: 8 Весело

    [quote#13:"Мойше! Толкоз!!!"]да се награди с орден Стара Планина[/quote]
    Ама непременно с лента, че да може си го върже на уя, както казал завистливо Джоко Росич на Димитри Иванов...

  26. 26 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2180 Весело

    Апотеоз! Този път Миндя е ударил задника в тавана! Светият синод бързо да съчиняват молитва за здравето на бащата-осеменител на демокрацията по назе. Много се пие в тази държава! Cheers!

  27. 27 Профил на petyo9
    petyo9
    Рейтинг: 686 Неутрално

    [quote#18:"pag"]Абе защо се спотайват форумните фенове на Дайновите "анализи"?[/quote]

    Откъсът от книгата на Дайнов не се нуждае от възторзи и анализи а от разбиране.

  28. 28 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1311 Любопитно

    [quote#27:"petyo9"]Откъсът от книгата на Дайнов не се нуждае от възторзи и анализи а от разбиране.[/quote]

    Аааа, един от цъкащите минуси се обозначи....

    Знанието е сила, информацията - власт
  29. 29 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1311 Весело

    [quote#26:"Lemmy"]Светият синод бързо да съчиняват молитва за здравето на бащата-осеменител на демокрацията по назе.[/quote]

    Направо да го канонизират като СпаситеЛЯТ, какво ще си играем на дребно......

    [quote#26:"Lemmy"]Много се пие в тази държава![/quote]

    И още повече - шмърка......

    Знанието е сила, информацията - власт
  30. 30 Профил на calc
    calc
    Рейтинг: 497 Неутрално

    И в к'во точно се състои "спасението"... минус 2 млн. емигрирали и неродени БГ-та ли?

  31. 31 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 842 Неутрално

    що за безвкусен текст.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  32. 32 Профил на Infernus
    Infernus
    Рейтинг: 466 Весело

    До коментар [#27] от "petyo9":

    Чичо Петьо тебе май ти требе един по дълбок АНАЛиз че да прогледнеш. Както е написал Деда ти Андрю [#2] тоя вече такива фантастики пише че и Станислав Лем иска да надмине!

    Дела трябват, а не думи.
  33. 33 Профил на ddemi
    ddemi
    Рейтинг: 513 Неутрално

    Отсъствието на имена вероятно е свързано с някаква форма на дискретност. Дори да преувеличава с около 25%, обществената позиция, която защитава, доста добре съвпада с отношението на Англия към България. На фона на унизителните думи на Чърчил: една страна на Балканите, в която хората си честитят банята, днес ни обяви война... и на англо-американските бомбардировки над София, Англия сега приема България много по-добре отколкото България заслужава. Не знам нито един български политик или дипломат, който активно е съдействал за промяна на отношението на Англия към България към по-добро. Нали никой не си мисли, че Доган, Станишев, Борисов или някой от техните кохорти, с техния интелектуален дефицит, би могъл да промени отношението на Англия към по-добро? А Дайнов, откакто го помня, е твърдо последователен в обществената си позиция.

  34. 34 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 842 Неутрално

    До коментар [#32] от "Infernus":

    лем поне се води "научна" фантастика.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  35. 35 Профил на krummm
    krummm
    Рейтинг: 613 Неутрално
  36. 36 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 827 Неутрално

    Бре, готино изложение. Става за сценарий за Джеймс Бонд...

  37. 37 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 841 Неутрално

    Това Дайнов не трябваше да го пише.
    Дори да е истина, в България не се одобрява.
    Имаме поговорка, "Направи добро и го хвърли в морето".

    Аз не зареждам в Лукойл.
  38. 38 Профил на znayko84
    znayko84
    Рейтинг: 602 Весело

    Дайнов трябва да се прехвърли във фентъзи/sci-fi жанра. Очевидно има талант и може да развие този сюжет в една отделна вселена... Абе направо бестселър може да стане Само трябва да си намери подходящ издател.

  39. 39 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3650 Неутрално

    " А посланикът беше изгонен предсрочно в Анкара, където някой го застреля."
    Абе Дайнов, ти не подписа ли декларация за конфиденциалност? Щото ако си подписал, може да те гръмнат, като този в Анкара. Не че не те знаем кой си, ма не очаквахме толкоз откровено да си разказваш подвизите. Освен ако не си измисляш, разбира се. До тук добре, ама последно като те чета и ми изглеждаш толкова отчаян, че чак на мене ми се плаче. Я кажи, що така не ти спори?

  40. 40 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1620 Неутрално

    олеле.
    как не съм знаел, че чета
    в дневник жив бог.
    как не съм бил наясно, че се
    къпя в божествената му
    сила, красота и мъдрост.

    ноо суетен бе гена ноо суетен.

  41. 41 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 551 Любопитно

    Може да е попресолена манджата, но сигурно има доста верни неща в нея...може и насън да са преживяни, няма значение.... Приятно четиво, ще се чете книгата...

  42. 42 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1311 Весело

    [quote#33:"ddemi"]Отсъствието на имена вероятно е свързано с някаква форма на дискретност. Дори да преувеличава с около 25%[/quote]

    [quote#37:"simval"]Дори да е истина[/quote]

    [quote#41:"Коки"]Може да е попресолена манджата, но сигурно има доста верни неща в нея[/quote]

    Хехе, феновете на Спасителя се появиха, е, малко неуверено засега.
    Колко жалко, че "Дневник" бързо-бързо скри това епохално произведение, вместо да го държи 4-5 дни на челно място в рубриката "Анализи"....

    Знанието е сила, информацията - власт
  43. 43 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6267 Неутрално

    Както и да го въртим , ''началото на прехода ''го сложи Товарищ Горбачов , заедно с КГБ и компартиите, с цел да задържат , за колкото се може по-дълго време властта. Някъде успяха - някъде не съвсем.

    karabastun1@abv.bg
  44. 44 Профил на Johnnie
    Johnnie
    Рейтинг: 497 Весело

    Да бе, точно така е... И английската кралица те чакаше докато си изпушиш цигарата пред вратата... смешник...

    -Тате, какво трябва да продаваш за да си купуваш скъпи коли, яхти, хотели? -Родината, сине, родината...
  45. 45 Профил на jelev_jelqzko
    jelev_jelqzko
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Веданага при лекар!Хора способни да наприказват такива неща обикновенно са пред мозъчен инсулт!Пишете му на чòвека във фейса или по-телефона го предупредете.В сериозна опасност е.

  46. 46 Профил на Чичи (Ice Man's fan)
    Чичи (Ice Man's fan)
    Рейтинг: 2681 Любопитно

    До коментар [#33] от "ddemi":
    Допускам, че е поради герберастията ми, но нищо не разбрах от изложението ви.
    Когато стигнах до последното изречение, че той бил твърдо последователен в обществената си позиция, си хакнах главата в бюрото, за всеки случай. Не може да не си заслужавам наказанието, щом не съм вдянал грам, а го чета от двайсет години!

    Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει
  47. 47 Профил на Ronald Reagan
    Ronald Reagan
    Рейтинг: 838 Весело

    Руските агенти пак се активизираха ! И 30 и 20 % да е вярно добре е направил. Всъщност няма значение дали въобще е вярно. По-важното е, че успешно ви провокира. Пък, който може - да мисли.

    agent
  48. 48 Профил на apollo
    apollo
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Много филми е гледал.

  49. 49 Профил на Balkanets
    Balkanets
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Дайнов, както и да го напишеш, все едно ще те обвинят. Ако беше го написал в стил доклад-отчет бившите-настоящи паразити щеха да те разнасят тука като предател на Родината. Щото за тех Луканов, който беше официално резидент на КГБ в България не е предател, а бил работил по своему за Отечеството. А ти, след като си пил кафе в оная лимузина с мадамата, значи вече си се продал и значи нещо тука мътниш и го усукваш по килифарски.
    Сега обаче, както си го описал в "pulp fiction style", достъпен и за най-задръстеното и лишено от въображение ченге, е достатъчно основание да те обвинят снизходително в инфантилност, позьорство и лъготене на дребно. Демек, тоя е един циркаджия. А според мене ти на некой "Ушев" си му бръкнал много лошо в...така де, там.

  50. 50 Профил на nv
    nv
    Рейтинг: 1029 Любопитно

    Пак ли Буруджиева му е рецензент?

    Автентичните десни cinik и niksan1 ще гласуват за Мая Манолова на балотажа.
  51. 51 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3650 Неутрално

    [quote#47:"Ronald Reagan"]Всъщност няма значение дали въобще е вярно. По-важното е, че успешно ви провокира.[/quote]

    Кого провокира?

  52. 52 Профил на Ronald Reagan
    Ronald Reagan
    Рейтинг: 838 Весело

    Теб например ! Липсата на усет за нещата пък те кара да задаваш подобни въпроси !

    agent
  53. 53 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 1704 Весело

    А се смеете на приказките на Борисов, а?...и тоя ми бил професор...

  54. 54 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 3804 Неутрално

    Хаха, това ще си го оставя да го дочета че излизам.

    Пустият му Дайнов, вече ще се изкара и велик разузнавач и международен анализатор. Не успя да пробие на българска сцена, да оценят тук талантите му ама чуждите служби на него разчитат. Толкова ценен с анализите си че го пазят в дълбока тайна да не го научат съперниците, едно нещо публикувано в чужбина от него не съм видял.

    Това трябва да е някакъв нов вид трева, изключително мощна по действието си.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  55. 55 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 3804 Неутрално

    [quote#53:"BGman1"]и тоя ми бил професор...
    [/quote]
    Ами навремето имаше една приказка "Къде си се забързал? На научен съвет, ПАК ще се опитваме да направим професор Дайнов доцент".

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  56. 56 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8473 Неутрално

    Даже и не всичко да е истина е много хубаво.

  57. 57 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 843 Неутрално

    [quote#16:"pag"]
    А аз си мислех, че е спасил света, а то - само България и Румъния.

    Край, всичко детско в мен умря........[/quote]
    To be continue.

  58. 58 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2722 Неутрално

    Ха-ха-ха. Това в стил Чандлър на колко ракии е писано....?
    А ако наистина някъде са му козирували това просто е подигравателно козируване на агент от българската държавна сигурност. Тоест ' ЗНАЕМ КОЙ СИ' ...
    На другаря Евгений Дайнов баща му е комунистически клакьор –кореспондент на Работническо Дело в Лондон , С такива длъжности бяха обикновено агентите на ДС или комунистическото разузнаване в чужбина. Точно заради тези връзки на баща си с комунистическите служби можа да завърши в Оксфорд през 1976. Само комунистически кoпeлeнцa можеха да учат в чужбина, под крилото на партията , на проверени другари, които никога нямаше да избягат в свободния Запад, защото бяха и са верни на Партията. До 1990 г Евгений Дайнов е работил в Института по история на БКП (ИИБКП) . Като усетил краха на комунистическата система се записал в Екогласност. Да не говорим колко ченгета бяха командировани в уж независими организации през така наречения мирен преход.

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  59. 59 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2722 Неутрално

    И пич, проверявай фактите в делирните драсканици. Цигарите Winston са американска марка - производство на R.J. Reynolds Tobacco Company. Произвеждаха се или в САЩ или в Япония, никъде другаде официално. (Ха-ха без онова производство на ДС of course)
    Ама то цигарите Winston ли бяха или някой друг Winston ли (Churchill) беше от UK.....

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  60. 60 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 1704 Весело

    Ще взема да си купя книгата му...ако не за друго да се посмея на акъла на миндянския харцой...

  61. 61 Профил на zzatke
    zzatke
    Рейтинг: 279 Весело

    se non è vero, è ben trovato

    reddit.com/r/The_Donald/
  62. 62 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4559 Неутрално

    Не знам разбира се каква част от казаното е истина,на мен ми хареса,прилича ми малко на Греъм Грийн.
    Едно обаче е неоспорим факт,че ни приеха по "милост" в ЕС и НАТО,без да имаме ни най малка заслуга за това,факт който заравяме или се правим на забравили!

    klimentm
  63. 63 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4559 Весело

    До коментар [#60] от "BGman1":

    Не забравяй да си вземеш и книгата за Костов!

    klimentm
  64. 64 Профил на zzatke
    zzatke
    Рейтинг: 279 Неутрално

    [quote#62:"klimentm"]ни приеха по "милост" в ЕС и НАТО,без да имаме ни най малка заслуга за това[/quote]

    приеха ни заради югославските войни - решиха, че е по-лесно да станем част от нато и ес, отколкото и при нас да се случи нещо подобно и да емигрираме масово към западна европа, като босненските и шиптарските мюслита, с които е фрашкано от швеция до швейцария

    reddit.com/r/The_Donald/
  65. 65 Профил на angelpetrov
    angelpetrov
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Докъде се стигна ? Децата на видни комунисти да обясняват прехода. Ако България беше нормална държава Дайнов щеше да е никой.

  66. 66 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 279 Весело

    пяна излязла по устите на комунетата и съветските контраразведки. ругаят Дайнов, чак по мен летят пръски, от другата страна на монитора.

    Дайнов не съм го чул да казва една добра дума за комунетата. никога. никъде. пред никой.

    дали той сам е спасил България е отделен въпрос.
    но е факт, че всички български комунистически "полковници" приличат повече на вълка от приказките, чийто корем е пълен с камъни

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  67. 67 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 233 Неутрално

    На мен ми прилича на негова лична фантазмия. Той е от тези - завършил в Англия преди промените. Явно му е харесало. По-добре той, отколкото комунистите, защото други просто няма.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  68. 68 Профил на dutch
    dutch
    Рейтинг: 442 Неутрално

    хе-хе забавно четиво, сега дали е вярно, кой да ти каже ... :0)

  69. 69 Профил на emil
    emil
    Рейтинг: 1288 Неутрално

    Простак!

    ДЕПУТАТИТЕ ГЛАСУВАЛИ ПРОТИВ ВОЛЯТА НА 2.5 МИЛИОНА БЪЛГАРИ ГЛАСУВАЛИ С "ДА" НА РЕФЕРЕНДУМА СА ЕДНИ ПРЕВРАТАДЖИИ. ТЕ ВЕЧЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ САМО СЕБЕ СИ.
  70. 70 Профил на nocomnet
    nocomnet
    Рейтинг: 382 Неутрално

    Още един много ярък пример за това как иначе добри публицисти не осъзнават огромните рискове на това да бъдат герои в собствените си писания.

    Не разбират доколко техният характер, тяхната същност, избива през това, което са написали. Не разбират как така читателят, вместо да чете историята, която авторът си мисли, че разказва, те четат едно много искрено самопризнание.

    Писането на книги далеч не е за всеки публицист. Не всеки е благословен с таланта на Ерих Кестнер, например.

  71. 71 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1547 Неутрално

    До коментар [#43] от "karabastun":Както и да го въртим , ''началото на прехода ''го сложи Товарищ Горбачов ,

    Ако не беше се отказал да поддържа режимите в Източна Европа с военни средства, никакви цветни революции нямаще да има. Въпреки заслугите на наш Генчо.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK