
© Антон Попов
Даниел Смилов
След последните събития около Висшия съдебен съвет (ВСС) този орган е напълно дискредитиран и трябва да подаде колективна оставка, смята Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.
"Резултатът от "SMS-гейт" е пълната дискредитация на Висшия съдебен съвет", посочи той в интервю за БНР, акцентирайки, че говорим за орган, лишен от доверието на хората, с много спорна репутация.
"Единственият изход да се спаси положението е колективна оставка и нова процедура, която да легитимира този орган", отбеляза анализаторът, като се солидаризира с дадената по-рано оценка от бившия правосъден министър Христо Иванов за конституционна криза.
Според Смилов няма съмнение, че този есемес идва от човек, който има право да решава във ВСС, а не е просто част от администрацията, както е ясно, че този човек говори от името на група, не само от свое име.
"Скандалът с есемесите оголи факта, че конституционализмът освен набор от формални правила е и набор от неформални правила, които всички трябва да спазват, а именно - когато си натоварен с много власт, трябва да я упражняваш автономно и в интерес на обществото, а не на определени групи политически лица или бизнесмени", каза програмният директор.
"От текста се разбира, че част от съдебния съвет или поне един негов член, макар да е употребено множествено число, е блокирало решение и веднага рапортува на премиера. Паралелно от разговорите на съдийките Янева и Ченалова излиза, че ВСС едва ли не консултира свои решения с бизнесмени, с г-н Пеевски по-специално (не можем да вярваме напълно на тази информация поради характера на изтеклите записи, но все пак това е нещо, което трябва да бъде проверено)".
"И когато се натрупват такива факти, няма как да имаме институция, която да се ползва с доверие в обществото", обобщи Даниел Смилов.
Политологът не е склонен да подкрепя обсъжданите публично конспиративни теории, че някой умишлено се стреми да разклати държавата. "Ако са поставени под въпрос конституционни принципи, държавата така или иначе е разклатена и в нашето изнервено общество винаги могат да се намерят поддръжници на конспиративните теории. В момента не виждам субект, който има интерес от това да разклати държавата", коментира Смилов.
По негова оценка на начина, по който съветникът в Министерския съвет Яне Янев тълкува случая, няма защо да се отделя голямо внимание и то не само заради обстоятелството, че бе в разрез с всякакви граматически правила. Отделен въпрос е защо той е съветник.
"Ясно е, че този човек говори от името на група. Това трябва да бъде обяснено", посочи Смилов за автора на фамозния есемес.
"Не видях как изявата на Яне Янев отговаря на тези въпроси. Най-общо - когато в авторитетни институции има хора, които не отговарят на техния профил, това допълнително смъква доверието в тях и не прави добра услуга на никого, който е на власт в момента", отбеляза анализаторът.
На въпрос за началото на президентската кампания и връзката й със събитията във ВСС Даниел Смилов отговори, че по-скоро става дума за опит за отвличане на вниманието – както по отношение на Радан Кънев, така и по отношение на Лозан Панов.
С хипотезите за евентуални кандидатури се спекулира, за да се отвлече вниманието според него.
Твърденията за предстоящо кандидатиране на Радан Кънев са погрешен и манипулативен прочит на провалената конституционна реформа, най-голяма отговорност за която носи най-голямата партия в момента, посочи Даниел Смилов. "Дебатът за президентската кандидатура е опит да се прехвърли вината върху малкия коалиционен партньор. Това сигурно се прави с оглед и на предстоящите доклади на ЕК", поясни той.
За кандидатиране на председателя на ВКС Лозан Панов твърдението е още по-абсурдно, както и всички спекулации за политическа кариера.
Част от българската магистратура се мобилизира зад идеи за по-радикална реформа по начин, който вдъхва оптимизъм, защото е инициатива на самата съдебна система. Това е позитивна тенденция и не трябва да се бърка с партизация на магистратурата, защото в изявите си Лозан Панов и други от тази група са доста балансирани. Те казват, че биха дали подкрепа. Но това не е заявка за кандидатиране за президент или за нещо друго.
Големият проблем е раздробеността на политическото пространство преди президентския вот и позиционирането на партиите за президентската надпревара, което засега е доста условно, отбеляза още Смилов.
За вероятността да има предсрочни парламентарни избори той подчерта, че математически зад правителството има бройки, но ако се вгледаме в техните политики ще видим, че няма общи идеи, зад които те стоят. Това по думите му стои извън политическата логика на парламентаризма и не може да издържи дълго.
"Ако минем през целия конспект - от здравната до конституционната реформа, се вижда, че мнозинството се разпада по странни начини", отбеляза Смилов.
На въпрос за шансовете на Бойко Борисов спрямо президентския пост мнението на политолога е, че той по-скоро има интерес да оползотворява шансовете си за премиер, доколкото е лидер на най-голямата партия в момента.
"Докато тези шансове съществуват, той ще избира министърпредседателското а не президентското място", убеден е Даниел Смилов.
Колкото до излязлото от средите на партията АБВ предложение за обща кандидатура, Смилов я определи като липса на добър вкус и неразбиране на начина, по който функционира една демокрация.