"Зелените" призовават за публично разпределяне на изборно дело във ВАС

Председателят на Върховния административен съд - Георги Колев.

© Надежда Чипева, Капитал

Председателят на Върховния административен съд - Георги Колев.



Партията "Зелените" настоява за публично разпределение във Върховния административен съд (ВАС) на делото срещу решение на Общинската избирателна комисия (ОИК), София за резултатите от изборите за общински съветници в Столичната община.


Делото стигна до последна инстанция, след като 22-ма жалбоподатели са обжалвали решение на Административния съд в София (АССГ). Съдебният състав не е открил съществени нарушения, които да променят резултатите.


"Зелените" не смятат така и




призовават председателя на ВАС Георги Колев с оглед важността на делото да осигури публичното му разпределение


и членовете на състава да бъдат определени на случаен принцип в присъствието на журналисти.


Миналата година журналисти от различни медии също поискаха публично разпледеляне на делото за лиценза на КТБ, но председателят на ВАС не уважи молбата им. Досега - за разлика от други съдилища, във Върховния административен съд не е имало публично разпределяне на дело на случаен принцип.


В официално прессъобщение партията сигнализира, че по време на процеса в Административния съд правата на жалбоподателите са били силно ограничени, с което обосновават искането си за публично разпределение във ВАС.


Ето част от техните мотиви:


- Според първоинстанциянния съд протоколите на избирателните комисии не подлежат на съдебен контрол.  Протоколът наистина не е административен акт и не подлежи на пряк контрол, но това не означава, че не подлежи на контрол въобще, тъй като жалбите срещу решения на ОИК, които са основани на негови пороци, неизбежно водят до контрол и на неговата законосъобразност, обясняват специалисти по административно право. Проблемът идва от това, че множеството задрасквания и дописвания съдът тълкува като поправка на фактическа грешка, а не като нарушение.


- Съдът указва на жалбоподателите да конкретизират нарушенията във всеки протокол поотделно. За това обаче и за запознаване с доказателствата по делото, заради принципа на бързина в административния процес, на жалбоподателите са дадени едва 2 дни. Делото съдържа над 1500 протокола, разпределени в 10 кашона. За този срок "Зелените" успяват да опишат едва двайсетина протокола. БСП, която също е жалбоподател, чрез мобилизиране на по-голям ресурс, успяват да се справят с 600. Въпреки аргумента за бързината на процеса, на съда е отнело близо месец да постанови решение, като законът предвижда инструктивен срок от две седмици за това.


- Освен това решението на АССГ е публикувано не в електронната партида по делото, а в раздела "прессъобщения" на сайта на институцията. Така адвокатите научават със закъснение за решението на съда, тъй като не гледат прессъобщенията. "Дневник" научи още, че те са уведомени за това решение, но със закъснение от 5 дни. То е постановено на 17 декември, обявено е в раздел "прессъобщения" на АССГ на 18 декември, а адвокатите са уведомени чрез призовкарите на 22 декември, като при това 7-дневният срок за обжалване е текъл от обявяването му, според прессъобщението.


- Съдът открива производство за установяване на истинността на протоколите от СИК като възлага на жалбоподателите да докажат нередностите в тях. След това обаче не уважава доказателствените им искания. Нито това за повторно ръчно преброяване на бюлетините, нито за допускане на експертизи, нито исканията за разпит на свидетели. Как тогава да докажем нередностите, питат се жалбоподателите.


Отказа за повторно ръчно преброяване съдът мотивира с решение на Конституционния съд (КС).


Според него преброяване на гласовете се извършва единствено ръчно от СИК след края на изборния ден. Повторно се допуска само ако от протоколите се вижда, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. А дали е имало спорове пък се разбира ако в протоколите има възражения или подписи с особени мнения. Съдът трябва да се съобрази с решението на КС. 


Решението на КС обаче е постановено през 2009 г., преди въвеждането на преференциалното гласуване, което стана основният източник за съмнения за нарушения,


коментират юристи.


Последните местни избори се отчетоха с около 14% невалидни бюлетини на първия тур, над 5 хил. души блокирани в столичната зала "Арена Армеец" и с 181 образувани досъдебни производства. В София оспорени бяха близо 1500 протокола на ОИК от различни партии и кандидати, в това число и БСП-София, Реформаторския блок и "Зелените".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK