Историци: "Османско владичество" е най-точният термин

Историци: "Османско владичество" е най-точният термин

© Георги Кожухаров



Избори 2022

От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е "османско владичество". В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане.


Това се посочва в отворено писмо на колектив историци от БАН и Софийския университет до Министерството на образованието и науката и до депутатите в образователната комисия в Народното събрание.


Експертите изтъкват, че




"османско владичество"


има почти равностойни синоними - "османска власт/управление/господство" и всички те са международно утвърдени научни термини за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи.


Поводът за уточнението е спорът, който се разпали тази седмица, след като Министерството на образованието и науката представи новата учебна програма по история за шести клас. Думата в програмата, за която беше атакуван министъра Тодор Танев и заради която в последствие загуби поста си, е "съжителство", използвана в изречението: [ученикът трябва да може да] Дава примери за съжителство между традициите на християни и мюсюлмани във всекидневието: празници и обичаи, жилище, облекло, храна.


За съжителството като термин историците поясняват, че се използва от изследователите и също от МОН като "само един аспект от социалната и културна история на различните конфесионални и етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи". През периода на османското владичество българи и турци, евреи, роми и арменци, християни и мюсюлмани, православни и католици, сунити и алевити и пр. нерядко са живеели редом и във всекидневния си живот те често е трябвало да споделят общи отговорности и грижи.


"Съжителството" -  и с позитивните, и с негативните си измерения - е неразривна част от нашата обща история и тя няма как да бъде заобиколена и премълчана.


"Съжителството" е емпиричен факт, а не оценъчно понятие.


То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът "съжителство" не може да замени термина "владичество" и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива", посочват историците в анализа си.


Колкото до "робството"


Съвременната наука предпочита да не използва този термин, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. "Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен", пишат историците. Отбелязват и че част от еничарите, със статус на лични роби на султана, действително са били с български произход, но с тях не може да се отъждестви огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите.


Изразът "турско робство"


бил наложен с политически цели от българското национално движение през 19 век. Той бил "част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт". 


Подробното обяснение е, че: Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20 век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19 век до сега. Задълбочавайки познанията си,  тя  е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът "турско робство" е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя.


"Фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат", признават учените. Те виждат в него възможност за дебат и провокиране на аналитичност у учениците в контекста на съвременното му разбиране, но не и като основен исторически термин. 


И накрая, широкообсъжданият през последните 25 години термин


"османско присъствие"


никога не е бил използван нито от български историк, нито в учебниците по българска история за различните учебни степени - с изключение на случаите, в които се е налагало да се обяснява защо чрез този изфабрикуван незнайно от кого и с каква цел термин не може да бъде обозначен османският режим на Балканите, заявават историците.


В писмото си историците, които са специалисти за периода 15-19 век от националната и балканска история, изтъкват, че науката им в днешно време "се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира способности за аналитично мислене".


"Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност," завъшват те.


Подписите отдолу са на:
Проф. дин. Надя Данова - Институт по Балканистика и център по тракология, БАН
Проф. дфн Николай Аретов – Институт за литература, БАН
Доц. д-р Светлана Иванова - Исторически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Доц. д-р Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания, БАН
Доц. д-р Стефка Първева - Институт за исторически изследвания, БАН
Доц. д-р Росица Градева - Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ
Доц. д-р Пламен Божинов - Институт за исторически изследвания, БАН
Кета Мирчева - историк на свободна практика

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK