Архивите: Сталин за рушенето на езика, Тодор Живков за игото

Тодор Живков, скулптурен портрет от музея на социалистическото изкуство

© Анелия Николова

Тодор Живков, скулптурен портрет от музея на социалистическото изкуство



Турските асимилатори са искали да разрушат езиците на балканските народи. До този извод стига съветският вожд Сталин. Като голям учен, корифей на всички науки и специалист по езикознание (по Владимир Висоцки), Йосиф Висарионович е обърнал внимание и на езиците на балканските народи в Османската империя.


От "Марксизмът и въпросите на езикознанието", 1950, е следният пасаж: "Стотици години турските асимилатори са се мъчили да осакатят, да разрушат и да унищожат езиците на балканските народи. През този период речниковият състав на балканските езици е претърпял сериозни изменения, били са възприети много турски думи изрази, имало е и "сближавания" и "отдалечавания", обаче балканските езици са устояли и оцелели." 


Какво е причинило османското иго и как избуяват семената на пролетарския интернационализъм и любовта към Русия - това обяснява Тодор Живков по повод 100-годишнината от Освобождението. Тогава той е първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, т.е. всевластен, а 3 март не е национален празник.




Годишнината е отбелязана на тържествено юбилейно заседание на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерския съвет... Софийския градски народен съвет на 2 март 1978 г. в зала "Универсиада".


В 16 ч. присъстващите в залата стават и с бурни, продължителни аплодисменти и възгласи "БКП-БКП" посрещат първия си ръководител и други партийни дейци, както се вижда от протокола, публикуван в интернет от Агенцията "Архиви". Докладът на Живков (неизвестно от кого подготвен) също е прекъсван от ръкопляскания и възгласи. 


Ето някои от изводите, направени от Тодор Живков:


"... Падането на България под османско иго в края на 14 век прекъсна и върна назад нейното естествено историческо развитие. Робството унищожи високата за онова време материална и духовна култура на българската държава. То постави под заплаха самото ни съществуване като народ. В продължение на 500 години нашият народ беше подложен на национално потисничество и национална асимилация, на жестока експлоатация и духовен гнет, на физическо унищожение.


… Историята на петвековното робство е всъщност история на петвековните борби за свобода.


...В ония мрачни времена, в условията на най-жестоко политическо и духовно потисничество, българските революционери съумяха да се издигнат до такива висоти в своето мислене и действие, че ние не само безкрайно се гордеем с тях, но имаме всички основания да заявим: интернационализмът на нашите възрожденци е оная благодатна почва, на която щедро избуяват семената на пролетарския интернационализъм... /бурни ръкопляскания/


През мрачните столетия на робството се зароди и любовта на нашия народ към Русия, вярата му, че "Дядо Иван" ще го избави от неволята..."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK