Приватизация на обвинението - плюсове и минуси

Доц. Кристиан Таков, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

© Красимир Юскеселиев

Доц. Кристиан Таков, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"



"Приватизация на обвинението" - темата на обявената лекция и името на лектора доц. Кристиан Таков с участието на съдия Здравка Калайджиева, препълниха огромната 65-а аудитория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в сряда вечерта. Организатор на дискусията беше клубът на "Либертарианско общество" в университета.


Приватизация на обвинението, оказа се, означава според доц. Таков да се освободи държавата (в лицето на прокуратурата) от обвинителната функция и всеки гражданин сам да повдига обвинение пред съда срещу всеки за всичко по своя преценка.


Това  обобщение на идеята, което направи самият доц. Таков, предизвика възторг у едни слушатели (естествено сред споделящите либертарианските тежнения за пълно освобождаване от държавата) и недоумение и нестроен хор от въпроси у други в аудиторията.




Самият доцент Таков посочи освен плюсовете и опасни странични ефекти на идеята си


Плюсовете произтичат от сегашното монополно положение на прокуратурата по отношение на обвинителната власт: сега прокуратурата единствена преследва тежките престъпления и повечето от леките - без клеветата и обидата и леката телесна повреда, които са определени за престъпления от частен характер. Тоест прокуратурата решава дали да образува наказателно производство. И когато реши, че няма данни, за да образува наказателно производство, гражданинът е безсилен - той не може да предприеме нищо.


Минусите на идеята за приватизация на обвинението обаче заваляха под формата на въпроси между слушателите. В препълнената зала шепнешком се питаха: "А какво става, ако и прокуратурата води дело за същото престъпление, за което и гражданинът? А кой ще обезщети ответника в частното дело, ако онзи, който го е изправил на съд, не докаже обвинението си?"


Опасен страничен ефект според доц. Таков е пълното отчуждаване на гражданите от държавата, ако тя се освободи изцяло от основни функции.


Според доц. Таков висока такса за започване на частен процес и банкова гаранция, с която да бъде обезщетен оневиненият, ще възпират масовото завеждане на наказателни дела по лична инициатива.


Но това ще бъде достъпно за богатите и не е справедливо -  този въпрос зажужа в залата и  доц. Таков, сякаш го е предугадил, отвърна - напълно в либертарианския дух:


"Идеята няма претенция да предлага справедливо решение, а ефективно - като не могат всички, да могат поне някои".


Що се отнася до сравнителния исторически преглед на доц. Таков за ролята на прокуратурата, студентите на банката зад мен съзряха противоречия: монополизирането на обвинителната функция от държавата чрез прокуратурата върви паралелно с регламентирането на функциите на държавата и на гражданите, тоест паралелно с цивилизационния процес - това се разбра от дискурса на доц. Таков. И следователно въвеждането на изцяло частното обвинение е връщане назад в дорегламентационната ера - коментира четвъртокурсник по право.


Доц. Таков очевидно си даваше сметка за всички слабости на сензационната идея и  неслучайно приключи лекцията си с лека себеирония:


"А сега давам думата на съдия Здравка Калайджиева да ме разбие".


Здравка Калайджиева, бивш съдия в ЕСПЧ в Страсбург

© Юлия Лазарова

Здравка Калайджиева, бивш съдия в ЕСПЧ в Страсбург


Здравка Калайджиева, доскорошен съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, заяви съвсем пряко, че не приема идеята във вида "като не могат всички, да могат поне някои" да свършат това, което прокуратурата не иска или не може. Тя изрази резерви и към идеята да може "всеки за всичко срещу всеки" да заведе наказателно производство.


Здравка Калайджиева: Не "всеки срещу всеки за всичко", а да се намерят алтернативи, когато прокуратурата бездейства.


Възможна алтернатива според нея е, ако прокуратурата откаже да заведе дело например по сигнал на гражданин за корупционни практики в държавно учреждение, да може гражданин, обществена организация или оправомощен адвокат да повдигне и внесе обвинение. Тоест трябва да има възможност някой да замести държавния орган, ако той бездейства - това може да направи и друг държавен орган, например Комисията за незаконно придобито имущество, ако получи сигнали, които и прокуратурата е получила, но не се задейства.


Законът за отговорността на държавата е заплаха за добросъвестните  прокурори


Сериозен акцент на дискусията, макар извън основната тема, сложи Здравка Калайджиеве с коментара си за Закона за отговорността на държавата и общините за щети, нанесени на гражданите,  по отношение отговорността на прокуратурата.


Прокуратурата може да има много недостатъци в действията си, може да е отворена за произвол, но Законът за отговорността на държавата е заплаха за съвестните прокурори, коментира Калайджиева. Функцията на прокурора е да повдигне и поддържа обвинението, както е предписал законът. А когато дойде ред на съда и той се произнесе с оправдателна присъда, това не би трябвало да се пише за отговорност на прокуратурата, ако тя добросъвестно е изпълнила задължението си, защото задължението на прокурора е именно да повдигне и поддържа обвинението. Към оня момент прокурорът не може да знае какво ще реши съдът - такова беше обяснението - преразказано - на  Здравка Калайджиева.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK