Приемът в университетите с ниски показатели ще бъде намален с около 20%

Зам.-министър проф. Николай Денков

© Надежда Чипева, Капитал

Зам.-министър проф. Николай Денков



След промените в закона за висшето образование ще има университети, за които приемът ще се запази в рамките на капацитета им, но и такива, в които той ще бъде намален с между 10 и 20% или дори повече. Това ще зависи от три групи фактори - качеството на образованието (измерено с акредитационната оценка), качеството на научната дейност, и може би най-важната - реализацията на завършващите студенти. 


Това обяснява заместник-министърът на образованието и науката в ресор висше образование проф. Николай Денков в интервю за в. "Стандарт". 


"През 2010-2011 учебна година държавата е субсидирала 44 хиляди първокурсници при завършващи 70 500 ученици. През миналата година отново е субсидирала 44 хил. студенти, но завършващите ученици вече са били 59 хил. За следващата година очакваме да завършат 53 хил. ученици. С две думи - учениците са намалели с 25%, а ние продължаваме да субсидираме един и същи брой студенти. При това процентът на субсидираните завършващи ученици, които започват първи курс във висшите училища, е станал толкова висок, че няма как да се осигури качествено висше образование", посочва Денков. Според него намаляването на приема е един от най-важните елементи на промяната. 
Другата важна задача е да се осигури по-високото субсидиране на университетите с по-високо качество. Двете неща са взаимосвързани и ще позволят на университетите да се концентрират върху това, в което са най-добри, смята зам.-министърът. Промяната в приема ще стане чрез използване на таблици с коефициенти, които вече са подготвени и до две седмици вероятно ще бъдат публикувани за обществено обсъждане на сайта на министерството. 
По думите му двата най-безспорни показателя, включени в таблиците, са безработицата сред завършващите студенти и приложението на висшето образование от дадена специалност и университет. Но редукцията на студентски места няма да важи като цяло за вуза, а само за специалностите, в които проличава неефективност. За сметка на това може да има увеличение в други специалности, където завършващите постигат успех и се реализират по специалността си. 


Зам.-министър Денков дава пример с два университета - Висшето училище по комуникации и пощи и Техническия университет в Габрово




"В единия случай става дума за Висшето училище по комуникации и пощи, което в направление "Администрация и управление" е на 12-о място с 40 точки от 100 възможни. Безработицата на завършилите това професионално направление е 5.39% при средна за всички висшисти 3.74%, тоест близо два пъти по-висока. А приложението на придобитото висше образование е само 16%. Очевидно този тип обучение не е добро за студентите, защото не им помага да си намерят адекватна работа. Било е добро единствено за висшето училище, което се е стремяло да привлече субсидии.


В същото време това висше училище има и друго професионално направление - "Комуникационна и компютърна техника" - и там нещата изглеждат значително по-добре. Девето място с 47 точки, а безработицата е 3.11%, т.е. под средната за висшистите в страната. Приложението все още не е блестящо, но все пак е два пъти по-високо, отколкото в другото професионално направление. Много по-смислено за това висше училище е да се фокусира само в направлението, в което е по-добро и пазарът изпитва остра нужда от специалисти", казва Денков.  


Вторият пример е сходен - цели 6.6% от студентите на Техническия университет в Габрово, които завършват икономика, остават без работа след това, а по-малко от една четвърт от тях се реализират в професията, за която са учили. Специалността "Икономика" на ТУ-Габрово е на "незаводното 16-о място", посочва Денков, докато икономистите, завършващи Стопанската академия в Свищов или Софийският университет, които са съответо на седмо и първо място в класацията се реализират масово. Значи че, няма проблем с икономистите по принцип, а с качеството на обучението точно тук.


За сметка на това, Габровският технически университет е сред лидерите в обучението по Електротехника, електроника и автоматика (на 5-о място в страната) и е логично акцентът да е поставен именно върху инженерните и техническите специалности, смята зам.-министърът.  


На въпроса как ще се отрази промяната върху бюджетите на висшите учебни заведения, Денков отговаря, че разчетите за тази година са направени и на базата променената оценка за качество. "Важно е да се разбере, че за едно по-голямо висше училище крайният бюджет е комбинация от повишаващи се и понижаващи се бюджети за отделните направления. Това позволява на ректорските ръководства да видят кои са печелившите и губещите, и да адаптират приема, така че да бъдат печеливши от новата система.", казва той.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK