Осмомартенски Манолова се възмути от живота на жените в затвора

Националният омбудсман Мая Манолова

© Анелия Николова

Националният омбудсман Мая Манолова



Трагична материална база, завишени цени в затворническите лавки и проблеми в медицинското обслужване - това са част от изводите от годишния доклад на омбудсмана за състоянието в местата за лишаване от свобода - затвори, арести, както и психиатрии, институции за закрила на детето, домове за възрастни и бежански центрове.


Екипът на омбудсмана, извършил проверка и оценка на тези места, е констатирал, че през 2015 г. има частичен напредък по отношение на материално-битовите условия и пренаселеността на затворите. Въпреки това материалната база остава трагична, като най-тежко е положението на затворите в Бургас и Варна. При посещенията е установена липсата на санитарни помещения в килиите в двата затвора, както и в единствения женски затвор в Сливен. Манолова беше част от екипа, посетил женския затвор миналия понеделник. Там има над 230 души.


Затова и в презентацията днес тя обърна специално внимание на условията там. Над 80 процента от лишените от свобода жени излежават присъди за ненасилствени престъпления като контрабанда на цигари, дребни кражби, а някои са поели вината на мъжете си, обясни омбудсманът.




Близо половината от тях са майки, поради което основният проблем на жените затворници е тяхната изолация от семейството и децата им.


Манолова определи като дискриминационен проблем наличието на един женски затвор, където се настаняват всички жени,


без значение от мястото, където живеят. Докато мъжете се настаняват в най-близкия до дома им затвор и така биват по-често посещавани от семействата си.


15-20 мин. топла вода на ден, четири душа и четири мивки за 30 жени, месечни консумативи от 1 тоалетен сапун, 1 сапун за пране, 200 г прах за пране и 10 превръзки са условия, които според екипа на омбудсмана не дават възможност на затворничките да поддържат елементарна лична хигиена. Омбудсманът е отправил препоръки към правосъдното министерство и за тези проблеми. По думите на Манолова са необходими законодателни промени, според които бременни жени или майки на малки деца с присъди за дребни престъпления да не бъдат вкарвани в затвора. Необходимо е и създаване на женски отделения в поне един или два други затвора, за да има равномерно разпределение в страната, където жените могат да изтърпяват наказанията си.


За проблемите в Сливенския затвор сигнализира наскоро и Българският хелзинкски комитет.


Сериозен проблем и в другите места за лишаване от свобода според експертите е невъзможността да се полага трудова дейност в затворите,


която би довела до намаляване на постановените от съда присъди и която има превъзпитателни функции.


"Буди недоумение пълната липса на подкрепа от страна на Министерството на правосъдието, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Държавно предприятие "Фонд затворно дело" на съществуващите цехове към затворите", каза Мая Манолова.


По думите й е необяснимо защо произведената в тях продукция не се ползва с предимство поне в системата на затворите. Защо правосъдното министерство не изкупува произведеното работно облекло от затвора в Сливен или дюшеци от Ловеч, а сключва договори с външни фимри, попита омбудсманът. Тя е отправила препоръка към министерството за решаването на този въпрос.


Друг проблем, констатиран в доклада, са завишените цени на стоки в затворническите лавки в сравнение с външните магазини, както и на телефонните разговори. С 30-40% по-скъпо пазаруват затворниците, които нямат право да получават колети, което по думите на Манолова ги прави сигурни донори на фирмите, зареждащи лавките. 


Медицинското обслужване е друг проблем в местата за лишаване от свобода, въпреки че има медицински центрове, ежедневно десетки затворници се извеждат за лечение извън затвора.


Психиатриите са другите центрове, които са били посетени


и оценени в годишния доклад на омбудсмана. Според статистиката 19.5% от българските граждани поне веднъж в живота си са търсили психиатрична помощ. 50 хиляди годишно са хоспитализациите в психиатрични заведения, чиято материална база е "окаяна, направо трагична", коментира Манолова.


Поради това приоритет в работата й през 2016 г. ще е именно състоянието на психиатричната помощ. Под три процента от здравния бюджет е за тези заведения, което е твърде малко, смята омбудсманът. Според нея липсва институционална подкрепа за болните, което е проблем особено за тези без близки. След изписване от психиатричното заведение никой не следи тяхното състояние, поради което те отново се влошават след определен период и постъпват повторно за лечение.


Същевременно местата за настаняване са малко и с години пациенти чакат, за да бъдат лекувани. В психиатрична болница екипът на омбудсмана е срещнал и клошар, които е там просто защото няма дом. Липсват и специалисти за работа с болните, като основна причина за това според доклада са минималните средства за заплати. Санитари стават изписани пациенти.


Омбудсманът е отправил препоръки и към отговорните институции за състоянието на миграционните и бежанските центрове. Основните проблеми, установени там, са проблемите и забавянето при регистрация и предоставяне на статут и заниженият контрол при самоволно напускане на центровете, което е предпоставка за трафик на хора и каналджийство. Манолова обясни, че при проверка на протоколи от центровете са установени малолетни и непълнолетни деца, които са непридружени и се записват настанени в центъра възрастни, с които дори не се познават, а понякога са с различна националност.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK