Парламентът даде зелена светлина на задължителното гласуване (допълнена)

© Юлия Лазарова

След прегласуване със 121 гласа "за", 27 "против" и 21 "въздържал се" парламентът прие на първо четене промените в Изборния кодекс, с които се въвежда задължително гласуване. Промените са предложени от Патриотичния фронт и предвиждат глоби за тези, които не са упражнили правото си на глас.

Едната мярка е лишаване от социални помощи за срок от 3 месеца, а другата е глоба от 50 лв. За хората с трайни увреждания, както и за възрастните над 80 години, които не са гласували, не се предвиждат наказания.

Задължителното гласуване, агитацията на майчин език с превод, създаването на многомандатен избирателен район в чужбина, активната регистрация и преференцията предизвикаха най-остри спорове между депутатите в продължилата цял пленарен ден дискусия по първото четене на 14 законопроекта за ремонт на Изборния кодекс. От тях само три бяха отхвърлени - на "Атака" за здължителното гласуване и образователен ценз, както и проектите на независимия депутат Георги Кадиев и на ДПС за възможност за агитация на чужд език с превод.

ДПС се закани да атакува задължителния вот в съда

Очаквано идеята за задължително гласуване срещна сериозен отпор от страна на ДПС, които се заканиха да го атакуват в Конституционния съд. БСП и ДПС единствени гласува срещу задължителния вот. Хамид Хамид отбеляза, че освен конституционния проблем се създава и друг - как ще се осигури възможност на всички българи по света да гласуват и как ще бъдат санкционира тези хора. "Ще трябва ли всички, които не успеят да гласуват, които са на хиляди километри от България, да идват дотук и да представят бележки за уважителни причини. Към Северна Корея ли вървим с 97% активност", попита той. "Какво ще се получи, ако 51% от имащите право на глас зачеркнат всички бюлетини? Биха ли били легитимни тези избори или не", добави още Хамид.

Изключеният от БСП независим депутат Георги Кадиев заяви, че задължителното гласуване е глупост. Хората не са овце, за да ги карате с гегата да гласуват, добави той и отбеляза, че в съседна Гърция гласуването е задължително, но на последните избори 52% са гласувалите. Откажете се, задължителното гласуване не е начинът да накараме хората да се занимават и интересуват от политика, призова той.

"Глупост е система, която възпроизвежда едни и същи физиономии в парламента", отговори му Искрен Веселинов от Патриотичния фронт. И обяви, че според различни социологически проучвания около 30% са противниците на задължителното гласуване и над 50% го подкрепят. Според Веселинов задължителното гласуване ще доведе до оздравяване на политическата система. Той посочи, че в България е имало задължително гласуване - въведено през 1919 г. след Първата световна война и по думите му това лекарство тогава дало положителен резултат, като с близо 30% се вдига избирателната активност. Оставяме дискусионен въпросът за санкциите и глобите, но това е лек срещу онези автобуси, които непрекъснато променят изборния резултат в определени региони, добави Веселинов.

Независимият депутат Велизар Енчев, избран от листата на Патриотичния фронт, пък попита не са ли твърде много задълженията към българите. Преди да говорим за задължително гласуване, не трябва ли да започне дебат за промени в конституцията и има ли воля за такава, попита той. Настоя и за отговор кой ще събира глобата от 50 лева в чужбина - посланикът, консулът. Преди задължителното гласуване трябва да говорим за изчистване на списъците от фантоми и за активна регистрация, каза Енчев. И добави, че между първото и второто четене на промените ще предложи, ако в изборите не са гласували 50% плюс един от имащите право на глас, да не се признават за редовни.

Без агитация на майчин език

Бившият лидер на ДПС и водач на новата партия ДОСТ Лютви Местан обяви, че ограничението за майчиния език е противоестествено и рано или късно ще отпадне от изборния кодекс. Според него това най-вероятно ще се случи след осъдително решение на Съда за правата на човека в Страсбург, пред който той заведе дело "от любов към родината, в която тоталитарните остатъци трябва да бъдат премахнати".

Местан призова колегите си да погледнат на предложението му под друг ъгъл - "само след два месеца отново заедно ще бъдем на шествието на 24 май, за да отбележим делото на пресветите братя Кирил и Методий, известен като празника на буквите". Само че 24 май е много по-голям от празника на буквите - истинското дело на пресветите братя е в това, че преди близо 12 века са водили битка с триезичниците, за да защитят правото на всеки един народ на свой език, а буквите са само графическия израз на това право, каза той.

И цитира "За буквите" на Черноризец Храбър. Показа платежно нареждане, с което превел на 25 януари 2200 лева глоба за санкция, нолажена му от областния управител на Разград, само защото при откриване на предизборната кампания за местния вот в Исперих е поздравил избирателите на майчин език на най-големия мюсюлмански празник - Курбан Байрям.

От "Атака" пък заподозряха, че искането на Местан създавало сепаративни вратички - след като искат втори официален език, целта била и разделяне на държавата. Стефан Кенов от "България демократичен център" също не подкрепи агитация на майчин език, защото се злоупотребявало многократно с използването му.

Подозрения, че преференцията може да отадне

На първо четене бяха приети три законопроекта, които предвижда промяна на прага на преференцията за местните избори, която сега 7% от общинската избирателна квота (колкото гласа са нужни за един общински съветник). Одобрената идея на ГЕРБ е да бъде 7% от гласувалите за съответната партийна листа, ДПС иска да е поне колкото общинската избирателна квота или колкото струва един общински съветник, а Патриотичният фронт - половината от общинската избирателна квота.

Мартин Димитров гражданската квота на Реформаторския блок се усъмни, че на второ четене преференцията може съвсем да отпадне. "Притеснявам се, че има хора, които искат отпадане на преференцията, но това ще бъде голяма грешка и ще доведе до тежък спад на активността. Да не стане както с промените в Конституцията, при които мистериозно между първо и второ четене се появи текст, на когото никой не се признава за автор", каза той.

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) напомни за консултациите между РБ и ГЕРБ, по време на които са се разбрали за промяна на прага на преференцията в разумни граници за местни избори. Не може партийното строителство да се обяснява само с преференциалното гласуване, каза той и отбеляза, че ГЕРБ бранели преференцията повече от Реформаторите.

Хамид Хамид пък обвини Димитров в заблуда, че преференцията е мажотираният елемент в избирателната система. Това е квазимажоритаронст, истинската мажоритарност е независимият кандидат, смята той. И призова да се върви към облекчаване на възможността за издигане на независими кандидати.

Зелена светлина и за активната регистрация

Парламентът одобри и предложената от "Движение България на гражданите" активна регистрация за изборите. Предвижда се регистрацията да може да се извърши във всяка общинска администрация, всяко кметство в страната и във всяко дипломатическо или консулско представителство на България. Кампанията по регистрация ще продължава не по-малко от 3 месеца заради големия брой хора, които трябва да се регистрират и ще трябва да е най-малко 2 месеца преди изборния ден. На всеки десет години ще се провеждат кампании, за да се облекчават гражданите от контакти с администрацията.

За да не бъдат ограничени правата на онези, които не са се регистрирали, има и възможност за индивидуална регистрация извън периода на кампанията, но не по-късно от 15 дни преди изборния ден. Ръководството на процеса е възложено на Централната избирателна комисия (ЦИК). Дописване на избиратели в изборния ден ще се допуска не по решение на секционните избирателни комисии, а само срещу издаден от общината или района документ за причината за отсъствие на един избирател от списъка.

Основният вносител на поправката Димиър Дечев посочи, че активната регистрация се опитва да реши проблема с мъртвите души в списъците. По думите му те са около 1 млн. души. От 15 години не са почиствани списъците. Такива правила сме предвидили, че никого да не лишим от гласуване, аргументира се той. Според него това ще доведе и до увеличаване на избирателната активност.

Това е опит законът да свърши работата на администрацията, която е отговорна за изчистването на избирателните списъци, възрази Хамид Хамид от ДПС. По думите му активната регистрация щяла да сведе до минимум актиността на вота.

И електронно гласуване, и машинно гласуване

Парламентът прие на първо четене и взаимоизключващи се предложения за електронното и машинното гласуване. Подкрепа събраха два проекта - на ГЕРБ и на Реформаторския блок, за  електронно гласуване, и три проекта - на АБВ и два на депутати от РБ, за машинно гласуване и машинно преброяване на резултатите.

От ДПС не подкрепиха електронния вот, въпреки решението на парламента след референдума от 25 октомври 2015 г. Искаме работещ модел за електронното гласуване, а не бланкетен текст. Не искаме да сме пионерите на електронното гласуване, заяви Хамид Хамид и добави, че САЩ и Германия са го отменили.

Предложението на Реформаторите е електронното гласуване да се въведе от 2018 г., докато ГЕРБ предлага на всички избори до 2018 г. то да е експериментално и резултатите от него да не се зачитат. АБВ пък иска машинно гласуване да се въведе от 2018 г. в 5000 изборни секции, а от РБ предлагат - още на президентските избори, но в половината изборни секции.

Изборен район "Чужбина" и право на осъдените за леки престъпления да гласуват

Хамид Хамид възрази срещу приетата идея на ГЕРБ затворниците, осъдени за леки престъпления, да могат да гласуват, защото техният глас можел лесно да се контролира от властта, управляваща местата за лишаване от свобода.

Настимир Ананиев от "Движение България на гражданите" пък настоя ГЕРБ отсега да кажат колко депутати ще изират българите от чужбина с предвидение многомандатен избирателен район "Чужбина". Колко български граждани представляват този чужбински район - 2 млн., или ще им дадем минимума от 4 мандата, които ще представляват доста голяма общност, попита той. Този въпрос е доста дискусионен и трябва да бъде изговорен, за да се знае колко депутати ще бъдат излъчвани от този район, настоя той.

Според решението на парламента поправките в Изборния кодекс трябва да бъдат приети на второ четене от правната комисия до 30 април.