Съдбата на ценни сгради - изгубена между регистрите

Разрушеният с кметска заповед тютюнев склад в Харманли. От общината твърдят, че нямали сведение да е паметник на културата.

© Светлана Николова

Разрушеният с кметска заповед тютюнев склад в Харманли. От общината твърдят, че нямали сведение да е паметник на културата.



Как е възможно в наши дни проверката дали сграда, застрашена от разрушаване, е паметник на културата, да отнеме два - три дни? Как е възможно представители на община, на чиято територия е ценна постройка, дълго време да твърдят, че тя не е защитена от закона?


Ако се изключи умисъл и желание за скриване на истината от отговорните местни власти, пак остава вероятност чуденето да трае цял работен ден. Така беше в случая с полуразрушения тютюнев склад в Пловдив.


Едно от обясненията защо е възможно протакане е, че регистърът на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, в който трябва да фигурират всички паметници на културата, не е достъпен в интернет. От общо 19 хиляди обекта на недвижимо културно наследство, само няколко стотин - онези от национално и световно значение, са онлайн.




"По принцип общините трябва да бъдат уведомявани за всички централни промени в регистъра. Но тъй като при преписките и нанасянето им от различни хора могат да се допускат грешки, законова тежест има само регистърът в НИНКН; той обаче е на хартиен носител, не е интернет базиран и не може да се проверява дистанционно", казва в интервю пред "Дневник" арх. Любинка Стоилова - главен експерт по културното наследство в Столична община от 2007 до 2015 г. "Националният документален архив на института също е само на хартия, така че който иска да съгласува каквато и да е промяна в обект на недвижима културна ценност, отново трябва да направи справки в София. Затова предлагаме да започне незабавна дигитализация на Националния документален архив и регистъра, който успоредно да се актуализира." Това не може да стане с настоящите ресурси на общините и НИНКН - трябва целево финансиране, отбелязва експертът.


Общинските регистри


Общините би следвало да водят свои архиви, макар те не винаги да са актуализирани - има обекти, които вече не съществуват, адресът им е променен, както и такива, чиято категория трябва да се преразгледа, посочва арх. Стоилова. Независимо от това, те са длъжни да отразяват комуникацията си с НИНКН.


Как общините поддържат тези списъци и дали те са в интернет? "Дневник" провери случаят в София и още шест града. От тях само Русе има регистър на недвижимото културно наследство, който не само е достъпен, а и може да бъде видян на сайта на общината. Освен това данните са актуализирани сравнително скоро – в края на 2013 година.


Във Велико Търново списъкът на паметниците може да бъде видян в общината. Заместник-кметът Ганчо Карабаджаков каза, че сега се дигитализира, а регистърът редовно се допълва и актуализира. И в Бургас се канят до дни също да имат регистър на сайта на общината. Сега списъкът е достъпен, но се съхранява на хартия в общинската администрация. Има и карта на всички обекти на недвижимото културно наследство.


В Несебър, чийто стар град е културна ценност от световно значение, списъкът може да се види в общината. Актуализация обаче не е правена от началото на 90-те години, когато започва строителният бум по Черноморието. Това отчасти се дължи на обстоятелството, че Старият град е защитен обект на световното културно наследство.


В Плевен трябва да се подаде молба до кмета, ако бъде одобрена, се плаща и такса.


Според главния архитект на Копривщица Гено Георгиев в града-музей също има подобен списък, но не е актуализиран отдавна, а за дигитализиране не може и да се говори.


Съгласно сега действащите закони, задължение да поддържат публичен регистър на културното наследство имат министерството на културата и институтът за културно наследство, отговориха от пресцентъра на столичната община за положението в София. "За съжаление и ние, като гражданите, нямаме достъп до архивите на НИНКН и "актуализация" се прави по конкретен повод, казаха още от пресцентъра." По закон всяка съгласувателна процедура за намеса в обект и промяна в статут, минала през НИНКН, се праща до собственика с копие до главния архитект на града. От общината твърдят, че не получават често информация от института.


От столичната община добавят, че се обмисля систематизиране на информацията от Направление "Архитектура и градоустройство". Такова обобщение беше направено при подготовката на подробния устройствен план (ПУП) на Зона А-юг на Центъра. В този устройствен документ всички сгради със статут са нанесени съобразно изискванията на закона за културното наследство и специфичните норми за всеки обект. Сега според пресцентъра има "сравнително пълна информация за отделните обекти", която се съхранява в различни архиви на районните администрации, архитектурното направление и Музея за история на София. В картата на ГИС за София са отразени постановките на Общия устройствен план на града и отчасти - обектите на културното наследство.


Случаят с общия устройствен план


Общини, за които има влязъл в сила общ устройствен план (ОУП), не биха могли да твърдят, че не познават паметниците на своите територии. Изготвянето на ОУП ги задължава да изискат актуална справка от НИНКН за културните ценности, а ПУП на различните райони - да изготвят специфхични правила за тяхното опазване. Редица селища в процес на изготвяне на ОУП през изминалите две години следва да са отправили запитвания към института. Дали са получили, но и отразили отговорите в своите списъци - истината, при липса на дигитализиран архив, засега е между две деловодства.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK