Евродепутати искат или отпадане на мониторинга, или наблюдение на всички страни от ЕС

От ляво надясно - българските евродепутати Филиз Хюсменова (ДПС), Илиана Йотова (БСП) и Емил Радев (ГЕРБ), които са сред инициаторите на форума.



Български евродепутати от различни групи се обявиха или за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка, или за въвеждане на общоевропейския механизъм за върховенство на закона да се прилага за всички 28 държави от Европейския съюз. Само евродепутатът от Румъния и бивш министър на правосъдието по време на преговорния процес Моника Маковей защити продължаването на европейското наблюдение над България и Румъния.


Това стана по време на изслушването на препоръките от последния доклад на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и оценка на България и Румъния от края на януари в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент.


Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП) посочи, че вече е време Брюксел да възприеме България като пълноправен член на ЕС и да прекрати дискриминационния мониторинг върху страната, а на мястото му да бъде въведен механизъм за върховенство на закона, изграден на измерими критерии. За 13-и път България е подложена на дискриминационно отношение, въпреки че проблеми с корупцията съществуват в много държави от ЕС, добави той. И отбеляза, че преди точно един час българският парламент е приел на първо четене основополагащия Закон за съдебна власт. Механизмът не е базиран на обективни и измерими критерии и се използва единствено за политически цели, и пречи на пълноправното членство на страната в Шенген.




Мария Габриел (ГЕРБ/ЕНП) попита има ли Европейската комисия ясни предложения как да бъде повишена ефикасността, за да не се губи смисълът и да не бъде повод за отклоняване на вниманието от важни процеси в Европа. Как ЕК вижда България и Румъния след края на механизма и с какво България и Румъния са по-различни, добави още тя.


Зам.-председателят на комисията на ЕП Илияна Йотова (БСП/Социалисти и демократи) попита представителя на ЕК, който представи препоръките и оценките на евродоклада, дали наистина смята, че това е най-добрият инструмент, който комисията притежава не за да влияе, а за да сътрудничи с двете държави. Не ви ли притеснява, че този механизъм е повече за вътрешнопартийна употреба, обърна се тя към еврокомисията. За направените в евродоклада забележки за неприетия закон за борба с корупцията Йотова коментира, че това е лош закон, който предполага политическа разправа с неудобните опоненти вътре в страната.


Йотова попита още колко пари на европейския данъкоплатец отиват на година за наблюдението на двете държави.


Филиз Хюсменова (ДПС/АЛДЕ) настоя комисията на ЕП за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да погледне задълбочено и критично на самия инструмент, който се прилага. Аз не твърдя, че България е постигнала високи стандарти, но бих желала този процес да мотивира и да протича резултатно, добави тя. Във всички държави членки има проблеми и сега трябва да се учим един от друг, каза тя и предложи да се поиска от ЕК преглед за въздействието на механизма, за неговата ефективност и ефикасност.


Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти) също се обяви за отпадане на механизма, като го нарече дискриминационен и видя двоен стандарт в прилагането му. Има държави членки, които нарушават договори, други злоупотребяват с европейските пари, трети системно нарушават общите финансови правила на ЕС, но не виждам санкции за тях. Това е двоен стандарт, коментира Джамбазки. Според него механизмът не прилага качествени инструменти за измерване на постигнатия прогрес.


Джефри ван Орден (Европейски консерватори и реформисти), който беше докладчик, когато България се присъединяваше към ЕС през 2007 г., също се обяви за отпадане на наблюдението за България и Румъния. Той посочи, че при въвеждането на механизма той не е бил замислен като постоянна мярка, а като краткосрочна и са били оптимистично настроени. Поуките на България и Румъния могат да бъдат много важни за други държави членки с подобни проблеми, каза ван Орден.


"Притеснява ме следното - кое е злото, което е постоянно и пречи да бъдат преодолени тези важни проблеми. Виждаме напредък в някои области, но основните проблеми остават и се запазва механизмът за още една година. Може ли просто ЕК да каже кои са тези основни проблеми, които пречат на напредъка. Всяка година този механизъм изисква огромни усилия, но не се вижда прогресът, който и българският народ заслужава, а и всички ние искаме да видим", коментира още Джефри ван Орден.


Биргит Зипел (Германия/СиД) попита може ли Механизмът за сътрудничество и проверка да е достатъчна причина да се държат двете страни извън Шенген. Тя попита дали ЕК не възнамерява да въведе някакво изменение на този механизъм, или да го приложи и за други държави членки.


Единственият защитник на евромониторинга беше Моника Маковей, която посочи, че нито тя, нито румънските граждани се смятат дискриминирани от този механизъм. Според нея даже напротив - голямата част от населението на Румъния желае този механизъм да продължи. Този механизъм трябва да се прилага до решаването на проблемите и ние като евродепутати и граждани на тези страни трябва да помолим компетентните органи да изпълнят препоръките, защото този механизъм е в служба на гражданите, не на политиците, заяви Маковей.


Политиците не желаят да бъдат осъдени, разследвани, не желаят да се конфискува имуществото им. Политиците се защитават, обещават да приемат законодателство, че ще назначат професионални и независими прокурори, но същевременно виждат, че техните незаконно придобити имущества са застрашени, коментира още Маковей.


Представителят на ЕК, който представи евродоклада пред комисията в ЕП, Уилям Слийт (шеф на отдел "Граждани и сигурност") обобщи, че "са направени необходимите усилия да превърнат този механизъм в обективен и справедлив инструмент на основата на политически решения, като подбираме много внимателно изразните средства, които използваме. Така че се опитваме да бъдем колкото се може по-справедливи", посочи той.


По думите му целта на механизма не е да се използва за присъединяването към шенгенското пространство. Той не посочи каква сума се харчи за наблюдението на България и Румъния, но според него не става дума за огромни средства, нито за много време, ако се сравни това с "цената на корупцията" - говорим за неща от съвсем различни мащаби. Целта на докладите и препоръките е реформите да бъдат осъществени на практика и смятахме, че механизмът е ефективно средство за постигане на тези цели и е спомогнал за осъществяването на тези цели и ще продължи да помага, добави Слийт. И отбеляза, че такъв консенсус има и в съвета. Според него всички, които ратуват за реформите, биха подкрепили такова мнение.


По-късно днес Механизмът за сътрудничество и оценка ще продължи да се дискутира в ЕП на конференция, организирана от евродепутатите Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС и е под наслов "Механизмът за сътрудничество и проверка - функциониране, ефект, препоръки". На конференцията ще присъстват представители на българските институции, както и на Европейската комисия, пряко ангажирани с изготвянето на докладите по механизма.


Ще присъстват още главният прокурор Сотир Цацаров и шефът на ВАС Георги Колев. В кулоарите на европарламента обаче се заговори за готвена "провокация" от страна на защитници за запазване на механизма.


Вчера Съветът на Европейския съюз разгледа формално въпроса на свое заседание. "Затова българските евродепутати в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП смятаме, че ще бъде в интерес на страната ни да инициираме този дебат", коментира Илияна Йотова - зам.-председател на ресорната парламентарна комисия и ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK