Емил Радев, ГЕРБ: Не искаме да се скрием от Европа, но искаме да бъдем равноправни

Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС организираха вчера в Европейския парламент в Брюксел дискусия за преосмисляне на Механизма за сътрудничество и проверка, по който се наблюдава напредъкът на България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешните работи. Обявиха се за отпадането му и замяна с механизъм за върховенството на закона, валиден за всички страни от ЕС. За аргументите разговаряме с евродепутата от ГЕРБ Емил Радев.

Г-н Радев, как оценявате конференцията, която организирахте с вашите колеги за Механизма за сътрудничество и проверка от Европейската комисия (ЕК), след като беше даден знак, че мониторингът над България няма да отпадне?

- Който смята, че мониторингът може да падне за месец-два, е в пълно заблуждение. На този форум за първи път ЕК, в лицето точно на хората, които се занимават с изготвянето на докладите (Генералният секретариат на ЕК - бел. ред.), чу от първо лице, че механизмът вече е изиграл ролята си, както и забележките ни към него – за начина, по който се провежда, за ефекта, който има, и за политическото му използване както в България, така и в Европа.

Продължаването на мониторинга спъва членството ни в Шенген, въпреки че Европейският парламент (ЕП) и ЕК многократно са казвали, че не може да има подобно обвързване. А от зам.-министъра на външните работи Румен Александров разбрахме, че мониторингът ни спъва и за отпадане на визите ни за Канада.

Показахме ясна воля, че реформи в България има и те ще продължат, независимо дали сме с или без мониторинг.

Каква е в такъв случай оценката ви за прокуратурата? Реално прокуратурата на какво ниво е в България, вие имате ли й доверие? Още повече че в последния доклад ЕК препоръча външно наблюдение над обвинението.

- Нека да има външно наблюдение, то впрочем не е свързано по никакъв начин с мониторинговия механизъм. Преди повече от година беше създадена Служба за структурни реформи от ЕК, която предоставя експерти във всяка област от всички страни от ЕС на тази държава-членка, която поиска такава помощ. Така че независимо има ли или не доклад, ние можем винаги, както и сме искали при усвояване на еврофондовете, да има чужди експерти, които да ни окажат логистична подкрепа.

Както има чужди експерти, които ни помагат в охраната на европейската граница, така могат да влязат в прокуратурата, могат да влязат и да наблюдават и знаковите дела. Съжалявам, че на конференцията ни липсваше председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, защото той изрази ясно мнение пък, че чуждите експерти не могат да свършат работата си по отношение наблюдаването на дейността на съдилищата.

А оценката ви за прокуратурата каква е?

- Всяка институция, която трябва да се бори с организираната престъпност и с корупцията, има своите недостатъци. Прокуратурата е част от веригата, която заедно със службите за сигурност, МВР, съдебната власт, трябва да провеждат бързата и ефективна борба срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта.

Успяват или не успяват?

- Ако успяваха, нямаше въобще да си говорим за мониторинговия механизъм.

Тогава защо искате да отпадне този механизъм?

- Защото в този си вид не донася нищо ново освен негативи на България. Имаме вече 13-и доклад и нищо по-различно не е станало. Обществото започна да свиква с поредния доклад, политическите сили го използват за битки помежду си. Но това нито успява да качи по някакъв начин успеваемостта в битката с корупцията, нито с организираната престъпност.

Трябва да реформираме системите не заради доклада, а заради доверието на българските граждани към правосъдната система и службите за сигурност. Не е толкова важно дали Брюксел ще ни ръкопляска или ще ни сочи с пръст, важното е усещането на българина да се промени и той да повярва, че има ефикасна борба с битовата престъпност и по високите етажи на властта, че има бързи и справедливи наказания.

Виждаме, че за 10 години механизмът си изигра ролята. Оттук нататък, за да не търпим повече негативите и да не се използва той само чисто политически, е по-добре България и Румъния да бъдат наблюдавани по общоевропейските механизми. Ние не искаме да се скрием от Европа, но искаме да бъдем равноправни, защото това беше желанието на българските граждани.

Вашата цел е да отпадне мониторингът или...

- Нашата цел е мониторингът да отпадне в този му вид.

А в какъв вид да остане?

- Да остане такъв, какъвто се изгражда в момента - Механизъм за върховенство на закона, който по-разширено и по-политически да оценява всяка държава-членка по еднакви критерии. В множество обсъждания стана ясно, че ако по тези критерии, заради които стои мониторингът за нас, трябва да се оценяват други държави, има например пет държави, на които веднага трябва да се наложи абсолютно същия вид мониторинг, защото нивото на корупцията там е високо.

Кои са те?

- Преди две седмици на заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред в ЕП обсъждахме новите стратегии за борба с корупцията и въобще въздействието на корупцията в целия ЕС. Бяхме поканили водещи професори от европейски университети, които от години се занимават с изследването на влиянието на корупцията и противодействието й. И те заявиха, че ако трябва да има такъв механизъм, веднага за Гърция, Италия, Литва, Латвия и Хърватия трябва да се приложат същите критерии и те да бъдат подложени на същия мониторинг.

Не казвам, че този мониторинг през годините не си изигра ролята. Да, и българската, и румънската правосъдни системи са много по-различни, отколкото преди 10 г. Тъй като в него не са заложени никакви ясни критерии какво трябва да се изпълни и в какви срокове, той може да продължи безкрайно дълго и за България, и за Румъния. По този начин ние ставаме държави втора категория.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че ще положи усилия в неговия мандат до 2019 г. наблюдението над България и Румъния да отпадне. Вашите очаквания какви са?

- Разбира се, че нашето желание е докладът в края на 2016 г. да бъде последен. Дали ще успеем в този период да убедим ЕК и всички останали държави-членки, че трябва да се сложи край, зависи от единната ни позиция. Румъния води тази политика от много по-отдавна - още миналата година румънските евродепутати, правосъдният им министър и премиерът им заявиха своето мнение срещу този механизъм.

За разлика от румънския правосъден министър нашият бивш правосъден министър Христо Иванов ясно пък заявяваше своята подкрепа за механизма. А той беше най-важната фигура, първо през него минаваше цялата информация, която подавахме на ЕК. И второ, когато подаваме такива сигнали, и то от човека, който контактува с ЕК, това не подкрепя държавническото решение за свалянето му.

Ние бяхме много по-напред от Румъния, но благодарение на двете години управление на правителството на Пламен Орешарски, когато нищо не се случи, и едната година - на Христо Иванов, който водеше своята война с главния прокурор и се опитваше с промените в конституцията да превземе съдебната система, оттам нататък нито един законодателен акт не се прие. А Министерството на правосъдието е единственото, което има ресурса да изработи нов Наказателен кодекс, там са съсредоточени специалистите, там са работните групи, там е и финансирането.

Как оценявате споразумението между ЕС и Турция?

- Европа няма голям избор. С милионите бежанци и мигранти в Турция, с които Ердоган извива ръцете на Европа, е доста трудно тя да лавира. Смятам, че три милиарда евро, дадени тези хора да стоят там близко до родните си места до Турция, са много по-малко от 20-те милиарда евро, които даде Германия за два пъти по-малко бежанци на своя територия.

Трябва да има споразумение с Турция, за да може Европа да връща тези, които нямат право на убежище. Защото виждаме, че през Гърция продължават безконтролно да влизат стотици хиляди мигранти. Не казвам, че са бежанци, защото бежанците са сигурно по-малко от икономическите мигранти. Наскоро чухме какво става с хора от Мароко – Мароко няма визов режим с Турция, пристигат на летището в Истанбул, чакат ги трафикантите, дават им фалшивите паспорти, прекарват ги през Гърция и тези хора продължават към сърцето на Европа.

Досега съвсем безконтролно, защото в Гърция нито някой ги регистрираше, нито им слагаше отпечатъците, за да може някой да идентифицира, че това не са сирийски бежанци, а са икономически мигранти от Мароко, Пакистан, Афганистан и т.н.

Така че важно е споразумението с Турция и то заради едно – за да може Европа да започне ефикасно да връща тези, които нямат право на убежище.

Турция постави много други условия на масата, включително и за отваряне на нови преговорни глави. Може ли това да стане?

- Всичко е възможно, но ако гледаме правилата, които трябва да се следват при отварянето на преговорния процес и затварянето на главите, не може да направим компромис. Европа няма да направи компромис нито със свободата на словото, нито с правата на човека, които не са достатъчно добре защитени там.

Виждаме, че Турция регулира този поток много ефикасно. Да не говорим, че ние също сме потърпевши, само защото преди месец Турция заплаши България и Гърция, че ще ги наводни със стотици хиляди бежанци. Колкото и да се подготвя българската държава, има реална опасност в даден момент каналите да започнат да се изместват през наша територия.

Европа се подготвя за това и създава законодателство, инструменти и фондове, които при нужда да може да пренасочи, включително и създаване на европейската гранична полиция и брегова охрана. Затова е важно в даден момент България да влезе в Шенген, защото всички тези възможности ще се насочват главно към шенгенските граници.

И докато ние, благодарение на Механизма за сътрудничество и проверка, биваме държани извън Шенген, на практика можем да бъдем превърнати заедно с Румъния и Хърватия в буферна зона.

Всичко, което трябва да знаете за: