Регионалната журналистика в България се продава евтино и се купува масово

Над 2.7 млн. лева е сумата, изхарчена от десет български общини в периода 2013г. - 2015г. за купуване на медийно влияние.

Това показва разследване на "Дневник", направено на базата на справки, получени по Закона за достъп до обществена информация. Те бяха поискани от местните администрации в петте най-големи градове в България извън София и оше пет по-малки общини, в райони с различен икономически профил.

Обобщените данни нямат претенция за изчерпателност, но очертават контурите на административен контрол върху медийната среда извън столицата. Те правят видима и тенденцията, че много медии продават съдържанието си на безценица и без скрупули, а местната власт ги купува "на едро". (Данните по общини можете да видите в прикачената таблица)

Класацията, в която десетте анализирани общини са подредени според разходите си за медийни услуги, се води от Бургас.

За три години

общината "отличник"

е похарчила за присъствие в медиите 720 275 лв. Разходът е направен на фона на общ бюджет за тригодишния период на проучването в размер на близо 802 млн. лева.

От предоставените справки става ясно, че най-голямата част от средствата, платени на местни, централни медии и ПР агенции, са имали за цел публикуването на текстове и излъчването на радио и телевизионни предавания с контролирано съдържание.

Във Варна, която се подрежда на второ място, финансирането на т.нар. "съвместни медийни проекти" с публични средства е ставало по технология, наподобяваща иначе ефективния "проектен принцип".

Дружества – собственици на електронни, печатни и онлайн медии, са изпращали до Общинския съвет писма с предложения. След като са минавали без проблеми през местна комисия "Финанси и бюджет", те са одобрявани (също без проблеми) с гласовете на общинските съветници. През последните три години (а вероятно и преди това) тази схема е работила

"леко, доходно и безаварийно"

За този период местната власт във Варна е похарчила за реклама, публикации и излъчвания в медиите около 618 хил. лв.

Голямата изненада в класацията идва с третата й позиция. Тя е за община Враца.

Бюджетите, с които Враца е разполагала през 2013г. , 2014г. и 2015г. са на обща стойност малко под 130 млн. лева. По-малки, сред десетте анализирани общини, са само тези на Казанлък и Монтана.

Но ограниченият публичен ресурс, с който Враца е имала, не е попречил на бившия кмет на града Николай Иванов (БСП) да похарчи за "медийното отразяване" на администрацията си близо 615 хил. лв. за три години. През 2015г. Враца бие всички рекорди като излиза на челно място по обем на тези разходи и изпреварва дори Бургас (виж таблицата). Сумите, отбелязани в разпечатка от счетоводната система на администрацията, са платени на 49 различни местни компании – голяма част от които с обща или свързана собственост. Имената на повечето от тях ясно обозначават предмет на дейност в сферата на масовите комуникации. На фона на "шампионския" размах, с който Враца е градила медийния си имидж през частни меди, впечатление правят и близо 80 хил. лв., с които общната е финансирала и собствената си медийна група "Вестител" (която прави общинско радио и телевизионна програма за кабелно разпространение).

По размер на тригодишния си общински бюджет Пловдив се нарежда след Бургас и изпреварва Варна. За последните три години той е бил над 737 млн. лв. По разходите си за "медийни и информационни услуги" общината се класира на четвърто място.

Само по договори за: "Публикуване на актове, съобщения, обяви и информационни материали" на администрацията и Общинския съвет в града кметът Иван Тотев (ГЕРБ) е похарчил от 2013г. до 2015г. 270 хил. лв. Това показва официалната справка, предоставена от администрацията.

Впечатляваща с щедростта си към медиите е и друга община от Северозапада – Монтана. Нейният кмет Златко Живков ("Заедно за Монтана") през миналата година встъпи в петия си пореден мандат. От десет възможни позиции в това разследване общината се класира на 5 място с разход от 152 хил. лв. за присъствие в пресата. В същото време тя има най-скромния бюджет от всички наблюдавани – 90.5 млн. лева за тригодишен период.

Сумите, изплащани към медии от един и същи списък, копиран буквално под индиго, са нараствали с всяка следваща година. Пикът в

щедростта на кмета Живков

е отбелязан през изборната 2015г. Тогава плащанията към медиите от списъка му достигат близо 57 хил. лева.

С отделен бюджет за "медийно позициониране" в Монтана е разполагал и Общинският съвет. Далеч по-скромен от кметския, той е в размер на едва 7324 лв. и е похарчен за публикуването на дневния ред и протоколите от заседанията му, както и за излъчването им от местни кабелни телевизии.

Въпреки, че през последните три години е разполагала с бюджет три пъти по-голям от този на Монтана – над 97 млн. лв., администрацията в Русе е била малко по-пестелива. През 2015г. кметът на града Пламен Стоилов (ГЕРБ) встъпи във втория си мандат. За "Поставяне на банери в интернет" и "Договори за медийно обслужване" администрацията му е похарчила общо 109 869 лв.

Но парите, достигнали до местни медии, се оказват

тройно повече

ако към тях се прибавят и средствата, изплатени по 12 договора за публичност на проекти с европейско финансиране. Тази информация община Русе предостави заедно със справката за медийните й разходи без да й бъде поискана. Парите за публичност на европроекти, често се харчат по-скоро за "публичност" на местната и централната власт.

С по около 10 хил. лева на година общинските съветници в Русе, също както и на други места в страната, са обезпечавал излъчването на заседанията си в местни телевизионни канали.

В справката на администрацията в Шумен е посочен относително нисък разход за медиите. Той е около 96 хил. лева за три години при общ бюджет на общината за същия период малко над 162 млн. лева.

Договорите за "медийно обслужване" са съставяни по време на мандата на вече бившия кмет на града Красимир Костов (БСП).

Решен на всяка цена да скрие имената

на дружествата, получавали различни суми по договори за медийно обслужване, наследникът на Костов Любомир Христов (ГЕРБ) ги е заменил в справката си с цифри от 1 до 5.

Любопитно е, че в продължение на три години всяка от номерираните медии е получавала еднакви, вероятно предварително уговорени суми.

Изключение прави само "Медия 5". Нейното възнаграждение за услугите, извършени през изборната 2015г. е завишено с близо 70% спрямо предходната.

Не е ясно защо администрацията в Шумен е отделила толкова пари за медии, след като също като Враца има собствен медиен център. За 2015г. той е финансиран с 62.5 хил. лева.

В класацията по разходи за услуги, предоставяни от различни медии Плевен заема осмото място с около 92 хил. лева въпреки, че тригодишният бюджет на общината е двойно по-голям от този на по-щедрия Шумен. През периода 2013г. - 2015г. кмет на града е бил Димитър Стойков (ГЕРБ), сменен през 2015г. от Георги Спартански (Реформаторски блок).

Последните две места в класацията са заети от Казанлък и Благоевград. Данните, предоставени от двете общини, сочат разходи за услуги, предоставяни им от медии в продължение на три години в размер съответно на 38 хил. и 28 хил. лв. при бюджети за същия период от 114 млн лв. за Казанлък и почти 149 млн. лв. за Благоевград.

Последното място за столицата на Югозапада в тази класация е отредено "служебно" тъй като кметът й Атанас Камбитов (ГЕРБ)

отказа да предостави данни

за разходите на администрацията си по договори и други документи с медии.

Цифрите, цитирани тук, отразяват само сумите, похарчени от Общинския съвет в града по четири договора от 2013г. Те са за "публикуване на обяви, съобщения и други текстове". Според документите, получени по ЗДОИ, с подписа на председателя на съвета Радослав Тасков (Коалиция "Заедно за Благоевград") тези договор не би трябвало да са подновени през 2014 и 2015г.

По неофициалната информация, предоставена от журналисти, работещи в Благоевград обаче, всички медии в града (включително и сайтовете в интернет) са свързани с водещите фигури в местното самоуправление и редовно са подписвали договори за финансиране с администрацията на Атанас Камбитов. Сред ползвалите публичен ресурс е дори и Телевизия "Око", в която до 10 август 2015г. с 40% дялово участие съсобственик е бил бащата на Радослав Тасков - Николай. След това телевизията е прехвърлена на дружеството с недвусмисленото име "Роуд енд уотър инженеринг". То е регистрирано през май м.г. - само шест месеца преди последните местни избори.

Цитираните данни, предоставени от десетте общини в страната, дават най-общата картина на комерсиализацията в отношенията медии – местна власт.

За да стигнем до детайлите на тези констатации, в следващите дни "Дневник" ще продължи с отделни публикации за резултатите от разследването си за всяка от споменатите местни администрации.

* Тази статия е разработена с подкрепата на "Програма достъп до информация" и Фондация "Америка за България". Цитираните данни за направени разходи са получени по Закона за достъп до обществена информация в началото на тази година. Информацията за размера на бюджетите, с които са разполагали десетте общини, е базирана на данни от публикации в сайтовете им и местни медии.

** Текстът на статията е допълнен и променен с данни за Варна на 15 април 2016г.

Всичко, което трябва да знаете за: