Адвокат Георги Атанасов: Не навиквайте съдиите, чуйте ги

© Живко Ангелов

Препубликуваме от сайта "Съдебни репортажи" мнението на адвокат Георги Атанасов във връзка с готвения антикорупционен закон и критиките на съдиите от Върховния касационен съд за пропуски в него. Според върховните съдии не е направен предварштелеин анализ на действието на сегашните три закона, които са обединени в новия законопроект. Освен това с него се отваря възможност за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм. Позицията на върховните съдии доведе до личностни нападки срещу тях.
Заглавието и акцентите са на Дневник.

Повод е непомерната политическа реакция на оповестеното становище на съдии от ВКС, пестеливо отбелязали някои недостатъци на закона. Нападането им с обвинения в някакви лични пристрастия и корист, включително страх от строгата ръка на органа по борба с корупцията, прилича повече на акт на уязвена политическа чест, нежели на смислена законотворческа реакция.

Без да поставям под съмнение целите и необходимостта от съществуването на законна процедура и инструментариум за справяне с повсеместната корупция във всичките и видове - индивидуална и институционална, икономическа и политическа, организирана и спорадична, оспорвам състоятелността на политическия акт. Той се вписва в деформираната политическа среда, но не е съзидателен.

Не навиквайте съдиите и не правете внушения за тяхната професионална и лична мотивация и годност за служба на каузата правосъдие. Не само защото са хора, чиято компетентност в областта на правото превишава общия капацитет на Правната комисия на НС или на която и да е друга група законодателни ентусиасти на територията на държавата. Не и защото имената им са символ на обективност и независимост в условията на всеобщ разпад и политическа поквара. Не и само защото са част от онова ядро, което прави Върховния касационен съд остров и опора на надеждата за истинско правосъдие.

Необходимо е да ги чуете, защото никой друг по-добре от тях не е виждал последиците от изкористявани и превратно тълкувани и прилагани закони

Такава е историята с всеки от антикорупционните закони, фокусирани върху отнемане на имуществото. Замислени като панацея срещу престъпността и корупцията, те се превърнаха в инструмент за осъществяване на политическо, икономическо и юридическо насилие спрямо дребните риби от сивата част на живота и за разправа с конкуренцията. Това се случи със Закона за собствеността на гражданите, по който основно осъдени в последна сметка бяха шивачи без платен патентен данък, бръснари за нелегално бръснене по домовете и строителни работници – надничари.

Същото се повтори с широко прокламиранираните революционни текстове на Закона за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. По него бяха осъдени близките и роднините на множество дребни правонарушители за кокошкарски престъпления, чието отражение върху криминогенната среда в страната се измерва със стотни от процента.

Това се случва в момента с още по- широко прокламираните свръхреволюционни идеи за отнемане на всяко незаконно имущество, както и да е придобито(законно или незаконно), където и да се намира(в страната или чужбина), в чиято и да е собственост(на първия приобретател или на някой друг).

Една от най-съществените причини за изкористяването им е в нарушаване на принципите на правовата държава още при създаването им. Според становището на един от най-ярките представители на правния позитивизъм в най-новата история – Джоузеф Раз, "Основното предназначение на този принцип (на правовата държава) е да гарантира правната сигурност в действията на държавата и другите правни субекти, които могат да планират дейността, доколкото спазването на законите увеличава предсказуемостта на очакваните резултати. Юридическите актове трябва да не притежават обратна сила, да са ясни, относително стабилни и създадени при трайни, открити и общи процедурни правила".

Принципите на правовата държава не са спазени и при този проект. Това се отнася

на първо място до изискването за яснота на закона, което изключва възможността да се борави с понятия, които нямат установено или установимо съдържание

Такива са използваните в проекта и мотивите "незаконно имущество", евфемизмите на "необяснимо богатство" или на "имущество, за което не е установен законен източник", макар да са с ключово значение за съдържанието и правните средства за защита в хода на производството. Превърнатото от мантра в клише словосъчетание "необяснимо богатство", въведено от М.Попова в битността й на министър на правосъдието, продължава да се ползва от всеки с различно и съвършено произволно съдържание.

Отнася се, освен това, до

пренебрегването на изискването за "равенство на оръжията" като друг от принципите на правовата държава

Той е нарушен, като съзнателно се освобождава държавата от грижа да установява твърденията си, да проверява действителните източници на доходи и да събира доказателства за тяхното съществуване в хода на производството. Цялата тежест на доказване се прехвърля в полето на лицата, обект на производството – не само пряко проверяваните лица, но и всички трети лица, свързани и/или контролирани от тях. И са абсолютно неверни внушенията в мотивите на законопроекта, че обратната тежест на доказване е допустима по неидентифицирани правила и европейски препоръки. Истината е, че тя е допустима само за осъдените (не за обвинените) за определени видове престъпления; и само по отношение на придобитото от тях чрез престъпленията имущество и към никой друг не може да се прилага.

Не на последно място в мнението на съдиите следва да се вслушат и всички онези, които правят опит чрез ползване на процедурата по модифициране на закона, да заобиколят или пряко да преодолеят стриктните изисквания на Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС (Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС - бел. ред.) за установяване на причинна връзка между престъпно деяние по конкретно престъпление и придобиваното имущество. В него много ясно е постановено следното:

"Ако се приеме тезата, че законът не предполага наличие на връзка между престъпната дейност и имуществото, чието отнемане се цели, тогава би било без значение дали придобиването му е от установеното престъпно деяние. Това би означавало, че щом липсва законен източник на доходите за придобиването му, то се отнема, но това би лишило от смисъл да се установява престъпната дейност и в закона изрично да се изброяват престъпните състави, като елемент от правото на държавата да отнеме имуществото.

Ако смисълът е, че мярката се прилага като вид санкция спрямо лица, за които е установено, че са извършили престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), без оглед връзката с престъпната дейност, тогава в специалния граждански закон е предвидено допълнително наказание, извън тези по чл. 37 от Наказателния кодекс (НК), което се налага не по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), а такъв подход е недопустим за законодателя, след като съгласно чл. 3 НК, последният се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. Това означава, че установяването на престъпното деяние (извън случаите по чл. 124, ал. 3 ГПК), признаването на дееца за виновен в извършването му, определянето на наказанието и налагането му, са в предметния обхват на НК. Конфискацията, като вид имуществена санкция за извършено престъпление, е изрично уредена в НК, и е възможно наказание, включително за болшинството от хипотезите, уредени в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Тя се прилага само спрямо притежавано от дееца имущество, тъй като наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление, трябва да е съответно на престъпното деяние, без значение дали придобиването на конфискуваното имущество е във връзка с престъпната дейност на дееца".

Прецизното тълкуване на ОСГК за характера на санкцията "отнемане на имущество" и заплахата тя да бъде превърната в непредвиден и неприлаган по реда на НПК нов вид наказание за извършено престъпление или правонарушение, следва да бъде отчетено и съобразявано при новото законово устройство на отнемане на незаконно придобито имущество.

В заключение, много притеснително е хората от Реформаторския блок, единствени последователно защитаващи необходимостта от съдържателна съдебна реформа, да се включват в хора на противниците на ВКС, провиждащи в настоятелното искане на съдебна реформа опит за "овладяване на съда".

Не гледайте на съдиите и съда като на секторна политика!

Не ги навиквайте! Чуйте ги!