В последните 10 години тройно са намалели децата, изучаващи религия

Меглена Кунева, вицепремиер и министър

© Георги Кожухаров

Меглена Кунева, вицепремиер и министър



В последните 10 години броят на учениците, които са направили избор да изучават свободноизбираемия предмет религия е спаднал повече от три пъти. От 15 227 през 2006 г. на 4 854 за цялата страна през 2015 г.


Тази статистика изведе министърът на образованието и науката Меглена Кунева в отговор на въпрос на депутата от Реформаторския блок Валентин Павлов по време на днешния парламентарен контрол. Според Павлов през последните години нараства мнението сред българското общество за нуждата от предмет религия в българското училище, но данните показват друго. По думите му практиката показва, че децата, които посещават тези часове, се представят добре в училище и не са агресивни.


В рамките на задължителната подготовка в училищата, религията се изучава в исторически, философски и културен план. Като самостоятелен учебен предмет религията присъства в задължително избираемата и в свободно избираемата подготовка в две форми - христянство и ислям, обясни министър Кунева.




В новия Закон за предучилищното и училищното образование изучаването на религиите продължава да е застъпено в няколко дисциплини от общообразователната подготовка. Във вече утвърдената програма по история и цивилизация за шести клас е обърнато внимание на православието като опора на българите, запазена е и възможността за изучаването като самостоятелен предмет в рамките на разширената подготовка в избираеми и факултативни часове. "Тоест разликите между стария и новия закон по това отношение са единствено терминологични", поясни просветният министър.


В тази насока обаче има все още неизяснени въпроси, например "редно ли е религията да се учи професионално, какво да е учебното съдържание, по какви учебници да се преподава, от кого - от човек с педагогическо образование или от духовни лица, дали да се изучава само традиционната религия или да се гледат и другите религии", изброи Кунева. Според нея това са "сложни и чувствителни" теми за обществото, за които не могат да се взимат еднолични решения, затова е готова да възстанови функциите на Съвета по религия към министъра на образованието и науката, като съставът му бъде възобновен, така че да включва по-широк кръг общественици.


За лятното часово време


На парламентарния контрол днес в ролята й на вицепремиер по координацията на европейските политики, Кунева отговори и на въпрос на депутата от Патриотичния фронт Велизар Енчев за това защо не се отмени лятното часово време. По думите му 45% от европейците страдат от безсъние и смянта на часовото време прави тези хора нетрудоспособни, освен това няма свидетелства за полезността на сменянето на часа. Той даде за пример Китай и Япония, където никога не е въвеждана вредната практика, а в Русия е била отменена през 2010 г.


Кунева обясни, че подобен дебат е воден в края на миналата година в Европейската комисия, на който е затвърдена ползата от мърдането на стрелките според продължителността на деня. Справки от министерствата на здравето, труда, икономиката, транспорта и енергетиката у нас са показали, че не се отчитат вреди за здравето при смяната, през април и ноември (когато се променя часът) не стават повече трудови произшествия или катастрофи по пътищата, а спестената енергия от осветление за последните три години възлиза на над 24 хиляди мегавата.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK