До какво ще доведе забраната за покриване на лицето и още няколко въпроса

Мюсюлманки от Пазарджик в съда по време на гледане на делото срещу 14 мюсюлмани, обвинени в проповядване на война.

До абсолютно нищо, а само до посърването на много помашки села, до по-голяма изолация на мюсюлманите в обществото, както и до "поредната победа, която ще извоюва популизмът пред истеризирания от крайно десните електорат".

Така накратко могат да се обобщят отговорите на въпроса до какво ще доведе забраната за носене на бурки, дадени от културолози, османисти и правозащитниците (целите мнения по-долу в текста).

Идеята за забраната, подета в петък от главния прокурор Сотир Цацаров и подкрепена на два пъти през следващите дни от вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева, предизвика вълна от реакции, кресливи тв репортажи и задочни дебати по студиата и социалните мрежи по темата трябва ли носенето на бурка да бъде забранено. Кунева дори прави паралел между толерантността и безопасността на обществото (в събота). Според нея българите са "толерантни и достатъчно отворен народ, но има ситуации, в които трябва да преценим всяка наша стъпка през безопасност и през интеграция. И за двете неща смятам, че в момента трябва да си даваме сметка и да направим всичко възможно те да се случат - и да сме безопасно общество, и да имаме добра интеграция".

Цацаров свърза бурката с нещо опасно, като заяви, че "традиционният ислям не е войнстващ" и призова към темата да се подхожда внимателно, за да не се накърнят религиозни чувства, а Кунева обяви, че училището не е място за "религиозни манифестации" и че "фереджето у нас не е символ на традиционната ислямска религия".

"Дневник" не успя да се свърже с мюфтийството и с дирекцията по вероизповедания за коментар.
Преди обаче да се стигне до повече ескалация на думи и обобщения е важно да се отговори на няколко въпроса.:

Какво точно е бурка?

Бурката е етнически тип облекло, доста късно възникнало, характерно например за Пакистан и Афганистан. Става дума за тотално покриване от глава до пети, с мрежа пред очите, коментира пред "Дневник" професор Ивайло Дичев. Според него българските телевизии илюстрират бурката с кадри на жени, носещи никаб. При него се виждат очите на жената "и свободно – и манипулативно - прескачат към нашите шамии (бел. ред. от шамия - забрадка за глава), които скриват само косата".

"Терминологически, хиджаб се налага като понятие, обозначаващо не просто самия елемент от облеклото, с който се извършва покриването, но и практиката на забулване на главата и тялото, както и очертаните физически граници между мъжете и жените", уточнява в преговора към книгата си "Ислямът и забулването на жените в арабския свят" на д-р Галина Евстатиева. В нея тя анализира именно този феномен – в исторически, културен и религиозен контекст.

Жизел Мари, правоверна мюсюлманска и хеви метъл китарист. Тя живее в Сао Пауло и е внучка на германски преселници католици. Жизел е на 42 години и е приела исляма през 2009г. след смъртта на баща си.

Кой носи никаб и/или бурка?

Никаба е носен предимно от жените в пазарджишкия квартал "Изток". Там много рядко могат да се видят и жени с бурки. Те са привнесени там от Саудитска Арабия, като още в началото на 21век този тип обличане е започнало да навлиза там, коментира пред "Дневник" Антонина Желязкова, историк, османист, директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия. По думите им това се прави с цел "демонстрация", заради желанието им да са различни. "Защо не ги оставят да ходят облечени, както искат? И да ги следят отблизо. Въвеждането на такава забрана и превръщането й в закон би било ужасяващо", коментира още Желязкова.

По думите й помаците в България помакините много рядко се забулват. "Обичайно те са с шарени забрадки, шалвари, пъстро облечени. И младите момичета ходят така на училище и няма проблем нито за тях"

Има ли записана забрана у нас за носене на религиозни символи в училище?

Няма точно разписана. В новия закон за предучилищното образование, който ще влезе в сила от първи август тази година липсва текст, свързан с религиозните символи. Ако идеята за забрана бъде възприета, вероятно тя може да бъде разписана в правилника за прилагането на новия закон.

В постановление в Закона за народната просвета от 2009 г. няма изрична забрана за носене на кръстчета или бурки. Според наредбата всяко училище би могло да регламентира това в правилника си, заяви в понеделник Кунева, цитирана от dariknews.bg

През 2014 година Софийският административен съд постанови, че забраната да се ходи със забрадка на училище, не е дискриминация. Делото беше по жалба на Сайде от Горно Краище, която беше отстранена от училище в края на 2012 година, след като продължи да носи забрадка, въпреки изрично приетата разпоредба от ръководството на училището, че "ученикът няма право да изразява чрез облеклото си етническа, верска или религиозна принадлежност". Според родителите на Сайде този текст от Правилника за дейността на училището е приет "целенасочено" заради тяхната дъщеря. Няколко дни по-късно момичето е принудително отстранена от учебни занятия със заповед на директора на училището. След съдействие от страна на Българския хелзински комитет (БХК) момичето беше върнато в училище и завърши осми клас. Впоследствие родителите й заведоха дело пред Комисията за защита от дискриминация. В решението й беше записано, че изискването на училищното ръководство момичето да сваля забрадката си, докато се намира в училището, не е дискриминация. Административният съд, пред който момичето обжалва решението на комисията, приема, няма нарушение на закона за защита от дискриминация и училищното ръководство е действало в съгласие с разпоредбите на Конституцията, Закона за народната просвета и Правилника за приложението му.

През 2012 година в Холандия също имаше идеи за въвеждането на забрана за носене на бурки, но те не се осъществиха.

Къде е забранено?

Френският закон постановява, че носенето на "аксесоари, създадени да прикрият лицето" на обществени места не е позволено, а нарушителите се наказват с глоба от 150 евро. Правилото влезе в сила през април 2011 г., а негов инициатор беше бившият президент Никола Саркози. Млада французойка, с инициали С.А.С.атакува решението пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 2014 година той постанови, че покритото лице подкопава идеята за "съжителство" в демократичното общество.

Съдът в Страсбург прие, че Франция не е нарушила правата на жалбоподателката на личен живот и свобода за изповядване на религия, като се мотивира с това, че покриването на лицето само по себе си подкопава един от принципите на демократичното общество, а именно "съвместното съжителство" в обществото.

Според Европейския съд за правата на човека забраната "не се базира конкретно върху религиозните конотации на въпросното облекло, а само върху факта, че то закрива лицето". В аргументите за решението се казва, че магистратите са "взели предвид тезата на държавата, че лицето играе значителна роля в социалното взаимодействие".

Впоследствие Белгия също възприема забраната и въведе глоба за носене на бурка на публични места. В други европейски страни има локални забрани в някои градове.

Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет: Няма проблем в обществото, който да налага тази забрана.

Няма обществена належаща нужда. Това не може да е мярка срещу тероризъм, защото произволното асоцииране на жените, които носят бурки със заплахата от тероризъм, говори за антимюсюлмански предразсъдъци.
Това заяви пред "Дневник" председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Той цитира решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 2011 година, но уточнява, че в България подобен проблем не съществува. "Няма належаща нужда с възможността да се идентифицират хора". По думите му би било израз на антимюсюлмански предразсъдъци, ако жените, които носят бурка, са автоматично асоциирани със заплаха за тероризъм.

Професор Ивайло Дичев: Да не позволяваме културализиране на проблема със сигурността – това винаги прави нещата смътни и флуидни

Битката с несъществуващите у нас бурки е поредната победа, която ще извоюва популизмът пред истеризирания от крайно десните електорат. Преди пък пребориха бежанците, които не се застояваха много у нас. Утре ще направят някакъв закон срещу вещиците и ще констатират пълната им ликвидация.

Задачата е ясна: да се представи ислямът като едно нещо и върху това едно да се прехвърлят всички обяснения за разпадането на съвременното общество и държави.

Трябва да се извадят всякакви религиозни аргументи от този проблем. Впрочем скриването на косата в исляма, в православното християнство и другаде е въпрос на приличие, не на някаква теология. Както например ние смятаме, че жените трябва да крият бюста си, за разлика от крито-микенската култура, от която са ни останали едни жени с дрехи, откриващи именно гърдите. Нали знаете, че в САЩ има борба на жените за равенство с мъжете за това или вторите да си крият гърдите, или жените да ходят топлес? Спечелиха и преди време по Таймс Скуеър можеха да се видят живописни активистки с боядисани артистично голи бюстове. Скриването на лицето може да има различни причини – това дълго се обсъждаше във Франция.

Как да се третират другите форми на скриване – маски, терористични или празнични, шал през устата, бинтована глава Тогава четох, че от 2000-те жени с бурки там половината ги носят по психопатски причини, т.е. не искат да се показват. Тъй че имаше и участие на психиатри в дебата.

Аз съм за закон, който бих нарекъл "За идентифицируемостта на българските граждани".

1/ Всеки да ходи на публични места с открито лице, а когато нещо го кара да го крие, да бъде готов незабавно да го покаже пред съответния държавен орган, независимо дали е мъж или жена;

2/ Да е готов да дава пръстови отпечатъци, кръв, генетичен материал и каквото е нужно по съответния ред /това може да предизвика проблем с някои култове;

3/ Да се подлага на сканиране, на ръчно проверяване от длъжностни лица – този път да са от същия пол. Експертите може би ще добавят и други неща. Не знам дали косата е важен елемент от идентифицируемостта на жената, тя и без това подлежи на най-лесна промяна, така че забрадките у нас не ми се виждат никакъв проблем. Отделно – 4/ идентичността в мрежата, банковата сметка и пр., които са много по-важния проблем днес. Да не позволяваме културализиране на проблема със сигурността – това винаги прави нещата смътни и флуидни, влизаме в безкрайни сутрешни студия, където популистите заемат героически пози, докато пукнатините в обществото ни се разширяват.

Антонина Желязкова: Би било ужасно отново помаците да понесат такъв удар, цели помашки села ще посърнат

Би било ужасно помаците отново да понесат такъв удар. Цели помашки села ще посърнат, коментира пред "Дневник" османистът, историк и Антонина Желязкова. По думите й вписването на една такава забрана на законово ниво "би било изключителн опасно и ужасяващо"."Мнозинството от помакините в България се обличат с шалвари, шарени забрадки. Красиво е, не вреди на никого, в училище не пречи", смята още Желязкова. По думите й това е част от колорита на селата и единственото място, където има жени с бурки е квартал "Изток" в Пазарджик. "Защо не ги оставят да ходят облечени, както искат? И да ги следят отблизо. Службите толкова ли не могат да контролират едно гето?", пита историкът.