
© Валентина Петрова
Централата на КНСБ в София
Не може на едни места да има заплата 30-50 хиляди лева, а в същото време на други места да е 800-1000 лева. Трябва да има таван, някаква норма, особено когато се ползват публични средства - от тях не може да се формира печалба. Трябва да се каже категорично, че подвижната част от заплащането не може да бъде повече от два пъти от трудовото възнаграждение.
Това заяви председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ д-р Иван Кокалов по време на дискусия днес в сградата на КНСБ за здравната реформа. За "Дневник" той поясни, че заплащането на лекарите не може да е политика на болниците, когато се ползват средства от здравната каса и трябва държавата да наложи регулация. Синдикатът настоява за нов специален закон, по който да се регистрират болниците, вместо към Търговския както в момента.
"От повече от 10 години говорим, че трябва да има отделен специален закон като във Франция и в Германия, по който се регистрират и се финансират държавните и общинските болници. Никой не насилва никого да подписва договор с НЗОК, но за който ползва публичен ресурс трябва да има някаква регулация, защото разликите в заплащанията по 15 пъти не е редна.", заяви д-р Кокалов. "Не може да се взимат 30-50 хиляди на месец на фона на общите пари, които влизат, и при над 10 хиляди липсващи специалисти в здравеопазването.", допълни той.
На въпроса не е ли против принципите на синдиката като организация да иска на част от служителите в сектора да се плаща по-малко, Кокалов обясни, че няма противоречие и това вече се въвежда в Македония и други страни, а в Германия в момента върви дебат за таван на възнагражденията изобщо, а не само в здравеопазването. "Защото по този начин се обезсмисля работната заплата", обясни председателят на синдиката. "Заплатата все пак се дава за някакво образование, за ценз, опитност - не може да бъде някакво баснословно число за някой си, защото си е решил, че той има толкова голям принос", коментира той.
Болниците могат да си формират печалбата "от частна дейност, от договри с частни дружества, от застрахователни и кешови плащания", но не и от публичния ресурс от здравни осигуровки. Той е "за здравето на хората, а не за формирането на печалба на собственика на тая или оная болница", категоричен е д-р Кокалов. "Регулация не е мръсна дума, особено когато се ползва публичен ресурс", допълва той.
По време на дискусията по-рано днес заместник-министърът на здравеоазването Ваньо Шарков коментира по исканията за промяна в търговския статут на болниците, че се търсят юридически решения и ведомството е готово на "всякакво съдействие" от страна на синдикатите.
"Големият проблем е със задълженията на тези лечебни заведения и как се излиза от тях. Но безспорно това, което трябва да направим, е да вървим към Колективния трудов договор, да постигнем добра договорка в него, от която да не може да се слиза на по-ниско ниво. Труден е разговорът с работодателските организации, защото винаги досега се казваше, че Министерството на здравеопазването не може да им казва какви заплати да дават в техните болници, защото са търговски дружества", коментира Шарков, цитиран от "Медиапул".
И Шарков е съгласен, че неравномерното заплащане в болниците се дължи отчасти на регистрацията на лечебните заведения по Търговския закон и трябва промяна. Според Кокалов ако лечебните заведения не са търговски дружества, контролът също ще бъде по-ефективен.