© Красимир Юскеселиев
Частните охранителите ще трябва да бъдат длъжностни лица, т.е. такива, на които е възложено да изпълняват служба в държавно учреждение. Те могат да правят това срещу заплата или безплатно, както и временно или постоянно. Това предвижда законопроект за частната охранителна дейност, публикуван днес за обществено обсъждане.
"Това е логически и законово оправдано предвид факта, че дейността на частния охранителен сектор е насочена към опазване на основни човешки права - здравето, живота и имуществото на гражданите", пише още в мотивите. Там е записано, че заради многото важни промени, които трябва да се приемат, е разработен законопроект за изцяло нов закон. Сега действащите текстове са от 2004 година. От МВР заявиха пред "Дневник", че работна група от Главна дирекция "Национална полиция" и Асоциация на частните охранители са разработили текстовете.
Законопроектът въвежда още три нови частни охранителни дейности - сигнално-охранителна; охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали и охрана на урбанизирани територии.
Сигнално-охранителната дейност е защита от престъпления на имуществото на физически или юридически лица, което се намира в охранявани обекти, при която чрез проектиране, монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули.
Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали е дейност по осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект; опазване на телесната неприкосновеност на физически лица в обекта и защита от посегателства на имуществото на едноличния търговец или юридическото лице, както и тяхното предотвратяване и пресичане.
Охраната на урбанизирани територии е комплекс от дейности, който включва защита от посегателства чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули на имуществото и населението в съответната урбанизирана територия.
Министърът на вътрешните работи ще одобрява, ако частните охранители поискат допълнителен лиценз за новите три дейности.
Със законопроекта се въвежда задължителното изискване за членство на частните охранители в професионално сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност. "С това изискване се създава възможност за саморегулация на субектите от частния охранителен сектор чрез участие на представителните организации от сектора в регулационния процес и повишаване на тяхната представителност в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност", пише в мотивите на проекта.
В законопроекта са детайлно разписани критериите, на които трябва да отговарят частните охранители, за да получат лиценз за извършване на тази дейност. Въвежда се възможността за подаване на документите по електронен път. Според сега действащия закон лицензът се дава от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция", според проекта това ще се върши от директора на Главна дирекция "Национална полиция". Към необходимите документи за получаване на лиценз е добавено удостоверение за членство към сдружение на хора, които се занимават с частна охранителна дейност.
Запазва се Единният автоматизиран централен регистър на лицензите и регистрациите за дейностите по закона за осъществяване на текущ контрол, който отново е възложен на органите на МВР.
Обособени самостоятелно са хипотезите, при които може да се откаже или отнеме вече издаден лиценз. Законопроектът въвежда възможност, без да се отнема лицензът, да се спира дейността по частна охрана, когато чрез нея се засягат обществени интереси, които могат да бъдат възстановени.
Виж видео 
