Четка всяка тука оставете

Иван Петков, "Заговорът на сатрапите"

© Софийска градска художествена галерия

Иван Петков, "Заговорът на сатрапите"



Целта на тази изложба е да покаже какви са били репресиите от страна на комунистическата власт и цензурата над творците в България и имало ли е съпротива от художниците. Това казва Красимир Илиев, куратор на изложбата "Форми на съпротива (1944 – 1985)" в Софийска градска художествена галерия.


Експозицията, която ще бъде отворена до 26 май, събира картини и скулптури, досиета на художници от Държавна сигурност, доноси срещу тях, документи от заседания на художествени комисии.


Изкуствоведът Красимир Илиев започва разговора със съдбата на Райко Алексиев. В ранните години на комунистическия режим той е председател на дружеството на художниците и като такъв участта му е най-тежка, обяснява той.




Никаква милост за "вредителите"


След 9 септември 1944 г. властта използва като повод за репресии произведения на самите художници и доноси срещу тях. Арестувани са едни от най-успешните за времето си автори - Райко Алексиев, Никола Танев, Александър Добринов, Константин Щъркелов, Александър Божинов, Борис Денев.


Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. от раните, получени по време на разпитите, но е сред подсъдимите от т. нар. Народен съд през март следващата година. Съдени са и карикатуристите Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов.


Срещу Никола Танев, Константин Щъркелов и Борис Денев не се повдигнати обвинения. Просто са изпратени в затвора. "Срещу тях тримата няма доказателства. Няма карикатури, няма статии, няма доноси, нямат и досиета", обяснява Красимир Илиев.


"Например Никола Танев никога не е участвал в политиката. За това, когато бива изпратен в затвора, съпругата му пише писма до властта. Тя не разбира защо е изпратен там. Преди ареста му, явно в опит да му помогне, някой е добавил в документите "сътрудник на полицията". Той никога не е бил, нямало е и данни, но именно тези три думи са причина властта да го държи в затвора", разказва кураторът.


В защита на обвинените са призовани Илия Бешков, Александър Жендов, Николай Райнов и Крум Кюлявков. Жендов и Бешков се опитват да защитят Александър Божинов. Следствие на това и на неговата популярност той е осъден на 1 година тъмничен затвор и глоба от хиляда лева.


От всички карикатуристи по-малко известният Константин Каменов получава най-високата присъда – 5 години строг тъмничен затвор, 8 години лишаване от граждански права и 5000 лв. глоба. "Заслугата" е на Крум Кюлявков, който в показанията си в защита на подсъдимия казва: Каменов е един пар екселанс убиец и вредител за българския народ. Към него не трябва да има милост.


Обвинението "формализъм"


"Периодът от 1944/45 до 1955 г. е изключително важен за развитието на комунизма. Това е едно от най-тежките времена за българските художници. Тогава започва налагането на социалистическия реализъм и обвиненията във "формализъм". Много творби се отхвърлят, някои художници дълго време се изолират и отказват да участват в художествения живот в България", казва Илиев.


Под червена линия на стената срещу входа са изложени творби на художниците Борис Денев, Никола Танев, Иван Милев, Александър Добринов, Иван Пенков, Иван Ненов, Владимир Димитров - Майстора. Всички те не са били допуснати до общи художествени изложби в различни години.


В запазени документи от заседанията на журито се виждат аргументите за отхвърлянията. Например: "Теренът е много условен..Това не е живописна работа. Аз не съм за приемането й" по повод картината "Площад Славейков" на Никола Танев.


Дискусията за картината "Нощна разходка" от Иван Ненов, рисувана през 1946 г., е започнала с думите "Предлагам да отпадне" на професор Панайотов. И продължава с аргументите "А това какво представлява? Може да е нощ, може да бъде каквото и да е" или "Това на какво прилича, не ми е ясно".


Иван Ненов,"Нощна разходка"

© Софийска градска художествена галерия

Иван Ненов,"Нощна разходка"



Въпреки опитите на трима от журито картината да бъде допусната, един от които е Любомир Далчев, думите на Панайотов: "Предлагам да се свали това и да не се занимаваме повече с него...няма нищо общо с нашия път в изкуството...такива работи нямат място в изложбата"- решават въпроса.


Картината на Иван Милев "Моисей потопява войските на фараона в Червено море" е допусната до изложба, но след като е маскирана под новото име - "Богатир".


Същото се случва и със скулптурата "Дух и материя" на Александър Дяков, която след обсъждане е допусната, но като "Война"


Александър Дяков,"Дух и материя"

© Софийска градска художествена галерия

Александър Дяков,"Дух и материя"


"Един от начините за кодиране е като с картината на Георги Божилов - Слона "Стачката на пловдивските тютюноработници". Това е една случка, която много бързо е забравена от историята. Нея художникът рисува през 1959 г. По това време е ученик в художествената гимназия." обяснява Илиев.


Георги Божилов – Слона, "Стачката на пловдивските тютюноработници"

© Софийска градска художествена галерия

Георги Божилов – Слона, "Стачката на пловдивските тютюноработници"


"Точно по това време в Пловдив е имало протест на работничките в тютюневата фабрика, продължава разказа си кураторът. Тогава те замерят с камъни членове на партията, които са отишли там, за да им кажат, че ще има съкращения. Следва стрелба и не знаем колко точно протестиращи са убити от милицията, може би 11, може би повече. Тогава тази картина е допусната, защото този (сочи полицая) не е облечен като милиционер и не си личи какво е знамето, което е горе, почти в края на картината. Официално това е изображение на първата стачка в Пловдив, но тогава Слона е бил на 5 години."

"Дали Слона е нарисувал онова, което е било пред очите му или онова, което се е случило, когато е бил на 5 години?" - риторично пита кураторът.


Доносите и "неактивните"


Копия от оригиналните документи и доноси срещу творците дават представа за времето на несвободата и цензурата.


Генко Генков е един от онези, които не са се страхували да се изказват срещу режима. В търсене на решение, неговата майка, активен член на партията, въдворява първата му съпруга Гертруда в лагера Белене. Малко след това майката на Генков въдворила и собствения си син в същия лагер.


Маргарит Цанев – Маргото, смятан за изключителен талант, чиято популярност му носи завистта на някои от преподавателите му в художествената академия, се самоубива. Изключен е от академията. Обяснението е отказ да си обръсне брадата. Няколко месеца след това той се прибира в родния си Тетевен и се хвърля от скала.


Творци като Лика Янко и Иван Георгиев - Рембранда напълно престават да показват свои композиции, след като изложбите им са били прекратени. Те двамата рисуват освободени от цензурата и нормите на социалистическия реализъм, като до края на живота си Рембранда отказва да прави изложби.


"Като всички отказали се Рембранда се прехранва с практическа работа – стенописи, керамики. Когато е взимал парите си от тях обаче го е било срам да се подпише с фамилното си име. Вместо това се подписвал с бащиното си - Христов." - казва кураторът.


Изложбата включва и една от всички изгорели през 1983 г. картини на Георги Баев. "Докато Георги Баев е в София и дава интервю, в което говори срещу властта, ателието му в Бургас е запалено и всяка от неговите картини изгаря. Това е една от тях", казва Илиев като ми посочва изгорялата творба.


Изгорялата картина на Георги Баев

© Софийска градска художествена галерия

Изгорялата картина на Георги Баев


Иван Петков е строителен инженер и художник любител. В творбите си той не само ползва сюрреалистични похвати, но и осмива комунистическите символи. "След като Държавна сигурност го привиква на разпит, той не спира да рисува ,ами напротив създава картината "Заговорът на сатрапите".


В донос от 1950 г. Иван Ненов е описан като политически неактивен, пасивен по време на събрания и че често отказва да рисува по поръчка на ръководството "с обяснението, че е зает".


Сред документите може да бъде открита и молба от 30.06 1945 г. на Никола Танев до директора на "Дирекция Милиция" за открит лист, с който да му бъде разрешено да упражнява професията си на художник – пейзажист по "улиците, площадите и полето". Малко след това е изпратен в затвор, откъде е пуснат през 1949 г.


От доноси Държавна сигурност разбира и че Тодор Цонев рисува карикатури на комунистическия водач Тодор Живков. След обиск от дома му са иззети над 500 политически карикатури. "С подобно обвинение Цонев ще получи огромна присъда. Случаят обаче не е докладван на Тодор Живков и карикатуристът се разминава само със забрана да рисува политически карикатури. Така Тодор Живков не разбира, че някой е имал смелостта да го осмее" - обяснява Красимир Илиев.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK