Четка всяка тука оставете

Иван Петков, "Заговорът на сатрапите"

© Софийска градска художествена галерия

Иван Петков, "Заговорът на сатрапите"



Целта на тази изложба е да покаже какви са били репресиите от страна на комунистическата власт и цензурата над творците в България и имало ли е съпротива от художниците. Това казва Красимир Илиев, куратор на изложбата "Форми на съпротива (1944 – 1985)" в Софийска градска художествена галерия.


Експозицията, която ще бъде отворена до 26 май, събира картини и скулптури, досиета на художници от Държавна сигурност, доноси срещу тях, документи от заседания на художествени комисии.


Изкуствоведът Красимир Илиев започва разговора със съдбата на Райко Алексиев. В ранните години на комунистическия режим той е председател на дружеството на художниците и като такъв участта му е най-тежка, обяснява той.




Никаква милост за "вредителите"


След 9 септември 1944 г. властта използва като повод за репресии произведения на самите художници и доноси срещу тях. Арестувани са едни от най-успешните за времето си автори - Райко Алексиев, Никола Танев, Александър Добринов, Константин Щъркелов, Александър Божинов, Борис Денев.


Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. от раните, получени по време на разпитите, но е сред подсъдимите от т. нар. Народен съд през март следващата година. Съдени са и карикатуристите Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов.


Срещу Никола Танев, Константин Щъркелов и Борис Денев не се повдигнати обвинения. Просто са изпратени в затвора. "Срещу тях тримата няма доказателства. Няма карикатури, няма статии, няма доноси, нямат и досиета", обяснява Красимир Илиев.


"Например Никола Танев никога не е участвал в политиката. За това, когато бива изпратен в затвора, съпругата му пише писма до властта. Тя не разбира защо е изпратен там. Преди ареста му, явно в опит да му помогне, някой е добавил в документите "сътрудник на полицията". Той никога не е бил, нямало е и данни, но именно тези три думи са причина властта да го държи в затвора", разказва кураторът.


В защита на обвинените са призовани Илия Бешков, Александър Жендов, Николай Райнов и Крум Кюлявков. Жендов и Бешков се опитват да защитят Александър Божинов. Следствие на това и на неговата популярност той е осъден на 1 година тъмничен затвор и глоба от хиляда лева.


От всички карикатуристи по-малко известният Константин Каменов получава най-високата присъда – 5 години строг тъмничен затвор, 8 години лишаване от граждански права и 5000 лв. глоба. "Заслугата" е на Крум Кюлявков, който в показанията си в защита на подсъдимия казва: Каменов е един пар екселанс убиец и вредител за българския народ. Към него не трябва да има милост.


Обвинението "формализъм"


"Периодът от 1944/45 до 1955 г. е изключително важен за развитието на комунизма. Това е едно от най-тежките времена за българските художници. Тогава започва налагането на социалистическия реализъм и обвиненията във "формализъм". Много творби се отхвърлят, някои художници дълго време се изолират и отказват да участват в художествения живот в България", казва Илиев.


Под червена линия на стената срещу входа са изложени творби на художниците Борис Денев, Никола Танев, Иван Милев, Александър Добринов, Иван Пенков, Иван Ненов, Владимир Димитров - Майстора. Всички те не са били допуснати до общи художествени изложби в различни години.


В запазени документи от заседанията на журито се виждат аргументите за отхвърлянията. Например: "Теренът е много условен..Това не е живописна работа. Аз не съм за приемането й" по повод картината "Площад Славейков" на Никола Танев.


Дискусията за картината "Нощна разходка" от Иван Ненов, рисувана през 1946 г., е започнала с думите "Предлагам да отпадне" на професор Панайотов. И продължава с аргументите "А това какво представлява? Може да е нощ, може да бъде каквото и да е" или "Това на какво прилича, не ми е ясно".


Иван Ненов,"Нощна разходка"

© Софийска градска художествена галерия

Иван Ненов,"Нощна разходка"



Въпреки опитите на трима от журито картината да бъде допусната, един от които е Любомир Далчев, думите на Панайотов: "Предлагам да се свали това и да не се занимаваме повече с него...няма нищо общо с нашия път в изкуството...такива работи нямат място в изложбата"- решават въпроса.


Картината на Иван Милев "Моисей потопява войските на фараона в Червено море" е допусната до изложба, но след като е маскирана под новото име - "Богатир".


Същото се случва и със скулптурата "Дух и материя" на Александър Дяков, която след обсъждане е допусната, но като "Война"


Александър Дяков,"Дух и материя"

© Софийска градска художествена галерия

Александър Дяков,"Дух и материя"


"Един от начините за кодиране е като с картината на Георги Божилов - Слона "Стачката на пловдивските тютюноработници". Това е една случка, която много бързо е забравена от историята. Нея художникът рисува през 1959 г. По това време е ученик в художествената гимназия." обяснява Илиев.


Георги Божилов – Слона, "Стачката на пловдивските тютюноработници"

© Софийска градска художествена галерия

Георги Божилов – Слона, "Стачката на пловдивските тютюноработници"


"Точно по това време в Пловдив е имало протест на работничките в тютюневата фабрика, продължава разказа си кураторът. Тогава те замерят с камъни членове на партията, които са отишли там, за да им кажат, че ще има съкращения. Следва стрелба и не знаем колко точно протестиращи са убити от милицията, може би 11, може би повече. Тогава тази картина е допусната, защото този (сочи полицая) не е облечен като милиционер и не си личи какво е знамето, което е горе, почти в края на картината. Официално това е изображение на първата стачка в Пловдив, но тогава Слона е бил на 5 години."

"Дали Слона е нарисувал онова, което е било пред очите му или онова, което се е случило, когато е бил на 5 години?" - риторично пита кураторът.


Доносите и "неактивните"


Копия от оригиналните документи и доноси срещу творците дават представа за времето на несвободата и цензурата.


Генко Генков е един от онези, които не са се страхували да се изказват срещу режима. В търсене на решение, неговата майка, активен член на партията, въдворява първата му съпруга Гертруда в лагера Белене. Малко след това майката на Генков въдворила и собствения си син в същия лагер.


Маргарит Цанев – Маргото, смятан за изключителен талант, чиято популярност му носи завистта на някои от преподавателите му в художествената академия, се самоубива. Изключен е от академията. Обяснението е отказ да си обръсне брадата. Няколко месеца след това той се прибира в родния си Тетевен и се хвърля от скала.


Творци като Лика Янко и Иван Георгиев - Рембранда напълно престават да показват свои композиции, след като изложбите им са били прекратени. Те двамата рисуват освободени от цензурата и нормите на социалистическия реализъм, като до края на живота си Рембранда отказва да прави изложби.


"Като всички отказали се Рембранда се прехранва с практическа работа – стенописи, керамики. Когато е взимал парите си от тях обаче го е било срам да се подпише с фамилното си име. Вместо това се подписвал с бащиното си - Христов." - казва кураторът.


Изложбата включва и една от всички изгорели през 1983 г. картини на Георги Баев. "Докато Георги Баев е в София и дава интервю, в което говори срещу властта, ателието му в Бургас е запалено и всяка от неговите картини изгаря. Това е една от тях", казва Илиев като ми посочва изгорялата творба.


Изгорялата картина на Георги Баев

© Софийска градска художествена галерия

Изгорялата картина на Георги Баев


Иван Петков е строителен инженер и художник любител. В творбите си той не само ползва сюрреалистични похвати, но и осмива комунистическите символи. "След като Държавна сигурност го привиква на разпит, той не спира да рисува ,ами напротив създава картината "Заговорът на сатрапите".


В донос от 1950 г. Иван Ненов е описан като политически неактивен, пасивен по време на събрания и че често отказва да рисува по поръчка на ръководството "с обяснението, че е зает".


Сред документите може да бъде открита и молба от 30.06 1945 г. на Никола Танев до директора на "Дирекция Милиция" за открит лист, с който да му бъде разрешено да упражнява професията си на художник – пейзажист по "улиците, площадите и полето". Малко след това е изпратен в затвор, откъде е пуснат през 1949 г.


От доноси Държавна сигурност разбира и че Тодор Цонев рисува карикатури на комунистическия водач Тодор Живков. След обиск от дома му са иззети над 500 политически карикатури. "С подобно обвинение Цонев ще получи огромна присъда. Случаят обаче не е докладван на Тодор Живков и карикатуристът се разминава само със забрана да рисува политически карикатури. Така Тодор Живков не разбира, че някой е имал смелостта да го осмее" - обяснява Красимир Илиев.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Fоtеdасоd
    Fоtеdасоd
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Хубаво е историята да се знае. Кой е бил художник, кой - доносник.

  2. 2 Профил на volodia123
    volodia123
    Рейтинг: 346 Неутрално

    Истинският фашизъм в България настъпва след 09.09.1844 г.
    "Фашизъм означава държавно управление, ..., което:
    1.прилага насилие и съвременни пропагандаторски и цензурски техники, за да подтисне опозицията насилствено
    2. налага строг икономически и социален контрол
    3. установява еднопартийна система"
    Няма по-големи фашисти от комунистите в България!

  3. 3 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 714 Неутрално

    Такава изложба трябва да се види от всеки българин и ми се струва твърде кратък срок да бъде отворена само до 11 май.
    И добре би било кураторите да я направят пътуваща,т.е. да обиколи и други галерии в страната,а не само в СГХГ.

    Tony
  4. 4 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3227 Неутрално

    По-младите не знаят, че по соц. време имаше ,така наречените художествени съвети от видни ОФ и БКП дейци ,които решаваха кое да се допусне до публиката и кое -не. Те също решаваха какви пари да се дадат. Познайте кой взимаше големите пари.

  5. 5 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1771 Неутрално

    [quote#4:"hodounski"]По-младите не знаят, че по соц. време имаше ,така наречените художествени съвети[/quote]Тогава другарите го бяха разделили на прогресивно социалистическо и загниващо капиталистическо изкуство.

  6. 6 Профил на optimu_s
    optimu_s
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Някои практики продължават и до днес, в много по-леки форми.
    Например, ще наградим послушниците на определена "политика" и т. н.
    Това важи както за изяви на съвременото изкуство, така и за онези от модерното. Явно у нас има нещо генетично в това.

  7. 7 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    е тя изложбата, "дневник", е от мноооого време вече там.

    препоръчвам я на всички. ще заведа и децата си.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  8. 8 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 2370 Неутрално

    Сещам се за Галин Малакчиев, дано има негови пластики в изложбата.

  9. 9 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3908 Неутрално

    - Какно е определението за "социалистически реализъм"?
    - Възхвала на Партията в достъпна за нея форма.

    Показателно за нивото на деградация, до което комунизмът може да доведе човека, е отричането на Богомил Райнов от баща му - изключителния еридут, писател, преводач и художник Николай Райнов.

    Няма дълбони, до които НЕ МОЖЕ да стигне низоста на човек, отрекъл се от родовата си памет.

    Комунистическите кулртуртрегери харесваха това "изкуство":
    https://www.nyfa.edu/student-resources/wp-content/uploads/2014/12/SR.png

    И очакваха от нас и ние да им го харесваме.

    Добре, че този омразен строй си отиде.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  10. 10 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    До коментар [#9] от "Norman Granz":

    николай райнов също "топи" дружките си по време на смяната на строя. иди и виж изложбата, най-хубавото са не рисунките, картините и карикатурите, а реално копията на много печатни страници досиета, доноси, лична кореспонденция - т.е. текстовете. жестоко е.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  11. 11 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3908 Неутрално

    [quote#10:"abdelhaqq"]иди и виж изложбата, най-хубавото са ... досиета, доноси, лична кореспонденция - т.е. текстовете. жестоко е.[/quote]

    Ще отида непременно.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  12. 12 Профил на Alarmstufe: Rot
    Alarmstufe: Rot
    Рейтинг: 4344 Гневно

    Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. от раните, получени по време на разпитите, но е сред подсъдимите от т. нар. Народен съд през март следващата година.
    ----------------------------
    Съдили са мъртъвците, за да оправдаят убийството им. Няма такава гадост.
    Сега дъщерята на физическия убиец на Райко Алексиев, Ирина Бокова, се кандидатира за шеф на ООН, а защо не и за президент на България.
    Ще повърна.

    Gunter glieben glauchen globen
  13. 13 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4531 Любопитно

    Носталгията с която някои другари описват миналото кой знае защо не включва подобни факти?!

    klimentm
  14. 14 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4531 Неутрално

    До коментар [#12] от "Blood Red Skies":

    При това след кото се възползва с пълна сила от превилегиите дадени и за това убииство.

    klimentm
  15. 15 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4531 Неутрално

    До коментар [#10] от "abdelhaqq":

    До колкото си спомням брата на Богомил , Боян е невъзвращенец но въпреки това Богомил става културен аташе в Париж в разгара на Студената война.

    klimentm
  16. 16 Профил на 4itatel
    4itatel
    Рейтинг: 475 Неутрално

    Удължете срока на изложбата.

    4itatel
  17. 17 Профил на Alarmstufe: Rot
    Alarmstufe: Rot
    Рейтинг: 4344 Неутрално

    До коментар [#14] от "klimentm":

    Точно. Когато е за привилегии, е дъщеря на баща си. Когато е за отговорност, не е дъщеря на баща си.
    Гъвкав, безкрайно гъвкав, гумен морал имат червените престъпници.

    Gunter glieben glauchen globen
  18. 18 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3812 Неутрално

    До коментар [#7] от "abdelhaqq":

    Ще бъде добре ако издадат един албума картините и документите, или поне да се направи една виртуална изложба с текстове на английски - тогава ще е полезно не само за България, Много добра тема за политолози по история на комунистическата ера.

  19. 19 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3812 Неутрално

    До коментар [#15] от "klimentm":

    Имаше един анекдот за успелия полицай с брат партизанин и пострадалият партизанин с брат полицай. Ранният социализъм е едно много благодатно поле за всякакви полуграмотни мошенници и жадни за власт перкендета. Опасността е била главно за талантливите и принципните хора, чест и слава на жертвите.

  20. 20 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1085 Весело

    ква ли гнъсна миазма е съвестта на светлин русев и другарите му...?

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  21. 21 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    До коментар [#18] от "daskal1":

    да, мисля, че има такъв план, но не съм сигурен. иначе тези неща ще потънат, и без това българинът не помни.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  22. 22 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    До коментар [#20] от "tucker case":

    а, съвест. то такава няма. изложбата, между другото, свършва с възхода на другаря Русев в началото на 80те и накъмто края на зрелия (още възцарил се същият де, да няма илюзии).

    בני אתה אני היום ילדתיך
  23. 23 Профил на vendredi
    vendredi
    Рейтинг: 148 Неутрално

    Ще ида да видя. И... колко време трябваше да мине, за да се направи такава изложба?
    Междувременно глорифицират "ония времена".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK