Кой може да спре задължителното гласуване

Кой може да спре задължителното гласуване

© Юлия Лазарова



С гласовете на едва 109 депутати парламентът въведе в четвъртък задължително гласуване на избори и го вмени за граждански дълг на българите. Набързо мнозинството се отказа от въведеното само преди година правило референдумите в изборна година да се провеждат заедно с вота и вече е забранено да се провеждат заедно, а ГЕРБ отстъпи пред Патриотичния фронт и АБВ и се отметна от идеята си за избирателен район в чужбина, който дава възможност на българите зад граница да гласуват с преференция, а не просто за партия и гласовете им да се разпределят на национално ниво.


Управляващите планират с извънредни заседания в понеделник и вторник следващата седмица да приемат окончателно поправките в Изборния кодекс, които предвиждат още по-скандалното: негласували в два поредни избора да бъдат заличавани от избирателните списъци (макар и с възможност да възстановят правото си след сблъсък с бюрокрацията) и "не гласувам за никого" (произтичащо от задължението да се гласува) да се зачита за действителен глас и така изкуствено да вдига бариерата за влизане в парламента, което облагодетелства само големите партии като ГЕРБ, ДПС, БСП.


Ходът на президента




За да бъдат обнародвани в "Държавен вестник" промените обаче, трябва указ на президента Росен Плевнелиев. Той има 15 дни, в които може да върне за ново обсъждане в парламента текстове или целия законопроект. Досега държавният глава не е коментирал актуалните поправки, но миналата година подкрепи провеждането на избори и референдум заедно и дори беше критично настроен срещу изборната администрация, която на допитването през октомври 2015 г., проведено по негова инициатива, в началото не се даваха бюлетини за референдума.


Въпросът за задължителното гласуване беше предложен от президента за национално допитване, но в последния момент ГЕРБ го премахна от въпросите. Той така и не е заявявал позиция за задължителния вот, но смята, че гражданите трябва да се произнесат по този въпрос.


Ако се стигне до президентско вето, депутатите ще имат 15 дни от постъпването му за произнасяне. За да бъде приет отново законът и да се преодолее вето на Плевнелиев, са нужни 121 гласа. За задължителното гласуване ГЕРБ и Патриотичният фронт биха могли да съберат нужните гласове с подкрепата на АБВ, "Български демократичен център" и независимите, но не е ясно дали държавният глава не би оспорил и други новости в кодекса.


Референдум за задължителното гласуване


Всъщност по-малко вероятно е президентът да наложи вето на поправките, защото целта на управляващите е те да влязат в сила преди парламентът да се произнесе по гражданската подписка на инициативния комитет начело с водещия Слави Трифонов, за да може допитването да е отделно от президентския вот (ако не влязат в сила поправките, допитването трябва да е заедно с президентските избори, а според промените трябва да е юли-август).


Едномесечният срок за произнасяне на парламентарните комисии изтича на 11 май, а управляващите вече дадоха знак, че възнамеряват да го обсъдят още в първите си работни дни след великденската ваканция. Така референдумът се очертава да е в отпускарския сезон - от средата на юли до средата на август. Това предполага и провал на допитването - да не бъде валидно, защото няма да гласуват толкова колкото и на последните парламентарни избори, или над 3.5 млн.


Ако все пак референдумът е валиден и гражданите се произнесат срещу задължителното гласуване, то тогава парламентът трябва да го отмени - в тримесечен срок.


Последната дума е на Конституционния съд


ДПС вече се закани да атакува в Конституционния съд задължителното гласуване и произтичащите от това санкции със заличаване от списъците и възможността да се гласува с "не подкрепям никого". За целта трябва да събере 48 подписа, с които не разполага, но може да ги събере от БСП, тъй като социалисти също се обявиха против задължителността на вота.


В ГЕРБ признаха, че очакват Конституционният съд да го отмени, тъй като според основния закон упражняването на вот е право.


Конституционният съд може да бъде сезиран освен от една пета от депутатите, а също и от президента, от Министерския съвет, от главния прокурор, както и от председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд. Ако задължителното гласуване бъде атакувано в съда максимално бързо, то би могло да бъде отменено преди президентския вот през октомври.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK