Христо Иванов: Някой трябваше да строши с глава прозореца

27 февруари 2016. Христо Иванов пристига на гражданското шествие под наслов "Съдебна реформа - сега", организирано от "Правосъдие за всеки".

27 февруари 2016. Христо Иванов пристига на гражданското шествие под наслов "Съдебна реформа - сега", организирано от "Правосъдие за всеки".



"Някой трябваше да удари и строши с глава прозореца. Случих се аз да направя това."


Така бившият правосъден министър Христо Иванов отговори на най-често задавания въпрос на дискусията със студенти във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" как оценява резултата от своето кратко министерстване. Резултат, който се смята за половинчат, доколкото програмираната от Иванов реформа на съдебната власт не само беше орязана в историческия компромис, но и той беше ревизиран в окончателния вариант на конституционните промени - това питаха студентите.


Метафората на Иванов:




стартът е даден така, че съпротивата да бъде видима и неуморно разобличавана


В отговора си Иванов уточни, че целият му професионален бекграунд е бил посветен на идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегия със стратегическата цел за независим съд, която е и гръбнакът на реформата, но идеята не е само негова, подчерта той. Тя съществува поне от 1997 г. и неведнъж е била изразявана и от самите съдии в лицето на Съюза на съдиите в България, препоръчвана е била многократно от Венецианската комисия, но никога не е имало воля това да стане, защото никоя политическа власт не е имала и няма интерес от независим съд и прокуратура. Затова и някой най-сетне е трябвало да удари с глава стъклото с риск да строши собствената си глава, за да даде да се разбере, че стартът на промяната е даден и връщането назад и съпротивата срещу нея няма да остане невидима и тайна за обществото.


Дискусията в понеделник вечерта на тема "Гражданско ускорение - съдебната реформа: а сега накъде" препълни аудитория "700" на пети корпус на Великотърновския университет. Инициатори бяха студентките по право Силия Иванова и Сева Памукчиева и техни колеги, които през зимата участваха в кампанията за събиране на подписи от Националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" (НГИПВ) за внасяне в парламента на седемте идеи на сдружението за радикална съдебна реформа. Само припомняме, че подписката продължава да бъде разхождана в Народното събрание между председателя Цецка Цачева и правната комисия въпреки Закона за прякото участие на гражданите в управлението, който разпорежда да бъде обсъдена в пленарната зала. Ако парламентът не се произнесе, инициативата ще сезира омбудсмана, президента и Европейската комисия - с това се беше ангажирал Величков по-рано - на първата дискусия с тема "Гражданско ускорение - съдебна реформа сега", която се състоя в София на 19 април.


За спомен след края на дискусията - на снимката са и студентките от ВТУ Силия Иванова и Сева Памукчиева, участвали активо и в събирането на гражданската подписка на Националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" (НГИПВ) във Велико Търново за внасяне в парламента на седемте идеи за радикална съдебна реформа. Останалите са гостите - от ляво на дясно: Емил Димитров /от НГИПВ/, , Христо Иванов, Велислав Величков /председател на НГИПВ/, доц. Кристиан Таков, Мирослав Мичев /НГИПВ/, отзад неуморният организатор на техническата част Пепи Кънчев, багодарение на който в страницата на инициатиата във Фейсбук може да се проследи цялата дискусия. А шестгодишният син на Величков смая всички с тишината, която пазеше за да могат възрастните да си изясняват проблемите на правосъдието.

© Правосъдие за всеки

За спомен след края на дискусията - на снимката са и студентките от ВТУ Силия Иванова и Сева Памукчиева, участвали активо и в събирането на гражданската подписка на Националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" (НГИПВ) във Велико Търново за внасяне в парламента на седемте идеи за радикална съдебна реформа. Останалите са гостите - от ляво на дясно: Емил Димитров /от НГИПВ/, , Христо Иванов, Велислав Величков /председател на НГИПВ/, доц. Кристиан Таков, Мирослав Мичев /НГИПВ/, отзад неуморният организатор на техническата част Пепи Кънчев, багодарение на който в страницата на инициатиата във Фейсбук може да се проследи цялата дискусия. А шестгодишният син на Величков смая всички с тишината, която пазеше за да могат възрастните да си изясняват проблемите на правосъдието.


Именно във Велико Търново бяха събрани най-много подписи от граждани - 630 сред общо 5-те хиляди в страната. От седемте идеи на "Правосъдие за всеки" с промените на конституцията бяха реализирани две - разделяне на ВСС на две колегии и явно да се гласуват решенията във ВСС.

Бъдещите юристи от ВТУ бяха поканили на дискусията освен председателя на Инициативния комитет на "Правосъдие за всеки" Велислав Величков и бившия правосъден министър Иванов също и преподавателя по право доц. Кристиан Таков.


"Реформата и посоката - защо не вървим напред" - този отговор търсеше в словото си пред студентите доц. Кристиан Таков. (Лекцията на доц. Таков "Дневник" ще публикува отделно.)


"А сега накъде" - този беше един от въпросите, на които се спря Христо Иванов в изказването си, както и в отговорите на многобройните въпроси.


"Гражданският пробив в системата" - за срещите с граждани и магистрати в страната и тяхното значение говори Велислав Величков.


Но изненадата бяха не лекторите - тях сме ги слушали, а големият интерес и въпросите на студентите


Струпването на огромна група студенти, повечето от Юридическия факултет, а имаше и завършили и работещи като юристи, пред вратата на аудиторията в очакване на събитието привличаше любопитни погледи на преподаватели, които се чудеха какво ли ще има там, което техните възпитаници нетърпеливо искат да чуят. Неголямата зала едва ги побра, а вратата остана отворена, за да могат да виждат и чуват неуспелите да влязат.


Защо не можахте да убедите Бойко Борисов? - питат студентите


Емил Христов - третокурсник, попита защо бившият правосъден министър не е могъл да събере парламентарна подкрепа и "защо не успяхте да убедите премиера Бойко Борисов, че са наложителни промените, които вие предлагате, включително за прокуратурата".

Йордан Русев - петокурсник, подчертавайки значението на нравствеността и личния морал и отговорност за независимостта на правосъдието, попита как законодателните промени ще осигурят това условие.


Иван Атанасов обърна внимание на твърдението на доц. Таков, че освен съпротивляващия се номенклатурен кръг в съдебната власт едва 10 процента от хората в различните професионални групи са склонни към промяна, защото в съществуващата инерция им е по-удобно, тъй като те вършат работата си без желание и умение. Как, ако приемем, че една десета от съдиите са към същата категория, да се надяваме на реформа?


Константин Ангелов, лингвист, попита Христо Иванов "какво наложи" смяната на министъра чрез оставката му. "Доколко министър Екатерина Захариева продължава наистина реформата и ако отговорът е "да", защо не трябваше да я продължите вие, каква е логиката да си отидете, ако тя продължава реализацията на вашите идеи".


(Иванов отговори само на първата част от въпроса: според него министър Захариева се придържала към "основните жалони на реформата", които са очертали контурите на пътната карта за нея.)


Правостоящ младеж, чието име не чух, но който се представи като вече работещ юрист към бизнеса с отпадъци, очерта стряскаща картина на беззаконие, непробиваеми обвързаности и мафиотски зависимости в този сектор. И добави, че и в другите, и то най-важни за обществото, сфери като образованието състоянието е отчайващо. Как при това положение да очакваме промяна в една сфера - съдебната власт, възможно ли е сред цялостната нравствена и материална разруха да заблести перфектна само съдебната власт, къде е гаранцията за това - беше смисълът на изказването му.


Отговорът за "всичко": Само работещата независима съдебна система е гаранцията,


без нея няма изчистване на другото, всичко останало е въпрос на време да се изчисти. Засега това време се отлага. Ако въпросите и настояването за промяна се поведат от гражданското общество, от студентите, няма как да не получат отговор от политиците. В момента те разчитат на нашето мълчание (Велислав Величков).


Група студенти след дискусията спряха Христо Иванов и впечатляващо експертно разпитваха как е била замислена идеята за паралелния зам. главен прокурор специално за борба с високата корупция, след като конституцията е овластила единствено прокуратурата, респективно главния прокурор, да преследва всички престъпления.


Иванов обясни, че


фигурата на зам. главен прокурор за борба с корупцията не противоречи на конституцията,


защото той би бил част от институцията прокуратура, но с тази разлика, че няма да е подчинен на главния прокурор, а на Висшия съдебен съвет. Така в случаите, когато бъде замесен в някой казус първият обвинител, какъвто беше случаят с "Яневагейт", няма да се стигне до блокиране на разследването заради конфликт на интереси, а ще има законова възможност за ефективна работа.

Тази идея впрочем първа отпадна от предложените от Христо Иванов промени след категоричната съпротива и пропагандната офанзива на лобитата на главния прокурор в трите власти.


Доц. Кристиан Таков: Политичност не означава партийност


"Дневник" се обърна по време на дискусията с въпрос към Кристиан Таков, чиято лекция беше изпратена с най-силни аплодисменти - дали се опасява от обвинения, че внася политичност в автономната университетска аудитория.


Цитирам пълния му отговор:

"Често се ражда този страх у университетските преподаватели по право - юристите се пазят от политика като от огън и се стараят да говорят от чисто "експертна" гледна точка. Пълна заблуда и неосъществимо желание. Правото е изтъкано от политика: Данъчната ставка на ДДС, данъкът върху доходите, дали бракът ще бъде в режим на съпружеска имуществена общност или в разделност, дали законът ще пази длъжника или кредитора, дали наказателното право ще клони към жертвата или към престъпника, дали изпълнителният процес ще е ефективен или милостив към длъжника... Всичко това е политика и пак политика. Това, от което юристът трябва да се пази, не е политиката, защото той работи с нея - правото е инструментът, с който политиката се осъществява в обществото. Онова, от което юристът трябва да се пази, е партийността и нейните пристрастия и безумия."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK