България все още няма мерки срещу проблемите, установени от съда по правата на човека

По най-сериозните проблеми, които констатира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в България, все още няма мерки за справяне с тях. Това са пренаселеността и лошите условия в местата за лишаване от свобода; недостатъци на провежданите разследвания при смърт и нехуманно отношение; нарушенията на правото на живот и забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение и др.

Това се вижда от обобщен годишен доклад по изпълнение на осъдителните решения на Европейския съд срещу България, който ще бъде представен пред Народното събрание, съобщи правителствената пресслужба, след като документът бе приет на заседанието на министрите.

Целта на доклада била да подпомогне ефективното изпълнение на решенията на ЕСПЧ, особено в случаите, в които се наблюдава повторяемост на нарушенията.

Приемането на мерки за изпълнение на решенията се контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Като държавите-членки имат договорното задължение да отстранят установените нарушения на Конвенцията за защита правата на човека, но разполагат с известна свобода за преценка на средствата за това.

Делата, които поставят най-сериозни проблеми, са отделени в група и се гледат от Комитета на министрите в "процедура за засилено наблюдение".

По данни на Секретариата на ЕСПЧ общият брой български решения на стадия на изпълнението е 272, от които 90 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията, а не повтарящи се в други решения срещу България). Данните показват, че те са намалели в сравнение с 2014 г., когато са били 325, а прецедентите - 95.

Докладът отбелязва позитивните промени в законодателството и практиката в резултат на осъдителните решения на ЕСПЧ, което е довело до прекратяване на наблюдението по значителен брой решения.

Наблюдението върху изпълнението на 56 решения заради нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок е приключило, пише в доклада. Законовите промени и предприети административни мерки са спомогнали за преодоляване на забавянето в голяма степен. Те са помогнали и за ефективността на механизма за обезщетяване на засегнатите от бавно правосъдие, пише в доклада.

Общо изплатените обезщетения за забавено правосъдие през 2015 г. са 794 720 лв.

Според данните в доклада приключено е и наблюдението на изпълнението на повечето решения от групата "Ал Нашиф срещу България" (фактите по делото са от периода 1999-2003 г.), които се отнасят до прилагането на разпоредбите на Закона за чужденците в Република България и съдебния контрол при експулсирането на чужденци. Както и на решения, засягащи отказа на властите да възстановят ДДС, в резултат на законовите промени от 2007 г.

В доклада се отбелязва също направеното за въвеждане на ефективен механизъм за периодичен предварителен контрол на съответствието на законопроектите с Конвенцията.