Младите европейци се радикализират, защото е интересно и модерно, смята експерт

Абделхамид Абауд - един от атентаторите от ноемврийските атаки в Париж. Той е роден и израснал в брюкселското предградие Моленбек.

© Handout, Reuters

Абделхамид Абауд - един от атентаторите от ноемврийските атаки в Париж. Той е роден и израснал в брюкселското предградие Моленбек.



Има паралели между национализма и радикализацията на младите мюсюлмани в Европа. Основният проблем в гетата е автосегрегацията. Обръщането към джихадизма се дължи не само на религията, но и на търсенето на бунт и себеутвърждаване.


Това бяха изводите на трима експерти, участници в дебата "Сърдити и млади! Какви са корените на религиозната радикализация на младите в Европа?", модериран от Ирина Недева и организиран от Центъра за култура и дебат "Червената къща" и Френския институт в България.


За превенцията и работата на службите




"Защо хората се радикализират? Защото е интересно, защото е модерно, прави те различен, прави те значим", посочи експертът към Международната агенция за превенция на престъпността и политиките за сигурност и бивш служител на ДАНС Николай Иванов. Много хора не успяват да се адаптират към средата, чувстват се различни, не на място, а идеологията е просто решение на всичко това, коментира той.


Екстремизмът или радикализацията не е престъпление, а явление. Можете ли да се борите с нещо такова? Можете ли да спрете дъжда? Не, но можете да вземете мерки да не се намокрите, отбеляза Иванов. Той разказа още, че процесът на радикализация е изключително бърз и от началото му до извършването на терористичен акт може да се стигне за няколко месеца, но обикновено по-малко от 1% от радикализираните действително стигат до употребата на насилие.


Иванов коментира още, че проблемът на службите е, че имат ограничен капацитет за действие на фона на цялата информация, която минава през тях. За съжаление има голяма доза късмет в това да бъде предотвратен един атентат, каза той.


Според него няма голяма опасност ислямисти да влязат в Европа чрез мигрантската вълна. Ако един джихадист иска да влезе в Европа, има 1001 начина да го направи, без да ползва миграционния поток, категоричен бе той.


Иванов заяви, че Европа няма защитен механизъм срещу радикализацията. На континента му липсва знанието как да разпознава потенциалната заплаха – знание, което е присъствало в един интензивен период на войни, като в началото на двадесети век. Процесът на радикализация тече от десетилетия и наболява все повече, отбеляза Иванов.


Атентатите в Париж и Брюксел постигнаха изцяло целите си – да всеят страх и паника, каза той.


За ролята на религията


"Не религията е проблемът, а идеологията, която в случая стъпва на базата на религия", смята Иванов. "Тези хора далеч не са религиозни, те имат елементарни познания, не са стъпвали в джамия, не могат да направят разлика между ислям и шариат", каза той.


Няма логика да търсим във всеки джихадист дълбок познавач на шариата, отбеляза доц. Симеон Евстатиев от СУ "Св. Климент Охридски". Той подчерта обаче, че има разлика между религиозна грамотност и религиозна мотивация и неразбирането на тази разлика води до много грешки в опитите за превенция.


"Общият знаменател между радикализираните младежи е свързан с мощта и атрактивността на конкретен салафитски прочит на исляма, а в случая с "Ислямска държава" и с конкретната идея, че халифатът е основан и "истинските вярващи" трябва да допринесат за неговото изграждане като техен политически дом", коментира доц. Евстатиев.


Той подчерта още, че религията дава адекватна рамка за разбиране на проблема, докато останалите социоикономически прочити са донякъде спорни.


За социалните и икономическите фактори


Самир Амгар от Центъра за изследване на политическия живот CEVIPOL и Европейския фонд за демокрация (EFD) припомни, че от количествена гледна точка радикализацията засяга една изключително малка част от мюсюлманите в Европа и че ислямът е религия, скоро установила се на континента. Наличието му се дължи най-вече на икономическата миграция от Турция и Северна Африка през 50-те и 60-те години на миналия век.


Амгар посочи, че за радикализацията има както религиозен, така и политически фактор – младите хора черпят от Корана причини, които оправдават техния избор, но насилието е резултат и от политическото усещане, че никога няма да бъдат чути от Европа.


Амгар отбеляза и че мнозинството атентатори от последните години във Франция и Белгия са на възраст между 18 и 35 години и нямат съпруги или деца, с изключение на единия от братята Куаши (които извършиха нападението над сатиричното списание "Шарли ебдо" м.г.)


Той посочи и важната роля на общността, давайки пример с турската мюсюлманска общност в Белгия, която е сплотена и добре организирана по думите му. Според него това играе ролята на спирачка, която позволява да се избегне радикализацията.


Процесите за радикализация могат да се разберат като средство да се изрази известен бунт на поколението срещу техните родители и обществото, срещу доминиращите ценности, които не се смятат за ислямистки, коментира Самир Амгар. Значима е липсата на ролята на бащата – радикализираните или идват от семейства с един родител, или от такива, в които бащата не изпълнява функцията си.


Доц. Евстатиев коментира, че не вижда какви усилия повече могат да положат европейските общества за интеграцията и че в такъв случай възниква въпросът може ли въобще тези усилия да доведат до решение. Основният проблем в гетата е свързан с автосегрегацията, каза той и посочи, че това не е маргинализация, дължаща се на европейските политики.


За сблъсъка между културите


Доц. Симеон Евстатиев направи паралел между някои проявления на идентичностите, основаващи се върху "национализма", и типа ислямизация, характерна за "радикализиращите се" млади мюсюлмани в Европа, с мотива, че и двете произхождат от живота на индивида, който е наследил корени на култура, политически подчинена на друга. Става въпрос за търсене на изход от културното раздвоение като радикален бунт срещу доминантната култура – един от първите примери за това е Мойсей, отбелязва доц. Симеон Евстатиев. Той даде пример и с Ганди, когото нарече британец по култура, но не и по идентичност.


Проблемът на този човек се състои в това, че няма политически дом, и трябва да го възстанови за себе си, каза доц. Евстатиев. Националистите го намират в старите велики нации, а джихадистите – в халифата, посочи той. Той отбеляза и че за разлика от Европа, където политическата идентичност се гради въз основа на етноса, при мюсюлманските народи тя е заложена в религията и ислямът абсорбира етническите идентичности, макар че не ги заличава напълно.


Има една незабелязана от мнозина тенденция към хомогенизация на исляма, коментира доц. Евстатиев. Тя винаги е съществувала исторически, обясни той, давайки пример, че когато едно ислямско общество стане прекалено хетерогенно, винаги има опит хората да бъдат върнати в руслото на религията.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK