© Дневник
Мария Цачева - член на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ); Георги Дичев - председател на КЧСИ; Антоанета Никова - пресаташе и Стоян Якимов - член на Управителния съвет на КЧСИ
Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) предлага законодателни промени в Семейния кодекс (СК) и в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), за да се постигне доброволно изпълнение за предаване на децата от единия на другия родител и да не се стига до травмиращи за децата ситуации. Това се разбра по време на конференция, на която изпълнителите отчетоха дейността си за 2015 г. и представиха идеите си за законови промени.
Председателят на камарата Георги Дичев обясни, че делата за предаване на деца са изключително тежки. "Броят на делата не е много. Но не гледаме количеството, а проблема", заяви той. Законът не позволява на съдебните изпълнители да действат ефективно, като единствената им възможност, когато няма доброволно изпълнение, е физическо предаване на децата чрез сила.
Режимът за виждане с родителя, на когото съдът не е предоставил права, най-често е в събота или неделя, но предаването се случва трудно. Според сега действащия закон на родителя се изпраща покана за доброволно изпълнение, но ако няма съдействие, тогава ЧСИ-тата преминават към принудително изпълнение, което става само чрез физическо предаване на детето. Според камарата е необходимо да се акцентира на превенцията и санкциите, а не върху самото предаване. Предложението им за промяна в ГПК е да се налагат глоби за всяко неизпълнение и НАП да възложи събирането на тези глоби на същия съдебен изпълнител в рамките на вече образуваното производство. Така според камарата чувството на безнаказаност ще изчезне и родителят ще знае, че при всяко неизпълнение на задължението му да предаде детето на другия родител той ще бъде санкциониран.
Освен според тях е нужна и промяна на Семейния кодекс, така че съдът да се произнася по-бързо по делата за промяна на родителските права при неизпълнение на ангажиментите.
Камарата предвижда да започне разяснителни кампании, да организира дни на отворените врати, както и да търси съдействие от националния омбудсман. Причината е, че гражданите не знаят правата си в изпълнителния процес и така се стига до момента, в който им се вземат пари, които са защитени от закона за покриване на вземанията на кредиторите им.
Георги Дичев поясни, че поради банковата тайна ЧСИ-тата не знаят какви пари има в банковите сметки на длъжниците. Затова гражданите трябва да уведомяват съдебните изпълнители, когато имат несеквестируемо имущество, т.е. такова, защитено по закон, което осигурява екзистенц-минимума за физическото оцеляване на длъжника. Това са пари от пенсии, трудови възнаграждения, социални помощи, обезщетения, болнични и други. Камарата е подготвила текстове, които са одобрени от Министерския съвет и са внесени в Народното събрание. Дичев изрази надеждата скоро да дойде редът за гласуването на тези промени.
Други предложения на ЧСИ-тата са свързани с разширяване на кръга от действия на изпълнителя, които могат да се обжалват от длъжника или кредитора. Задължително да се назначава особен представител - адвокат, когато не може да се намери длъжникът, който да се грижи за правата му. Въвеждане на електронен търг, при който ЧСИ-тата не участват, в него може да се участва от всички краища на света, освен това се спестяват пари за съдебни такси и адвокатски възнаграждения. Камарата е подготвила законовите текстове и предлага електронната платформа да бъде разработена и поддържана от министъра на правосъдието, за да има повече доверие в нея.
В разяснителните кампании, които искат да организират ЧСИ-тата, те искат да наблегнат и на обяснението на института на поръчителя. Според техните наблюдения хората приемат, че това е приятелски жест и само трябва да се запишат като поръчител, и после се изненадват, когато търсят парите от тях, както от длъжника.
Иначе и през 2015 г. е продължила тенденцията за спад в броя на новообразуваните дела при ЧСИ. Дичев обаче обясни, че това не е спад, а по-скоро нормализиране на броя дела спрямо икономическото положение в страната. Намаляването е в сравнение с пиковата 2012 г., когато заради кризата е имало нереално висок дял на такива изпълнения, обясни Дичев. Това може да се забележи и по спада от 50% в сравнение с 2012 г. на делата с банки кредитори. Техният дял от всички производства на ЧСИ-тата за миналата година е бил едва 15%. За сметка на това обаче те са били за големи суми, тъй като на фона на спадащия общ брой дела сумата от събирания от всички дела през 2015 г. се е запазила – 1.25 млрд. лв.
Все по-често и държавата, и общините се обръщат към ЧСИ-тата за събиране на вземанията си, каза Дичев. И го обясни с факта, че частните съдебни изпълнители са се доказали като най-добрия механизъм за събиране на задължения. Бизнесът остава лидер в полза на когато има най-много дела, образувани от ЧСИ.
Дичев обясни, че най-бързо се продават двустайни жилищна, а най-трудно - фирмени имоти. Стоян Якимов, които е член на управителния съвет на камарата заяви, че тази година най-голяма сума е събрана от акции от масата на фалиралата КТБ - 29 млн. лв.
