Манолова предлага спорове с потребители да не се решават от арбитраж

Националният омбудсман Мая Манолова

© Анелия Николова

Националният омбудсман Мая Манолова



Изключване на потребителските спорове от обхвата на арбитража, въвеждане на регламент за действието им, изготвяне на правила и публичен регистър за тяхното създаване, както и въвеждане на изисквания към арбитрите и контрол върху работата им предлага националният омбудсман Мая Манолова. Днес тя представи предложенията си за законодателни промени, които е изпратила до премиера Бойко Борисов и председателя на Народното събрание Цецка Цачева.


От началото на мандата си Манолова е получила множество жалби и сигнали от граждани с оплакване, че са осъдени от арбитражен съд за несъществуващи задължения, за отдавна погасени по давност дългове, без арбитражна клауза, неприсъствено и често, без изобщо да бъдат уведомени за арбитражното производство.


След анализ на проблема е установено, че производството е удобно средство за лесно осъждане на гражданите, без те да могат адекватно да се защитят, аргументира се омбудсманът. Към арбитражно производство най-често прибягват колекторски фирми, изкупили от монополно дружество задължения на граждани, които са отдавна погасени по давност. Арбитражът обаче се използва и от самите монополни дружества, доставчици на обществени услуги, от фирми за бързи кредити и др.




Законодателните предложения на Манолова са мотивирани от това, че арбитражната процедура не създава достатъчно гаранции за защита правата на гражданите. При нея се пренебрегва липсата на арбитражно споразумение; приема се без надлежни доказателства, че гражданинът е уведомен за производството, след като се въвежда презумпцията, че щом не възразява, значи приема компетентността на арбитража; решенията се постановяват въз основа на доказателства, представени само от едната страна, или дори без доказателства. Освен това арбитражните решения се ползват със същата изпълнителна сила като съдебните такива, като не подлежат и на обжалване. Въз основа на тях ищецът може да се снабди с изпълнителен лист и да започне производство срещу гражданина пред частен съдебен изпълнител.


Напоследък дружествата – доставчици на обществени услуги, въвеждат арбитражни клаузи в типови договори, общи условия и различни документи, чието подписване хората трудно могат да избягнат, пише още в мотивите си Манолова. На практика потребителите са лишени от възможността да влияят на договарянето и да бъдат информирани за съществуването на съответните клаузи, в които се посочват точно определени арбитражни съдилища, което е нарушение на Закона за защита на потребителите. Тези клаузи са неправомерни и по смисъла на определение на Съда на ЕС. В него се подчертава, че дори на потребителя да е предоставена информация от страна на търговеца относно разликите между арбитражното и редовно съдебно
производство, това не изключва неравноправността.


След проверка на екипа на националния омбудсман е установено, че към момента в България функционират над 45 арбитражни съдилища, като само за миналата година един арбитражен съд е образувал повече от сто хиляди дела. Тъй като няма законови изисквания към създаването и функционирането на арбитражните съдилища, всеки може да създаде арбитражен съд, да назначи каквито си поиска арбитри (без изисквания за образование и стаж), да си съчини процедури и да "съди" граждани. От тази възможност вече са се възползвали различни сдружения, колекторски фирми и др., а потърпевшите според Манолова са хиляди.


Според Манолова по тази причина арбитражното производство не е подходящо за решаване на потребителски спорове. Още повече че Законът за международния търговски арбитраж регламентира арбитражът да се използва за уреждане на преимуществено търговски спорове, където и двете страни са търговци, които доброволно са избрали отношенията им да се уредят извънсъдебно, от арбитраж. Именно в случаите, когато страните са равнопоставени, арбитражът може да изяви предимствата си като по-бърз и евтин способ за решаване на спорове, обяснява Манолова.


Предложението на националния омбудсман включва все пак възможността до прибягване до арбитър при спорове между потребителите и търговеца, ако това обаче е договорено изрично в писмена форма и след възникване на спора. Ако депутатите приемат предложението на Манолова, това ще наложи промяна и в други закони, сред които са Законът за защита на потребителите и Законът за международния търговски арбитраж. Те включват да бъдат признавани за нищожни решенията на арбитражни съдилища, които са постановени при спор, по който страна е потребител.

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Много съм подозрителен към предложенията на Мая - Тази мрази българите.

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  2. 2 Профил на bludniq_sin
    bludniq_sin
    Рейтинг: 1278 Неутрално

    Манолова първо да си прочете закона за международния търговски арбитраж, после да си прочете договора на ес, след това да си прочете какво е това общностно право и тогава да предлага ..

    Лесно е - http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
  3. 3 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 274 Неутрално

    тая червена патка едва прескочи трапа и пак започна с глупостите...

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  4. 4 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3524 Неутрално

    Днес слушах предаване по темата и в случая е права.
    Другият вариант е масирана кампания, при която хората да се информират задължително да питат дали в "Общите условия" с дребния шрифт има клауза за арбитраж. Ако има - те са в правото си да не се съгласят с нея и да поискат друг договор.
    В репортажа имаше информация за някакъв "арбитражен състав", оглавен от не-юрист, който няма изобщо списък с арбитри, помещава се в някакъв партерен етаж, а за "заседания" си наемал отделно зала. И за това "осъденият" от арбитража разбира впоследствие и обжалването е невъзможно. Това няма как да е справедливо.

    Доброто е заразно
  5. 5 Профил на tediblabla
    tediblabla
    Рейтинг: 322 Неутрално

    И в момента си има забрана потребителски спорове да се решават чрез арбитраж (клаузата в потребителския договор е нищожна), но за да бъде признато едно арбитражно решение за нищожно трябва да се сезира ВКС, което изисква пари и време. А повечето потребители или не са информирани, или не им се занимава да оспорват решенията пред ВКС. Но като оставим настрана спорната личност на Мая Манолова, сегашното положение определено не може да продължава: държавата да толерира абсолютно незаконни арбитражи, поместени в двустайни апартаменти, които обслужват интересите на мутренски структури, преобразували се в дружества за събиране на вземания. Между другото СД Груп дължат хиляди на НАП и продължават да си функционират-тоест доири и да ги осъдиш, надали ще може да си вземеш парите от тях обратно... Трябва да се създадат правила относно създаването и фунционирането на арбитражните съдилища, не всеки да може да си направи арбитраж в хола и да вади изпълнителни листи въз основа на нищожни решения.

  6. 6 Профил на Мизо
    Мизо
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Манолова ме учудва! Наистина разумни предложения! Като юрист се сблъсквам често с такива "арбитражни съдилища". Неизвестни адреси, намерили 10-тина пенсионирани юристи и карат на конвейр! Трябва да остане само арбитражът към БТПП! Само той има някаква стойност, всичко друго е полу-частна дейност. Утре намирам 15 юриста на предпенсионна възраст, подписвам договор с Бай Х**-комтел и си подкарвам клиентите наред!
    Браво на Манолова, този път заслужава аплодисменти!

  7. 7 Профил на tediblabla
    tediblabla
    Рейтинг: 322 Неутрално

    До коментар [#4] от "dogwoman":

    Така наречения арбитраж на СД Груп е в апартамент в Манастирски ливади- в едната стая е офиса на кредитора, а в другата се провеждат заседанията на "арбитражния съд". Имат си собствени призовкари-тоест длъжниците никога не получават известие за "заседанието" и разбират за решението едва като им наложат запор. И много малко го оспорват, нищо че решението е нищожно, а и давността на вземанията отдавна е изтекла.

  8. 8 Профил на Мизо
    Мизо
    Рейтинг: 745 Неутрално

    [quote#5:"tediblabla"] СД Груп[/quote]
    СГ Груп са, сега модата е да се цедират задължения към други колекторски "фирми". Най-новите и шумни са Е*С МатрАк

  9. 9 Профил на kardinalat
    kardinalat
    Рейтинг: 861 Неутрално

    До коментар [#1] от "oporna_to4ka": а аз към типажи, които не четат по същество, а коментират по принцип.

    и най-умният си е малко прост....
  10. 10 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3524 Неутрално

    До коментар [#7] от "tediblabla":

    И доколкото разбрах, "шефката" на този "съд" била бивша служителка на фирмата, за която сега събира дългове.
    Просто отвратително.

    Доброто е заразно
  11. 11 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2192 Любопитно

    До коментар [#2] от "bludniq_sin":

    Аз не разбрах: Кой закон иска да променя Кюстендилската хрущялка? Щото чл. 2 "Международният търговски арбитраж разрешава граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения, както и спорове за попълване празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ако местожителството или седалището на поне една от страните не е в Република България." на практика изключва спорове на потребители и "естествени монополи", всите със седалище в България.

  12. 12 Профил на bludniq_sin
    bludniq_sin
    Рейтинг: 1278 Неутрално

    До коментар [#11] от "wanderer":

    винаги съм знаел, че тя има недостиг на правни знания, но откак стана омбудсман се разкри напълно ..

    Лесно е - http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
  13. 13 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2192 Неутрално

    [quote#4:"dogwoman"] питат дали в "Общите условия" с дребния шрифт има клауза за арбитраж[/quote]

    Нито има клауза за арбитраж (трябва изрично да е посочен съдът и местоседалището му), нито клауза за цидиране на вземане (изрично да е посочена колекторската фирма с търговска и данъчна регистрация). Ха липсва един елемент, всяко действие на кридитора е нищожно. И трябва да се разглежда като рекет.

  14. 14 Профил на 4i4oti
    4i4oti
    Рейтинг: 1179 Неутрално

    Мая отдавна пее тази ария и реших да се възползвам. Не открих нито един арбитражен съд, колекторска фирма или адвокат, който да ги потвърди. Поредна комунистическа араламба.

  15. 15 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 914 Неутрално

    До коментар [#5] от "tediblabla":

    И къде прочетохте, че е забранено потребителски спорове да се решаеват от арбитраж?! В Закона за защита на потребителите е пояснено, че неравноправна клауза има само тогава, когато съдът не е предвиден по закон. А закон за тези съдилища у нас няма освен този за международния арбитраж, който е безкрайно остарял и позволява всякакви безумия.

  16. 16 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 914 Неутрално

    До коментар [#11] от "wanderer":

    Напълно прав сте, но прочетете в този закон за международния арбтираж противоречащите му преходни и заключителни разпоредби, които узакониха тези смешни съдилища и спорове вътре в страната в тях. И забележете кога са приети - в най-мутренските времена (1993), по времето на плаващото мнозинство на правителството на Любен Беров.

  17. 17 Профил на primaxm
    primaxm
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Имах резерви към Манолова, но доказва че работи добре и има добри идеи. Браво. Остава мнозинството да я послуша и да промени адекватно законите.

  18. 18 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 914 Неутрално

    И за редица от коментирашите тук, които явно не са наясно със ситуацията.
    И без арбитражна клауза перфектно ви съдят заради разширително тълкуване - изразили сте съгласие спорът да бъде отнесен пред съответния арбитраж, ако изрично не възразите. Т.е. получавате хвърчащ лист хартия, а може и да не го получите - например бил закачен на пощенскките кутии, пвърляте го в коша и автоматично се приема, че сте се съгласили - т.е. има мълчаливо съгласие.
    Е, такова чудо в правото няма, ама у нас има.
    При това действащото законодателство и практиката на съдилищата, вкл. ВКС у нас не допускат квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни. Т.е. те имат по-горляма сила от всяко решение на другите съдилища.
    Това стана с промяна през 2001 г. в ЗМТА, с която порочността като мотив за отмяна отпадна.
    Има уникални случаи - трудовите спорове (както и имотните) са с изрична законова забрана за арбитраж. Но се решават и чрез арбитраж. Пострадалата страна се жали и Върховният съд не може да ги отмени, въпреки че констатира тяхната нищожност.
    Имате само 3 месеца, за да поискате отмяна на арбитаржно решение и само на тези основания:
    1. недееспособност (напр. доказана със съделбно решение лудост) на осъдилия ви.
    2. липса на арбитражно споразумение (вече обясних как винаги има такова, когато се наложи)
    3. предметът на спор не подлежи на арбитраж (не става дума за нищожни, а за неарбитруеми по ЗМТ)
    4. спорът е извън обхвата на постигнатото съгласие за арбитраж.
    Така че в случая Манолова е права, макар че е от БСП. Нека гледаме фактите, а не да съдим по лицата, които ги представят.

  19. 19 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 2027 Неутрално

    Когато държавата не е на мястото си, избуяват частни (застрахователни, арбитражни, колекторски и др. под.) структури. Те имат своите лобита във властта и тази несправедливост продължава с десетилетия. Полуфеодална държава сме.

  20. 20 Профил на tediblabla
    tediblabla
    Рейтинг: 322 Неутрално

    До коментар [#15] от "Григор Лилов":

    Чл. 143, т.16 от ЗЗП, а и алинея едно като цяло (изброяването е примерно). ЗЗП следва да се тълкува съобразно Европейското право- тоест неравноправността на клаузата се преценява с оглед всички обстоятелства по казуса и по специално с оглед факта, дали потребителят е бил надлежно информиран за спецификите на арбитража преди да подпише договора (вижте например СЕС C-342/13).

    До коментар [#18] от "Григор Лилов":

    Практиката на ВКС е в противоречие с тази на СЕС (C-168/05; C-76/10, C-40/08). Според СЕС член 6 на Директива 93/13 (относно нищожността на неравноправните клаузи) е императивна правна норма и националните съдилища следва да я прилагат служебно, включително в рамките на производство по оспорване на принудително изпълнение (C-76/10) или в такова по отмяна на арбитражно решение. И тъй като ВКС сам рядко се сеща да прилага Европейското право при противоречие с националното, вие сте на ход (предполагам сте адвокат). На мен все още не ми се е отдала възможност, една клиентка се отказа в последния момент, след като от СГ Груп я убедиха, че нямало смисъл...Ако пък ВКС откаже да разгледа делото- изк за вреди по Франкович, вече и прецеденти има Променят се нещата в България, макар и мнооого бавно.

  21. 21 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 914 Неутрално

    До коментар [#20] от "tediblabla":

    Напълно прав сте.
    А и при вътрешен арбитраж между страни в България са приложими вътрешните правни норми според ЗМТА. Т.е. потребителят има право да се позове на Закона за защита на потребителите. Проблемът е, че редица от арбитражните съдилища са крайно некоректни и на практика работят изрично в интерес на лицата, които са поръчали създаването им и им дават хляба с исковете си.
    Не съм адвокат, а журналист. Но трябваше да се запозная с проблема. Вероятно знаете, че у нас журналистиката е нещо като универсална инстанция за подаване на всякакви и за всичко жалби от населението. Само при мен има десетки и десетки такива.

  22. 22 Профил на tediblabla
    tediblabla
    Рейтинг: 322 Неутрално

    До коментар [#21] от "Григор Лилов":

    Да, хората подават жалби до журналистите, защото КЗП нищо не прави, както и Комисията за защита на личните данни, КЗК и т.н. В това отношение омбудсманът е много полезна институция, отговарят сравнително бързо на жалбите и предприемат действия, макар и да нямат кой знае какви правомощия. Понякога и едно писмо стига, за да се стресне администрацията

  23. 23 Профил на vlpe
    vlpe
    Рейтинг: 231 Весело

    Крайно време е да се създадат нормални арбитражи със следните примерни правила:
    1. Арбитри могат да бъдат само лица завършили Духовна Академия "Кеворкян" и ръкоположени в презвитерски или по-висок сан в Арменска Апостолическа Църква. Председателят на арбитража е задължително от черното духовенство със сан не по-нисък от йеромонах.
    2. Задължително се провежда открито заседание с призоваване на страните, на което арбитрите се явяват в утвърденото униформено облекло на служителите на Арменска Апостолическа Църква - расо, качулка, калимявка или митра и т.н.
    3. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред архиерея на арменската епархия и от двете страни.
    4. Процент от таксите се заделя за Арменска Апостолическа Църква.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK